fbpx
Изкуствен интелектНаука и технологии

Изкуство от изкуствен интелект: как се развива то и кой е автора в епохата на творчеството на невронните мрежи

Изкуственият интелект не само подобрява алгоритмите на Spotify, Facebook и много други платформи, помага на лекарите да поставят по-точни диагнози и предсказва цената на различни финансови активи. Той вече навлиза в светая светих на човека – в изкуството. Изкуствен интелект вече рисува, композира, пише. Днес ще се спрем на проявите на изкуствения интелект в изобразителното изкуство – откъде алгоритмите черпят вдъхновение, на кого принадлежи авторското право от тези произведения на изкуството, до какви етически проблеми може да доведе това и колко струват картините, нарисувани от ИИ.

От това да създадете художествено произведение, изображение, мелодия, стих, вече ви отделя само един клик. За тази цел просто трябва да имате базови знания в програмирането, тоест да знаете какъв готов алгоритъм да ползвате, да съберете база на която ИИ да се обучи и да му поставите задача, тоест как да използва знанията си.

Но това съвсем не е границата. Използването на изкуствения интелект вече помага на художниците да стават известни или да станат тези художници, за които са си мечтали. А и да печелят едни доста прилични пари, понякога доста повече отколкото самите те са очаквали.

Така например през октомври 2018 година се състоял поредният аукцион на Christie’s, който имал една малка особеност. Това бил първия търг, провеждан на такова високо ниво, в чийто каталог фигурирала картина, която съгласно анотацията била създадена от изкуствен интелект.

Произведението представлявало незавършен портрет на мъж, живял през XVIII-XIX век. Силуетът бил размит, на лицето нямало нос и вместо уста имало тъмно петно. Подписът за авторство в долния десен ъгъл показвал част от алгоритъма, който е създал картината: min G max D x [log(D(x))] + z[log(1-D(G(z)))].

Портрет на Едмон Белами
Източник: . © Obvious. Courtesy of Christie‘s.

Преди търга аукционната къща оценила напечетаната на принтер картина с наименованието „Портрет на Едмон Белами“ в интервала 7000 – 10 000 долара. Картината се продала за рекордните 432 500 долара.

Междупрочем ако искате самостоятелно и безплатно да си нарисувате автопортрет в различни стилове на класически майстори на живописта, можете да се възползвате от услугите на японския изкуствен интелект AI Gahaku. Ще ви е нужна единствено една собствена снимка.

Кой учи ИИ да рисува картини

В случая с „Портрет на Едмонд Белами“ изкуственият интелект е работил заедно с трима млади 25-годишни французи, които са се нарекли арт-група Obvious. Те са създали серия от такива художествени произведения, като са нарисували цяло несъществуващо семейство Белами. Това не била първата картина, с която те са спечелили пари. Половин година преди това картината „Графиня Белами“ им донесла доход от 11 430 долара.

Етапи на създаването на картината “Графиня Белами”

Фамилия Белами не е създадена от нищото. Първичният алгоритъм , с помощта на който била нарисувана тази серия от картини, бил разработен от Ян Гудфелоу (Goodfellow), което от английски може да се преведе като „добър приятел“, а на френски звучи Бел ами (Bel Ami). Така авторите изразили своята почит към разработчика на този алгоритъм.

Самият факт за продажбата на картини, създадени от ИИ, вече не бил новина. През 2016 година на аукцион в Сан Франциско се продали 29 произведения, „нарисувани“ от екип от Google. Общата стойност от продажбите била около 100 000 долара, като най-скъпата се продала за 8 000 долара.

картина в стил Ван Гог
Картина създадена от Google Deep Dream в стил Ван Гог.
Източник: Courtesy by Google

През 2018 година за 16 000 долара била продадена картина, създадена от самостоятелната програма AICAN, която не само генерирала картината, но и сама дала наименованието и. В индийската галерия Nature Morte, живопис създадена от ИИ, се е продава в диапазона на 500-40 000 долара.

Друг пример за търговия с произведения от ИИ е онлайн-галерията Super-Rate , където постоянно се продават картини, създадени с помощта „на цифрови инструменти“. Те се продават само в интернет и се плащат с криптовалута. Освен това платформата гарантира защита на купеното произведение от фалшификати. Всичките права са защитени с технологията на блокчейн, като системата постоянно проверява в интернет за наличие на аналогични изображения и е невъзможно незабелязано да се изложи дубликат. В сайта се твърди, че до началото на юли са продадени повече от 7200 произведения на обща сума от около милион долара.

Но все пак продажбата в Christie’s на „Портрета на Белами“ може да се смята като повратна точка в търговията на произведения, създадени от ИИ. Това е една от двете най-известни аукционни къщи в света и самата поява на такова произведение там може да се смята като признание в света на изкуството за появата на ново направление в изобразителното изкуство.

По принцип ИИ е в света на творчеството вече почти половин век. Смята се, че първи, който е използвал алгоритъм за създаване на художествено произведение е бил британският художник Харолд Коен. Още през 1973 година той е разработил програмата AARON, която създавала уникални картини, следвайки набор от определени правила. Работите на Коен са били забелязани в арт-света и били демонстрирани на доста места, включително в една от най-престижните британски галерии Tate.

Картини, създадени с AARON от Харолд Коен през 90-те години на миналия век

След Коен доста други художници-разработчици са създавали картини по този начин, но на качествено ново ниво това творчество се издига през ХХI век. През 2014 година споменатият вече Ян Гудфелоу е написал алгоритъмът „Генеративно-състезателна мрежа“ (Generative adversarial network (GAN)), който може да се смята за качествено ново ниво в света на изкуството, с помощта на ИИ.

Как твори изкуственият интелект?

В случая със създаването на творчески произведения, в качеството на изкуствен интелект имаме изкуствена невронна мрежа.

Невронната мрежа представлява множество елементарни елементи, съединени помежду си и имитиращи работата на мозъка. Тя анализира масиви от данни с оригинални произведения на изкуството, разпознава образи, техниката на тяхното изпълнение, особеностите на дадения стил, а след това съгласно създадения програмен код използва натрупаните „знания“ за да създаде своите картини.

Алгоритъмът за машинно обучение може да открива много зависимости, характерни черти и правила във всяко множество от използвани обекти, независимо дали става въпрос за живопис, музика или поезия. Обработвайки тези огромни масиви от данни , невронната мрежа ги обобщава и прави своите изводи по различни критерии. Типичен пример за направени изводи е например характерния ход на четката, който се явява отличителна черта при различните импресионисти .

Специалист по анализа на данни определя какво точно трябва да „учи“ алгоритъма. Той програмира как именно да се използва наученото. По този начин ИИ може да подражава на конкретен художник или да компилира стилистиката на няколко различни художника наведнъж. И това му се получава доста добре.

Например, невронната мрежа, с помощта на която е създадена картината „Портрет на Едмон Белами“, се е обучавала върху 15 000 портретни картини, рисувани в периода от XIV век до ХХ век.

Най-успешният (талантлив : -) ) алгоритъм, който е в основата на повечето съвременни програми за създаване на произведения на изкуството, се смята генеративно-състезателната мрежа (GAN) на Ян Гудфелоу.

Архитектурата на GAN се състои от две невронни мрежи – генератор и дискриминатор. Първата е в ролята на художника и използва придобитите „умения“ при създаването на изображенията. Втората мрежа, дискриминаторът е в ролята на критика и сравнява получилото се изображение с оригиналните произведения. Ако дискриминаторът не може да отличи получилото се изображение от картината, нарисувана от човешка ръка, то резултатът се смята за приет. Ако той реши, че това е фалшификат, генераторът отново започва да генерира ново изображение.

Дискриминаторът може да бъде настроен по начин, който да указва какво именно е предизвикало в него скептичното отношение. Така генераторът използва тази информация за да не повтори същите грешки. Така GAN постоянно се учи и съвършенства.

GAN не е единствения алгоритъм, който се използва в такива творчески процеси. Друг популярен алгоритъм е CAN – креативно-състезателна мрежа. В нейната основа са също две невронни мрежи – генератор и дискриминатор. Разликата се състои в това, че дискриминаторът прави такъв подбор на създадените произведения, че те да не приличат на нито едно произведение от базата данни, използвани за обучение. С помощта на CAN се създават уникални по стил произведения.

В известен смисъл аналитичните способности на невронните мрежи са по-добри, отколкото тези на професионалнитe изкуствоведи. Те могат да забележат и най-дребните детайли и особености. Но въпреки тези свои способности, ИИ въобще не може да извлича смисловите елементи в произведенията и да създава собствен наратив (история), свързан с тях.

Той може да съчини стих , приличащ на произведенията на поетите-символисти, но даже и приблизително не разбира какво означава това. По същия начин е и в живописта. ИИ ще анализира до най-дребните детайли Мане, ще определи най-често срещащите се образи, ще ги имитира и ще ги напечата, но ще направи всичко това механично. Във всеки случай, поне засега е така.

Какво е творчество?

Днес ИИ в повечето случаи е инструмент, управляван от човек. Човек му приготвя базата данни за обучение, задава му параметрите, съгласно които той ще „твори“ и избира получените резултати. Произведенията, които се създават и избират самостоятелно от изкуствения интелект, поне засега са само в експериментална фаза.

Ние все още се придържаме към определението на Аристотел за изкуство, че това „е творческа способност, ръководена от разум“. И след него във всички модифицирани и усложнени определения за изкуството, основното определящо е , че това е вид и резултат от дейност, която се е ръководила от съзнанието на човек.

Очевидно, в творчеството свързано с ИИ, за съзнателната част на процеса отговаря човек. В този смисъл за творчество на ИИ е трудно да се говори. Той си остава сложен, настройващ се инструмент. Затова ние трябва да се интересуваме не от това, което може да имитира ИИ, например импресионистите или кубистите, а това което може да създаде той самостоятелно , тоест нова стилистика и нова поетика, които да бъдат уникални.

Кой е твореца?

Тук е още по-сложно да се определи кой е твореца при създаването на едно произведение с помощта на ИИ. Сред тези, които участват в творческия процес, са тези, който измислят концепцията, тези, който подбират базата данни за обучение и тези, който пишат програмния код. И кой от тях е главния творец? Освен това е много трудно да се определи създаването на такова произведение какъв процес е всъщност – технически или художествен. Много специалисти, включително и изкуствоведи, смятат, че това все пак е изкуство. Според тях създаването на картини с помощта на машинно обучение е творчески процес. Те смятат, че освен приноса на художника, създаващ концепцията за бъдещите произведения, приносът на разработчика на програмния код може да се приравни към творческите процеси, защото „кодът е написан красиво“. Разликата е , че програмистът създава функционален продукт, а художникът нещо, което не носи функционалност, тъй като в изкуството обикновено няма „цели“ и „задачи“ и изкуството е единствено възприятието на зрителя. Още по-сложен е въпросът на кого принадлежи авторското право на такова произведение и в момента няма единно мнение сред юристите по този казус.

Но безусловно съвременните художници, използващи изкуствен интелект, активно напредват в използването на ИИ като все по-ефективно средство за нови оригинални изразни концепции и ще бъде интресно как ще се развият тези процеси в бъдеще, и как ще се приема това изкуство от обикновения зрител.

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x