Свиване на мозъка, недоверие и агресия: как самотата влияе на мозъка
За съжаление самотата се превръща в един от големите проблеми на съвременните общества и в бъдеще тази тенденция по всяка вероятност все повече ще се задълбочава. Тя не само влошава качеството на живот на човек, но се отразява на физическото и менталното му здраве. Съвременните изследвания показват, че това състояние е свързано например с повишен риск от развитие на сърдечно-съдови и неврологични заболявания, и намалява продължителността на живота. Особен интерес представлява как самотата влияе на мозъка и как можем да се справим с този проблем.
Човешката еволюция до голяма степен се определя от подбора, базиращ се на междуличностната комуникация. Социалните взаимодействия в продължение на хилядолетия са били една от предпоставките за оцеляване. Антрополозите определят хората като „ултрасоциални животни“, подчертавайки изключителната зависимост на нашия вид един от друг.
Не е изненадващо, че липсата на достатъчна социална активност може да доведе до значителни физически и психологически проблеми. Ключовият проблем в това състояние е как човек преживява в „самота“. В същото време изследователите разграничават концепциите за социална изолация (обективна самота) и субективна неудовлетвореност от социалните връзки (субективна самота). Човек може да има малко социални контакти, но в същото време да не се чувства самотен и обратното.
Субективната самота е емоционалния стрес, който хората изпитват, когато вродената нужда от интимност и приятелство остава неудовлетворена, когато реалните взаимоотношения не отговарят на очакванията. И ако едва ли има човек, който да не се сблъсквал с това чувство в един или друг момент, то ако самотата стане хронична или тежка, дългосрочните последици от нея могат да бъдат много вредни за здравето.
За хората самотата е като глада
В изследване, проведено през 2020 г. , невролози от Масачузетския технологичен институт и Института за биологични изследвания Солк са проучили как невронните реакции се променят при липса на храна или социални взаимодействия. Резултатите са показали, че самотата предизвиква невронни реакции в мозъка, много подобни на тези, свързани с глада.
По време на експеримента 40 участници са гладували в продължение на 10 часа или са били подложени на пълна социална изолация. Във втората част на изследването участниците били заключени в стая, не им било позволено да използват телефони, а в стаята бил оставен само компютър за спешна комуникация с изследователите.
След завършване на всеки от етапите на изследването учените провели с помощта на функционален магнитен-резонансен томограф (fMRI) сканиране на мозъчната активност на всички участници и го сравнили с изходните fMRI сканирания. За да избегнат какъвто и да е социален контакт, участниците сами стигали до оборудването и не виждали или взаимодействали с изследователите до края на сканирането.
Анализът показал, че областите на средния мозък, свързани с глада и жаждата за наркотици, се активирали и при социална изолация. Освен това, след пълната изолация, видът на хора, които се забавляват заедно, активирал същата област от мозъка, която „светвала“, когато гладен човек вижда изображение на чиния с паста.
„Хората, които са принудени да прекарват времето си в изолация, жадуват за социални взаимодействия точно както гладен човек жадува за храна. Нашето откритие е в съответствие с интуитивната представа, че положителното социално взаимодействие е основна човешка потребност, а острата самота е неприятно състояние, което насърчава хората да възстановяват това, което им липсва, също както при глада.“ казва Ребека Сакс, професор от MIT и съавтор на изследването.
Порочният кръг на самотата
Серия от поведенчески изследвания и fMRI анализи също така показват, че самотата повишава вниманието към негативните социални стимули (напр. към социални заплахи) и нуждата от самосъхранение.
Например през 2009 г. изследователи от Чикагския университет демонстрирали как по различен начин функционира социалното възприятие при самотни и несамотни млади хора. Изследователите показвали на участниците от двете групи изображения, които се различавали по своето емоционално (приятно и неприятно) и социално (показващи хора и предмети) съдържание. Всички участници по време на прегледа преминали сканиране с помощта на fMRI.
Сканирането показало, че при наблюдение на положителни изображения от самотни хора, вентралният стриатум (част от системата за възнаграждение, отговорна за положителната мотивация) се активира по-слабо, ако картината показва хора, а не предмети. В същото време, когато гледали негативни снимки с изображения на хора, зрителната кора при самотните хора се активирала по-силно. Според учените това показва, че вниманието на тези хора по-силно се привлича от страданието на другите.
В мета-анализ, съчетаващ серия от подобни експерименти, изследователите стигнали до заключението, че изкривените възприятия карат самотните хора да бъдат свръхбдителни към потенциални заплахи. В резултат на това те обръщат повече внимание на негативните ситуации, пренебрегват положителните аспекти на взаимодействието и попадат в порочния кръг на самотата.
До подобни заключения са стигнали и психолози от Израел. През 2020 г. те анкетирали над 7500 възрастни хора, за да разберат връзката между враждебното поведение и самотата. Анализът установил, че по-самотните хора като правило по-често чувстват болка или пренебрегнати от близките си, отказват да общуват с тях и показват „цинична враждебност“.
По този начин изследователите определят възприятието, че на другите не може да се вярва и че те са източника на проблемите им. Изследователите вярват, че враждебността е защитен механизъм, който самотните хора използват, за да избегнат нови откази за помощ и съчувствие. Но по един или друг начин подобно поведение работи в двете посоки: враждебността още повече отблъсква хората едни от други и намалява комуникацията, позволявайки на самотните хора да се убедят в своята правота.
На никого не може да се вярва
За да разбере как биохимията и дейността на мозъка влияят върху формирането на такива враждебни нагласи, изследователи от Германия и Израел са провели игрови експеримент. Те избрали от по-голяма извадка 42 участници с високи нива на самота и контролна група със същия размер от тези, които не се чувствали постоянно самотни. В същото време нито един от участниците в основната или контролната група не бил диагностициран със сериозни психични разстройства.
На участниците в изследването им било предложено да поиграят в следната игра: били им раздадени игрови монети и след това били питани дали искат да ги запазят всичките за себе си или искат да ги споделят с други участници. Сумата, прехвърлена на други, била утроявана от организаторите, в резултат на което следващият участник можел да върне част от парите на „дарителя“.
Самотните участници споделяли монетите си с другите по-рядко и в по-малки суми от своите колеги от контролната група. При това сканирането с fMRI показало, че при самотните участници, когато те вземали решения, се наблюдавала много по-ниска активност в амигдалата, областта от мозъка, свързана с доверието.
Изследователите също така анализирали проби от кръв и слюнка, за да измерят нивата на окситоцин. Този хормон, освен другите си функции, играе роля при установяването на контакт и привързаност към другите. Както се очаквало от изследователите, нивото му било по-ниско при самотните хора и не се увеличило по време на общуване с други участници в експеримента.
Самотата свива мозъка?
Не само социалните взаимодействия, но когнитивните способности и дори размерът на мозъка страдат от самотата. През 2019 г. група германски учени са представили резултатите от своите наблюдения върху девет членове на полярна експедиция в Антарктида. Всички те прекарали около 14 месеца на най-южния континент.
Осем членове на експедицията, които са работили в станцията Neumeier III, се съгласили да преминат сканиране на мозъка преди и след мисията си, както и да контролират биохимическите си показатели и когнитивните си функции по време на престоя си. Деветият член в експедицията също участвал в изследването, но не успял да се подложи на мозъчно сканиране поради медицински причини.
Анализът показал, че в сравнение с контролните данни, по време на експеримента обемът на префронталната кора на мозъка на участниците намалял. Това е областта, която отговаря за вземането на решения и решаването на проблеми. Също така обемът на зъбчатата извивка в хипокампа, която е като негов „вход”, а той от своя страна е своеобразен “сортировач” на спомени, намаляла средно със 7%. В допълнение, при всички тях се наблюдавали намалени нива на протеина BDNF, мозъчен невротрофичен фактор, отговорен за растежа и развитието на невроните.
Извадката от това изследване е твърде ограничена и не е ясно доколко тези промени са свързани със социалната изолация и доколко се определят от другите фактори (напр. суровите условия на живот на антарктическата станция). Но резултатите косвено съвпадат с данни от други наблюдения.
Например, в изследване, в което са участвали повече от 11 000 души, изследователите установили, че при тези, които съобщавали за високи нива на социална самота, се наблюдавали намаляване на когнитивните способности и влошаване на паметта при нива по-високи от средното. А друго изследване установило, че при по-възрастните, самотни хора често се наблюдавала атрофия в различни части на мозъка, включително таламуса, който обработва емоциите, в хипокампа, в центъра на паметта.
Как да се справим със самотата?
Много благотворителни и правителствени организации по света разработват програми, с които да помогнат на хората да се справят със самотата. Традиционният подход предполага, че е необходимо да се стимулират социалните контакти между хората (има особено много такива програми за възрастни хора), да се въвличат в работата на клубове по интереси и обществени пространства. Но неврологията и изследванията показват, че справянето със самотата не винаги е лесно.
Ниските нива на доверие, „циничната враждебност“ и други промени водят до това, че самотните хора, дори в условията на изкуствено създадена мрежа от контакти, остават настрана, предпочитат да стоят далеч от непознати и в резултат на това продължават да се чувстват самотни .
Но изследванията показват, че решение има. Например, когнитивната терапия може да бъде ефективна за намаляване на самотата, като учи хората да разпознават как тяхното поведение и мисловни модели им пречат да създават връзките, които да ценят, и как да се научат да се доверяват на другите.
Друга идея е свързана с развитието на синхрон в процеса на общуване. Известно е, че един от ключовите моменти при възникването на доверие между хората е доколко тяхното поведение и реакции съвпадат във всеки един момент. Анализът показва, че при самотните хора подобен синхрон често се забавя и това им пречи да установяват връзки с другите. Намирането на способи как това да се преодолее е друг възможен път за терапия.
Преходното чувство на самота е неизбежно и може би дори полезна част от човешкия живот, но когато това чувство стане хронично, то може да стане опасно за здравето и живота.