Нима нашето съзнание е резонанс от вибрациите в нашия мозък?
Американските учени Джонатан Шулер и Там Хънт са разработили така наречената „резонансна теория на съзнанието“. Те предполагат, че резонансът, който е термин за обозначаване на синхронизирани вибрации, лежи в основата не само на човешкото съзнание, но и на съзнанието на животните и физическата реалност като цяло. В контекстта на набиращата все по-голяма популярност концепция на “панпсихизма”, тоест че всяка материя има някакво свързано съзнание, те чрез своята теория се опитват да създадат единна структура, която отчита неврофизиологията, а също така и по-фундаменталните въпроси на невробиологията и биофизиката, и въобще на природата на разума като цяло.
Защо моето съзнание е тука, а вашето там? Защо Вселената е разделена на две части за всеки от нас, на субект и безкрайно число обекти? Защо всеки от нас е личен център на опит, получаващ информация от останалия свят? Защо някои същества имат съзнание, а други видимо, не? Мишката има ли съзнание? Комарът? Вирусът?
За последните две десетилетия тази проблематика преживя сериозен ребрандинг. Сега тя се нарича „трудния проблем“ на съзнанието, след като философът Дейвид Чалмърс измисли този термин във вече станалата класическа статия и след това по-подробно го изследва в своята едноименна книга „Съзнание: в търсенето на фундаменталната теория“, издадена през 1996 година.
Чалмърс смята, че проблемът на разума и тялото следва да се смята „труден“, в сравнение с „лекия въпрос“ в невробиологията: как невроните и мозъкът работят на физическо ниво. Разбира се, в своята същност този въпрос е твърде сложен. Но по мнението на Чалмърс, той е относително нищожен в сравнение с действително сложния проблем за обясняване, как съзнанието е свързано с материята.
В последното десетилетие професорите по психология Джонатан Шулер и Там Хънт от Калифорнийския университет в Санта Барбара разработиха така наречената „резонансна теория на съзнанието“. Те предполагат, че резонансът, който е термин за обозначаване на синхронизирани вибрации, лежи в основата не само на човешкото съзнание, но и на съзнанието на животните и физическата реалност като цяло. Звучи като израз на хипи, но не бързайте да изказвате своя скептицизъм.
Вибрациите и всичко, което е свързано с тях
Всички неща в нашата вселена постоянно се намират в движение и вибрират. Даже обектите, които ни се струват неподвижни, всъщност вибрират, колебаят се, резонират на различни честоти. Резонансът, това е тип движение, характеризиращо колебанията между две състояния. И в крайна сметка цялата материя, това е вибрации на различни базови полета. По този начин във всеки мащаб природата представлява резонанс и вибрации.
Когато по-малко вибриращите неща се събират заедно, започва нещо интересно: след известно време те често започват да вибрират на една честота. Те се „синхронизират“ понякога така, че това може да ни се стори доста загадъчно. Това се описва като феномена на спонтанната самоорганизация.
Математикът Стивън Строгатц посочва различни примери от физиката, биологията, химията и невробиологията, за да демонстрира тази „синхронизация“. Това е термин за резонанса от неговата книга “Синхронизацията: как порядъкът възниква от хаоса във вселената, природата и всекидневния живот“:
– Когато някои видове светулки се събират по много на едно място, те започват да мигат синхронно, което може да ни се стори доста загадъчно;
– Когато фотоните с еднаква мощност и честота се синхронизират, възниква лазерен лъч;
– Въртенето на Луната точно се синхронизира с нейната орбита около Земята, така че ние виждаме само едната и страна;
Изучаването на резонанса води до доста по-дълбоко разбиране на природата на съзнанието и Вселената като цяло.
Синхронизация на вибрациите във вашата глава
В свои изследвания невробиолозите също са дали определение за синхронизацията. Големите мащабни сработвания на неврони протичат в човешкия мозък с измерими честоти и се смята, че съзнанието на бозайниците е свързано с различни видове невронна синхронизация.
Например немският неврофизиолог Паскал Фрис е изследвал начините за синхронизация на различните електрически модели в мозъка, изучавайки различните типове съзнание. Фрис се е фокусирал на гама, бета и тета – вълните. Те се отнасят към скоростта на електрическите колебания в главния мозък, които се измерват с помощта на електроди, разположени на повърхността на черепа. Група неврони произвеждат тези колебания, тъй като използват електрохимически импулси, за да могат да общуват едни с други. Именно скоростта и напрежението на тези осреднени сигнали генерират вълните при електроенцефалографията (ЕЕГ), които могат да се измерват с цикли в секунда.
Гама-вълните са свързани с големите координирани движения, бета – с максималната активност на мозъка или възбудата, а тета – с разпускането, фантазиите и съня. По думите на Фрис, тези три вида вълни работят заедно, за да произведат и в крайна сметка да осигурят работата на различните типове човешко съзнание. Но точната връзка между електрическите мозъчни вълни и съзнанието все още остава предмет за спорове.
Фрис нарича своята концепция “общуване чрез свързаност“. За него всичко се свежда до невронната синхронизация. Синхронизацията от гледна точка на общите скорости на електрическите колебания осигуряват плавна връзка между невроните и групите неврони. Без този вид синхронизирана кохерентност входните сигнали постъпват в случайни фази на цикъла на възбудимост на невроните и се явяват неефективни или, доста по-малко ефективни при обмяната на данни.
Резонансната теория на съзнанието
Теорията на Шулер и Хънт се базира на изследванията на Фрис и на други неврофизиолози, но с доста по-широк подход, който се опитва да обясни не само съзнанието на хората и бозайниците, но и съзнанието в по-широк смисъл.
Базирайки се на наблюдаваното поведение на същностите, които ни обкръжават, от електроните до атомите, молекулите, бактериите, мишките, прилепите и т.н., Шулер и Хънт предполагат, че всички неща могат да се разглеждат като поне малко съзнателни. На пръв поглед това звучи малко странно, но „панпсихизмът“ е представа за това, че всичката материя има някакво свързано съзнание. Тази позиция намира все повече признание по отношение природата на съзнанието.
Панпсихизмът твърди, че съзнанието не е възникнало в някакъв момент на еволюцията. По-скоро, то винаги е свързано с материята и обратното, тоест това са двете страни на един и същ медал. Но абсолютното болшинство на съзнанието, свързано с различните видове материя в нашата Вселена, е изключително елементарно. Например, електроните или атомите притежават от него съвсем малко. Но след тях материята става все по-сложна и взаимосвързана, така съгласно теорията се усложнява и съзнанието.
Биологическите организми могат да си обменят информация по-различни биофизични пътища, както електрически, така и електрохимически. Небиологичните структури могат да си обменят информация само използвайки топлинни/температурни пътища, и то доста по-бавно и по-неефективно. Живите същества използват по-бързи информационни потоци в сравнение с тези, които протичат например при камъните и купчините с пясък. В биологичните структури вътрешните връзки са много повече и следователно, всичко „протича“ много по-бързо, отколкото при камъка или купчината пясък.
В съответствие с този подход камъните и купчината пясък се явяват „прости агрегати“, тоест колекция от много елементарни съзнателни същности на атомно и молекулярно ниво. Това се различава от онова, което се случва в биологическите форми на живот, където комбинациите на тези микросъзнателни същности създават заедно съзнателна микросъзнателна същност на по-високо ниво. Именно този процес на обединение е отличителната черта на биологичния живот.
Главният тезис на този подход се състои в следното: особените връзки, които осигуряват крупномащабното съзнание се явяват резултат от общия резонанс между много по-малки съставляващи. Скоростта на присъстващите резонансни вълни се явява ограничаващия фактор, който определя размера на съзнателната същност във всеки един момент.
Тъй като особеният общ резонанс се разпространява на все повече и повече съставляващи, новата съзнателна същност, възникваща като резултат на този резонанс и възникналите комбинации, става все по-голяма и сложна. Така например, общият резонанс в човешкия мозък, който достига гама-синхронизация, включва в себе си много повече неврони и невронни връзки, отколкото в случая само на бета или тета-ритмите.
А какво да кажем за големия резонанс между организмите, такива като при облаците от светулки с техните малки мигащи огънчета? Изследователите смятат, че техния биолуминисцентен резонанс възниква заради вътрешните биологически осцилатори, което автоматично води до синхронизиране на всяка светулка със своите съседи.
Нима групата от светулки има по-високо ниво на групово съзнание? Вероятно не, тъй като ние можем да обясним това явление, без да прибягваме към термина съзнание. Но в биологическите структури с правилни информационни пътища и висока изчислителна скорост, тези тенденции към самоорганизация могат и често водят до появата на по-големи съзнателни същности.
Резонансната теория за съзнанието се опитва да създаде единна структура, която отчита неврофизиологията, а също така и по-фундаменталните въпроси на невробиологията и биофизиката, и въобще на природата на разума като цяло.
