Студени квазари запълниха празнината в еволюцията на галактиките
Астрономи откриха нов тип обекти, които подхождат на промеждутъчната роля между активно ядро на галактика, скрито от слоеве газ и прах, и ярък квазaр. Учените са ги нарекли „студени квазари” защото светят ярко , но заедно с това съдържат значително количество студен газ и прах. Резултатите са представени на 234-та конференция на Американското астрономическо общество, а кратко описание е публикувано в сайта на Канзанския университет (University of Kansas).
Квазарите са най-ярките обекти във Вселената. Те възникват, когато свръхмасивна черна дупка в центъра на галактиката започва да поглъща голямо количество от околната материя. В резултат на гравитационната енергия започва да се превръща в топлина и електромагнитно излъчване. Около черната дупка се образува акреционен диск и джет, които светят в много диапазони.
Съвременните модели предполагат, че тласък за образуването на квазара може да даде сблъсък на галактики, което води до появата на голямо количество газ около централната черната дупка. Такива събития често са се случвали в ранната Вселена, затова повечето квазари се намират на много големи разстояния. След яркото изригване на квазара, неговото излъчване започва да изтласква от покрайнините си газ и прах. Така той затихва, а галактиката „умира”, тоест в нея се прекратява образуването на звезди, тъй като за появата на нови светила е необходим газ.
До изчезването на газа от непосредствена близост със свръхмасивната черна дупка, веществото скрива центъра на галактиката, не позволявайки да излиза високоенергийно излъчване, благодарение на ефекта на Комптън . Такива обекти обикновенно се виждат в инфрачервения диапазон. Но учените по-рано не им се удаваше да наблюдават обекти в преходното състояние към следващия етап, когато светенето на ядрото не е закрито от космически прах и газ.
Сега екип под ръководството на Алисън Кирпатрик от Канзанския университет за пръв път намери такива преходни квазари . Учените са изучили примерно 600 квазара в оптическия, рентгеновия и инфрачервен диапазон. Сред избраните обекти са били едни от най-ярките представители на този клас космически обекти. Резултатите на обработката на спектралните данни показали, че при 22 от изучените квазaри ( около 4%) се наблюдава голямо количество студен прах и газ. Изучените обекти във видимия диапазон имали светло син цвят, което говори за отсъствие на поглъщане на голямо количество прах. Същите обекти са наблюдавани в рентгеновия диапазон с помощта на орбиталния телескоп XMM-Newton, което говори за наличието на голяма черна дупка в центъра. Но по данни на телескопа „Хершел” (Herschel Space Observatory ) се оказало, че тези квазaри са много ярки, което говори за наличието на прах и газ в самата галактика, но не и в непосредствена близост до самото ядро.
Авторите смятат, че на тях им се отдало за фиксират кратък етап в живота на квазарите, който по първични оценки може да продължава около 10 милиона години, което е много малък интервал от време в сравнение с мащаба на еволюцията на галактиките.
