Учени определиха местата на нашата планета, където в близко бъдеще ще е невъзможно да се живее
Екип от американски и британски учени са провели съвместно климатично изследване, в което са определили регионите, в които заради влошаващите се метеорологични условия ще стане почти невъзможно да се живее. Те са констатирали, че в момента вече има райони, в които температурата и влажността надвишават допустимите физиологични граници на човешкия организъм. По техните прогнози в останалите предполагаеми региони влошаването на условията може да настъпи много по-рано, отколкото се предполагаше по-рано. Резултатите от изследването са публикувани в списание Science Advance.
Учени от Института за Земята „Ламонт-Дохърти“ към Колумбийския университет заедно със свои колеги от Университета Лъфбъроу от Великобритания са анализирали данни от 7877 метeорологични станции по цялата планета за периода от 1979 година до 2017 година. Ако в по-ранните изследвания са се използвали среднодневните температури, то сега изследователите са разгледали средночасовите.
Изяснило се, че на Земята вече има места, които са непригодни за живот, въпреки че в по-ранни изследвания се е прогнозирало това да се случи там след десетки години. Дневните екстремални пикове в такива точки правят оживяването практически невъзможно.
Изследователите са анализирали граничните показатели на така наречената скала на „мократа колба“. Известно е, че влажната горещина се понася много по-тежко, отколкото сухата. В такива трудни условия и най-здравите хора не могат да работят на открито, ако температурата на „мократа колба“ е по-висока от 32 градуса по Целзий. Границата от 35 градуса е фатална, тъй като при тези условия започват да отказват мозъка и вътрешните органи на човек.
На планетата има 80 места, където температурата на „мократа колба“ се е вдигала над 33 градуса. В частност, те се намират в Индия, Пакистан, Бангладеш, Югоизточна Азия, на бреговете на Червено море и Мексиканския залив, в Северозападна Австралия, в Калифорния, Южен Китай, субтропична Африка и страните в Карибския басейн. Учените са разработили интерактивна карта на света, на която са нанесли максималните за всеки регион комбинации на температура и влажност.
Наскоро в друго изследване на учени от Университета Рутгерт в Нюарк, публикувано в Psyh.org, беше констатирано също, че прегряването на оргaнизма може да предизвика много тежки последствия, стигащи до инвалидност, ако не бъде оказана медицинска помощ своевременно.
Съгласно това изследване топлинният стрес от силни горещини в съчетание с висока влажност и отчитайки текущите емисии на парникови газове, може да засяга ежегодно едни от най-гъстонаселените райони на планетата. В това изследване се прогнозира се, че ако средната температура се повиши с 1,5 градуса по Целзий, ежегодните въздействия на екстремална топлина и влажност, превишаващи нормите за безопасност, ще засегнат райони, в които в момента живеят около 500 милиона човека и почти 800 милиона човека при повишение на температурата от 2 градуса по Целзий. Ако средногодишната температура се повиши с 3 градуса ще бъдат засегнати 1,2 милиарда, а това съгласно прогнозите може да се случи към края на века.
Както и в споменатото по-горе изследване, учените от Университета Рутгерт отбелязват, че много често в другите изследвания се отчита само влиянието на високата температура без да се отчита влажността, а тя се явява ключов фактор. Понастоящем осмислянето на опасността от такова въздействие е особено актуално, тъй като заради глобалното затопляне горещите и влажни дни се случват все по-често и са по-интензивни.
Както отбелязват учените, топлинният стрес се предизвиква от невъзможността на организма да се охлади при потоотделяне. Така температурата на тялото може бързо да се повиши и да увреди мозъка и други жизнено важни органи.
В последните години се забелязват все повече повторения на непоносима горещина, което директно е свързано с глобалното затопляне. Учените предполагат, че в близко бъдеще ще се наблюдава масова миграция от неблагоприятните райони за живот и възможен крах на икономиките на страни, намиращи се в застрашените региони. По техни прогнози това може да се случи много по-рано, отколкото се предполагаше по-рано.
„По-рано ние прогнозирахме, че това може да се случи след няколко десетилетия, но сега виждаме, че това вече се случва “ – казва пред прес-релийза на Колумбийския университет Колин Раймънд, водещ автор на новото изследването.
