Какви професионални навици ще са актуални в епохата на масовата автоматизация?

Бъдещето на пазара на труда изглежда мрачно за много хора. Неотдавнашно изследване на Forrester показва, че 10% от работните места ще се автоматизират тази година, а по оценки на консултантската компания McKinsey почти половината от работните места в САЩ могат да бъдат автоматизирани през следващото десетилетие.

Основно ще се автоматизират рутинните дейности, които изискват многократно повтаряне на една и съща дейност – от разчитането на рентгенови снимки , до карането на камион от склад до склад. Към разглеждането на този проблем има разлини подходи и един от тях е да не се изучава кои професии ще се автоматизират, а какви аспекти от тези професии могат да се оставят за човека.

Разглеждайки, например работата на лекарите е ясно, че в близко бъдеще диагностиката на заболяванията (ако не и вече) ще се извършва по-ефективно от алгоритъм. Машинното обучение е изключително ефективен инструмент, когато става въпрос за доста широк спектър от заболявания. Но как да се обсъждат с пациента различните варианти за лечение? Много малко е вероятно, това да бъде автоматизирано в близко бъдеще.

Или да разгледаме професия от съвършенно друга сфера – професията на барист. В Сан Франциско Cafe Х са сменили всичките баристи с роботизирани ръце, които развличат клиентите със своите акробатически номера при приготвянето на топли напитки. Но даже в Cafe X работи човек, който съветва клиентите как да използват технологията за поръчки и отстранява проблемите, възникващи с роботите.

Но се оказва, че между професията на барист и барман има съществена разлика. На хората често им е приятно да си поговорят на бара с работещия там човек и това е много повече от приготвянето на напитки. Както в примера с лекуващия лекар, ние лесно можем да разделим тези професии на два компонента : повтарящия се (фактическото приготвяне и поднасяне) и интерактивния, непредсказуемия, който включва в себе си общуването с клиентите.

Ако се замислим над характеристиките на много работни професии и места, не е трудно да се стигнем до извода, че две неща ще е особено трудно да бъдат автоматизирани.

Първо, емоциите. Те играят особена роля в общуването (така е при лекуващия лекар и пациента, и при бармана и клиента), Емоциите практически са въвлечени във всички форми на невербалното общуване и емпатията. Но те също играят важна роля в това да ни помогнат да си определим приоритетите, например в решението какво да направим в момента, а не по-късно вечерта. Емоциите са не само сложни и имат множество нюанси, но те си взаимодействат с много от процесите на взимане на решение. Функционирането на емоциите се оказва въпрос достатъчно сложен за научно разбиране (въпреки че има съществен прогрес) и е трудно да се автоматизира.

Второ, контекстът. Хората могат от вземат под внимание контекста при вземането на решения или при взаимодействието с други хора. Контекстът е особено интересен, защото е отворен. Например, всеки път когато се появява новина, тя сменя контекста (в по-голяма или по-малка степен) , в който ние действаме. Освен това, промените на контекста могат да променят не само това как факторите взаимодействат един с друг, но и променят конфигурацията на факторите в основни направления. Това е проблем при машинното обучение, което работи с масиви данни, които по принцип са създадени по-рано, и то при друг контекст. По този начин отчитането на контекста (което е възможно за бармана без особени усилия) се явява сложна задача за алгоритмизиране.

Нашата способност да управляваме емоциите си и да ги използваме, а също така да вземаме под внимание ефектите от контекста, се явява ключов компонент при критическото мислене, творческото решаване на проблеми, ефективното общуване, адаптивното обучение и здравия смисъл. Много е сложно да се програмират машини да подражават на тези човешки знания и навици, и не е ясно въобще ще им се удаде ли това някога.

Интересното е, че точно такива навици все повече се търсят от работодателите. Например, при проведена анкета 93% от работодателите са съобщили, че „демонстрирана способност от кандидата критично да мисли, добре да общува и да решава сложни проблеми е по-важно, отколкото неговото образование”. Освен това, работодателите търсят кандидати, които имат „меки навици”, такива като да се учат адаптивно, да вземат правилни решения и добре да общуват с другите. Тези търсени способности прекрасно се съчетават с нещата, които хората могат да правят добре, но е много сложно да се автоматизират.

Всичко това подсказва, че образователните системи трябва да се концентрират не само върху това как хората взаимодействат с технологиите (например да обучават студентите да програмират), но и на това, което е недостъпно на машините, а именно навиците, които е най-сложно да се разберат и систематизират, а освен това на тези навици, които дават и ще продължават да дават преимущество на хората пред роботите.

Източник