fbpx
ОбществотоПрирода и общество

Прекариатът: каква е тази социална група и може ли тя да бъде опасна за статуквото?

Вчера беше 1 Май – официалният празник на труда. Той звучи все по-архаично, тъй като глобализацията и дигитализацията породиха и ще пораждат фундаментално нови трудови отношения. В началото на 80-те години на миналия век беше формулирано възникването на нова социална група, а някои я определят като класа – прекариатът. Но какво представлява той и защо социолозите му отреждат важна социална роля ?

Какво представлява прекариатът?

Самото понятие „прекариат“ е дума хибрид на базата на синтеза от термина „пролетариат“ и английската дума “precarious” ( precarious – ненадежден, несигурен). Чрез нея се дефинира възникването на една нова категория, нов социален слой, който някои определят даже като нова възникваща социална класа. Терминът за първи път е въведен през 80-те години на миналия век от френски социолози по отношение на сезонните работници и става особено популярен след публикуването през 2011 г. на книгата The Precariat: The New Dangerous Class, чийто автор е известния британски икономист Гай Стендинг.

Прекариатът може да се определи като социална общност, която е принудена да поема случайна, несигурна работа без стабилна заплата и съответните социални осигуровки. Хората с такава трудова заетост обикновено са лишени от гаранции за спазване на техните трудови права, което се отразява негативно на професионалния им успех.

Стендинг класифицира като прекариат трудовите мигранти, хора с временна заетост, стажантите, фрилансъри, работещите в творческите индустрии – художници, журналисти, дизайнери. Тези хора са обединени от факта, че нямат стабилна работа с фиксирана заплата и гарантирана социална защита и като резултат на това увереност в бъдещето.

Защо се появява прекариатът?

През 80-те години неолиберализмът започва да доминира в политиката и икономиката в западните страни и като класически пример се посочват политиките, водени на американския президент Роналд Рейгън и британския премиер Маргарет Тачър.

Именно тогава дерегулацията се превърна в отличителен белег на неолиберализма: пазарната конкуренция беше призната за основа на икономическия растеж и развитие, а опитите за ограничаването й бяха възприемани като враждебни за растежа на благосъстоянието. По тази причина се смяташе, че данъците и регулациите трябва да бъдат сведени до минимум, да се отслаби влиянието на на синдикатите, а като резултат делът на наемните работници в разпределението на богатството намаля.

Промените засегнаха и пазара на труда. Наемните работници и служителите се оказаха в положение, в което във всеки един момент, под претекст за оптимизация, условията им на труд можеха да се променят, и то често не към по-добро. В следствие на това се повиши стресът, чувство на несигурност и незащитеност за работното място. Служителите трябваше да се съгласяват с новите условия, в противен случай нямаше да могат да задоволяват дори основните си нужди от храна и жилище.

Отличителни черти на прекариата

Прекариатът не може да се определи напълно като социална класа (изследователите все още не са постигнали консенсус кои точно трябва да бъдат включвани в прекариата), но в същото време той има редица характерни черти:

Режим на работа. Несигурната работа е нестабилна: работникът е ангажиран с временни задачи и случайна работа на свободна практика. Често работата се извършва единствено в името на работата, за да може чрез нея да се осигурят най-базовите жизнени нужди като храна и жилище. Понякога това води до криза на професионалната самоидентификация: човек се отчуждава от работата си, губи перспектива за кариерното си развитие и живее единствено в настоящето.

Ниво на доходите. Доходът на работника е възнаграждение за свършената работа. В същото време човека, който можем да отнесем към прекариата, е лишен от допълнителни придобивки, които имат представителите на средната класа: отпуск, платен отпуск по болест, корпоративни придобивки. Фактически това води до неравенство в доходите.

Отношения с държавата. В прекариата включват мигрантите, които фактически са лишени от част от гражданските си права. В резултат на това те се чувстват отхвърлени от обществото, изправени са пред дискриминация от всякакъв род и често нямат инструментите да изразят своята уязвимо положение.

По принцип далеч преди Гай Стендинг да въведе понятието „прекариат“ , Карл Маркс използва термина “резервна армия на труда” и я определя като съставена от хора, които не представляват особен интерес за икономиката като работна сила. Но е известно, че икономиката „пулсира“ в своето развитие и понякога има нужда от повече работници, понякога от по-малко. В периоди на икономически подем най-атрактивните кандидати от тази резервна армия на труда се наемат в икономиката, а в периоди на икономически кризи резервната армия на труда е съставена от безработните.

Друг подобен термин, който в последно време придобива все по-голяма популярност е “излишни хора”, който е използван за пръв път от испанския социолог Мануел Кастелс. Ролята на „излишните“ в съвременната глобализирана икономика на микро ниво ще се изпълнява от отделни хора, на мезо ниво – от определен тип селища и региони, а на макро ниво – от отделни държави.“

Мястото на прекариата в социалната структура на обществото

Светът отдавна се е отдалечил от класовата система на индустриалното общество. Гай Стендинг смята, че обществото се нуждае от „нов речник, отразяващ класовите отношения в глобалната пазарна система“ и предлага структура, състояща се от шест групи:

Елит. Малка група, съставена от най-богатите хора. Елитът има не само високи доходи, но и голямо политическо влияние.

Салариат ( от the salary-earning class). Служители в големите корпорации и в органите на държавното управление. Те имат стабилно високо заплащане и широк набор от корпоративни и социални придобивки.

Професионалисти. Тези хора притежават умения, които са високо ценени на пазара на труда. Те могат да печелят като консултанти, без да имат нужда от работа на пълен работен ден.

Пролетариат или работническа класа. Бивш авангард на социалните и политически промени от 20-ти век, от който са се формирали профсъюзите и се е борил за социални гаранции. Днес пролетариатът е загубил предишното си значение и броят му постепенно намалява.

Прекариат. Хора, които работят при условията на временна заетост или почасово заплащане, без сигурност за работата си и стабилни заплати.

Безработни или живеещи на социални помощи.

В същото време е важно да се отбележи, че можем да видим прекариат сред представителите на всякакви професионални анклави – адвокати, журналисти, IT работници и други. Например, сред медицинския персонал има лекари – салариат или професионалисти , но има и медицински сестри на непълно работно време и без фиксирана заплата.

Опасен ли е прекариатът?

Гай Стендинг разделя прекариата на три групи с различни възгледи за обществото и мястото си в него. Именно тази разединеност пречи на прекариата да се превърне в „класа за себе си“ и да артикулира недоволството си от настоящата система.

Атависти (the atavists). Загубили работата си представители на бившия пролетариат. Често нямат необходимото образование и са лишени от благата, които са имали техните родители или в момента имат техните връстници. Миналото за тях е най-доброто време, когато животът им е бил стабилен и нищо не е омрачавало ежедневието им. Затова те често подкрепят политици – популисти, които си играят със страховете им от промяна и обвиняват за всички проблеми мигрантите, бежанците и всякакви други уязвими социални групи.

Носталгици (the nostalgics). Хора, загубили настоящето, връзката с настоящия момент. Тази група се състои преди всичко от мигранти и малцинства, които често са демонизирани и подложени на остракизъм от обществото. Ако обаче натискът върху тях стане твърде силен, тъй като обикновено нямат какво да губят, те започват протестни действия за своите права.

Прогресисти (the progressives). Това са млади образовани хора, често абитуриенти и студенти. Политиците не представляват техните интереси, така че прогресистите рядко участват в избори. Често обаче те стават лице на граждански протести срещу социалната несправедливост или за екологични реформи. Прогресистите не са привърженици на традиционните консервативни или социалдемократическите партии, търсят представителство в нови политически или екологични движения и често в техните искания фигурира въвеждането на безусловен базов доход.

Въпреки фрагментацията на представителите на прекариата, техните стремежи все пак имат пресечна точка – това е отхвърлянето на стария политически ред. Именно това преодолява разделението между тях и може да направи прекариата авангард на социалната промяна.

При това трябва да се отбележи, че Стендинг е предложил подобна структура за западното общество, но за страните с различни модели на развитие, например в Латинска Америка или Азия, тя не подхожда.

По принцип почти е невъзможно точно да се определи числеността на прекариата. Съществуват инструменти за това, но на сегашния етап е почти е невъзможно да се направи това с наличните бази данни. За тази цел има нужда от провеждането на специализирани изследвания, които да включват не само формите на заетост, но и мотивацията – защо човек е избрал точно тази форма на заетост, какво му е повлияло. Все пак прекариатът е „опасна класа“, превърната се в такава преди всичко поради обстоятелствата, но ако това е доброволен избор, тогава каква „опасна класа“ може да бъде.

Прекаризация

Прекаризацията е процес, при който гражданите губят гаранциите си за социална сигурност дори в периодите, когато са сред заетите. Важна забележка е, че учените не могат да стигнат до точна дефиниция и тълкуването на понятието „прекаризация“ варира в зависимост от идеологическата интерпретация, мотивите и придържането към различни методи.

Но защо работниците губят гаранциите си за социална сигурност? Често служителите в сега съществуващите капиталистически системи са отворени към изискванията на пазара, желаят да се местят от място на място, да придобиват допълнителни умения или да се адаптират към нужния режим на работа, но в такъв случай за тях няма институционална защита. По тази причина нарастването на неформалната заетост, липсата на норми, които да осигуряват и защитават работника, миграцията и небалансираното разпределение на доходите стават причина за растежа на прекариата.

Много често към прекариата се причисляват индивидуалните предприемачи и техните сътрудници, самоосигуряващите се лица, служителите в малки семейни фирми и заетите в собствени домашни стопанства, но това не винаги е много коректно. Фрилансерите и наскоро завършилите университет могат също така да бъдат включени в прекариата. Но трябва да се отбележи, че заетостта без традиционно формализирани трудови отношения не означава, че даден човек принадлежи към прекариата, тъй като това може да е доброволен избор.

И ако по-рано прекаризацията засягаше преди всичко работниците, упражняващи нискоквалифициран физически труд, то сега тя се разпространява и сред образованите граждани, заети с нефизически труд и част от традиционната средна класа постепенно преминава в редиците на прекариата.

5 2 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x