Работата на човешкия мозък се влошава много бързо под въздействието на изгорели газове
Често в големите градове можем да видим шофьори да стоят с отворени прозорци в задръстванията, велосипедисти да карат по натоварените градски улици или майки с детски колички да се разхождат в часове на пиков трафик около особено натоварени градски артерии, търсейки маршрут с добра настилка и минимум препятствия. Но ново изследване на учени от Канада показва, че подлагането на човешкия мозък на такива замърсявания може бързо влоши неговото функциониране.
Изследователски екип от учени от Университета на Британска Колумбия и Университета на Виктория са предоставили нови доказателства за връзката между качеството на въздуха и когнитивните способности на хората. За тази цел в проведените експерименти здрави пълнолетни доброволци са били изложени на изпарения от дизелово гориво. След това тяхната мозъчна активност е била изследвана с помощта на функционална магнитно-резонансна томография (fMRI).
Отдавна е известно, че замърсяването на въздуха в градовете води до милиони преждевременни смъртни случаи, отразява се на функционирането на сърцето и кръвоносните съдове, дихателните органи и, разбира се, мозъка.
Но да се определи точното въздействие на мръсния въздух върху човешкия организъм и как то се отразява на различните органи и като цяло на здравето, съвсем не е лесна задача. Проведените многобройни изследвания с клетъчен материал и опитни животни показват как вредните замърсяванеия на въздуха могат пагубно да влияят на организмите. Но както е известно, често може да има огромна разлика между подлагането на мишки в лабораторни условия на токсично въздействие и постоянното излагане на хора на такива въздействия в реалния свят.
От друга страна в научните изследвания се смята, че е крайно неетично и недопустимо да се изследва прякото въздействие на високи нива на очевидно токсични изпарения върху човек, само и само да се види какво се случва с човешкия организъм. По тази причина на науката в тази област и липсват подобни експерименти.
Именно заради това в новото изследване се е използвал специален безопасен модел за излагане на хора на въздействието на изгорели дизелови газове, разработен от учени още преди повече от 10 години. Този метод позволява доставянето на контролирани и силно разредени концентрации на прахови частици от отработените газове на дизелов двигател в човешкото тяло. Нивата, на които те въздействат върху тялото се смятат за доказано безопасни, но в същото време тяхното действие се счита за отразяващо реалните ефекти върху човешкия организъм и в конкретния случай върху мозъка.
В лабораторни условия 25 здрави пълнолетни доброволци са били изложени на “изгорели газове от дизелов двигател” или филтриран въздух в продължение на два часа. Тяхната мозъчна активност е била измервана с помощта на магнитно-резонансна томография (fMRI) преди и след лабораторните опити.
Учените са искали да установят как се променя активността на така наречената дефолт система на главния мозък (DMN). Това е набор от взаимосвързани области на мозъчната кора, които играят критична роля в познавателната способност, паметта и регулирането на емоциите.
Резултатите от експеримента ясно са показали, че дори краткосрочното излагане на изгорели газове от дизелов двигател причинява намаляване на активността на дефолт системата на главния мозък и различните области на мозъка са започнали да взаимодействат по-зле помежду си.
Джоди Гаврилюк, една от авторите на новото изследване, обяснява, че преди подобни промени в представянето на DMN са били свързвани с развита депресия и възможен когнитивен спад.
Учените са обезпокоени от това откритие. В следващите изследвания на тях им предстои да установят как тези мозъчни нарушения влияят на човека, на неговото поведение, производителност и благополучие.
„Има голяма вероятност този ефект да влошава мисловния процес и способността на хората да работят ефективно“, казва Гаврилюк.
Заедно с нарастващия брой епидемиологични и предклинични изследвания, свързващи замърсяването на въздуха с редица невродегенеративни заболявания, тези резултати могат да окажат сериозно влияния в бъдеще. Те ефективно демонстрират сериозните ефекти от замърсяването на въздуха върху човешкия мозък по начин, който никога досега не е бил демонстриран.
Според водещия автор на изследването Крис Карлстен, все още не е ясно какви са дългосрочните ефекти от такова излагане на замърсяване от отработени газове върху човешкия мозък. Така че засега не може да се каже, че те могат да станат необратими.
Освен това изследователите са забелязали, че мозъчната активност на дефолт системата на главния мозък се връща към нормалното си функционално състояние сравнително бързо след излагането на “дизеловите газове”.
Затова Карлстен изказва към този момент единствено предположение какво може да бъде въздействието на постоянното и продължително излагане на такова замърсяване.
„Хората трябва да помислят два пъти следващия път, когато попаднат в задръстване дали да останат със спуснати прозорци”, казва Карлстен. „ Освен това е важно е да се уверите, че въздушният филтър на колата ви е в добро състояние. И ако вървите пеша, карате велосипед по натоварена магистрала или разхождате детето си, помислете върху избора на по-малко натоварен маршрут.”
