fbpx

Личностният тип на човек е свързан с разнообразието на чревните му бактерии

Изследване е доказало връзка между личностния тип на човек и степента на разнообразие и вида на бактериите, обитаващи чревния му тракт. Предполага се, че връзката е двустранна. От една страна чревните бактерии могат да влияят на поведението, изработвайки вещества, въздействащи на мозъка, а от друга – поведението да въздейства на състава на чревните микроорганизми.

Наскоро финландски изследователи откриха, че от състава на чревната микробиота (съвкупността от микрорганизмите, живеещи в чревния тракт) много зависи темперамента и емоциите на децата.

Сега се оказва, че влиянието на чревните бактерии е още по-широко. В свое ново изследване доктор Катерина Джонсън от Оксфордския университет е открила връзка между състава на чревните бактерии и индивидуалните черти на пълнолетните.

В изследването са взели участие 655 мъже и жени от двадесет страни. Средната възраст на доброволците била 42 години. Джонсън е получила фекални проби от участниците и е анализирала състава на чревните им бактерии.

Освен това, доброволците са попълнили анкета, включваща въпроси за начина на живот, здравето, храненето и поведението. На основа на тези отговори д-р Джонсън определила ключовите характеристики на личността на всеки един от участниците.

По принцип повечето психолози се придържат към така наречения петфакторен модел, според който има пет основни черти или Големите Пет, които се проявяват в една или друга степен при всички хора, независимо от пола и расата. Те характеризират човек и могат да послужат за критерии при определянето на типа личност. Тези основни черти са:

Екстраверсия – включва такива сходни качества като общителност, самоувереност, вълнение, търсене, топлина, активност и положителни емоции. Тя е степента, в която личността се нуждае от внимание и социално взаимодействие.
Сътрудничество – степента, в която личността се нуждае от хармонични взаимоотношения с околните. Описва се като доверчив, прям, отстъпчив, скромен.
Съзнателност – степента, в която личността желае да спазва общоприетите норми и правила. Организиран, подреден, прецизен, с чувство за дълг.
Невротизъм – степента, в която личността приема околния свят като заплаха и извън неин контрол. Описва се като напрегнат, тревожен, изнервен, стеснителен, импулсивен.
Откритост към нов опит– степента, в която личността се нуждае от интелектуален напредък и израстване. Описва се като изобретателен, широко скроен, интелигентен, любопитен.

Изследването показало, че съществува явна взаимовръзка между състава на чревните бактерии и определени черти на личността. Например се установило, че видовете бактерии, които по-рано учените свързвали с аутизма, имат връзка също така с различното ниво на общителност и с невротизма като цяло. В частност, при най-общителните доброволци се наблюдавало по-голямо количество бактерии от видовете Аkkermansiа, Lactococcus и Oscillospira. Известно е, че при пациенти с аутизъм популациите на тези микроорганизми в чревния тракт са малочислени.

В същото време при по-малко общителните хора, склонни към интравертност, са били установени по-високи нива на бактериите Desulfovibrio и Sutterella. Изобилие от същите бактерии се наблюдава в чревния тракт на хора с аутизъм.

„Това показва, че чревната микробиота може да спомага за промяната на социалното поведение“ – обяснява д-р Джонсън.

По нейно мнение, благодарение на тези данни специалистите ще могат да разработят нови стратегии за лечение на аутизъм и депресии.

Още един любопитен извод се състои в това, че колкото по-широка е социалната мрежа на човек (кръга от познати и социалните връзки), толкова е по-разнообразен състава на бактериите в неговия чревен тракт. По думите на д-р Джонсън, взаимовръзка от такъв тип е установена за пръв път. Освен това при участниците, при които се наблюдавало високо ниво на стрес и тревога, чревната микробиота била с по-слабо разнообразие.

Освен това се установило, че по-разнообразната микробиота се наблюдава при хора, склонни към нов опит във вид на кулинарни експерименти.

Като цяло се оказало, че начинът на хранене и живот може значително да влияе на състава на чревните бактерии.

Например, хора, които в най-ранното си детство са били хранени с млечни смеси, имат по-бедна микробиота като възрастни. А при участниците, които са били кърмени, съставът на чревните бактерии е бил по-разнообразен.

Друг интересен извод бил, че разнообразието в чревната микробиота корелирало с количеството пътувания зад граница.

И на края, Джонсън отбелязва, че по-разнообразна чревна микробиота се е наблюдавала при участниците, които са консумирали продукти с високо съдържание на пробиотици (зрял кашкавал, кисело зеле) и пребиотици (банани, бобови култури, аспержи, лук). Освен това при хора, рядко употребяващи млечни продукти, чревната микробиота била по-бедна.

Трябва да се отбележи, че в своята статия, публикувана в изданието Human Microbiome Journal, д-р Джонсън не твърди, че чревните бактерии определят личността на човек.По нейно мнение, най-вероятно съществува двупосочна връзка. Чревните бактерии могат да влияят на поведението, изработвайки вещества, въздействащи на мозъка. От своя страна, сигурно и поведението влияе на състава на чревната микробиота.

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline