„Обществото на ума ни“: Какво всъщност стои зад концепцията за „личната идентичност“?
Какво ни прави такива, каквито сме? Вероятно повечето от нас биха казали, че идентичността се оформя от нашия произход: семейство, място на пребиваване, възпитание и образование, хората, които са ни повлияли, работата, която упражняваме. Но се оказва, че има нещо много по-фундаментално – нещо, което надхвърля социалните и културните фактори. Мозъкът е този, който създава личната ни идентичност и „Аз“-ът ни е резултат от множество когнитивни процеси, които се променят с времето. Без значение откъде идвате, къде живеете или сте живели, какъв език говорите, какъв цвят е кожата ви, мозъкът е този, който оформя вашата идентичност.
В миналото някои мислители не са били съгласни с тази идея, твърдейки, подобно на Декарт, че идентичността, тоест нашето „Аз“, е отделено от мозъка. Обаче повечето съвременни възгледи смятат мозъка за основата на цялостния ни опит за самопознание и в следствие на това – на нашата идентичност. Използвайки най-новите техники за сканиране, някои невролози дори се опитват да определят точно областта на мозъка, където може да се намира „Аз“-ът. Както обаче сухо отбелязва философът Даниел Денет:
„Търсенето на „Аз“-а в мозъка е категорична грешка.“
Няма да го намерим, защото нашият „Аз“ е съставен от съвкупност от различни мозъчни функции.
Всъщност много мислители предполагат, че „Аз“-ът е просто илюзия или дори измислен разказ, създаден от мозъка. Според тях той не съществува и следователно не може да бъде локализиран в определена мозъчна област. Други твърдят, че в нас живеят множество „Аз“-ове, тоест процесите, които приписваме на един-единствен „Аз“, всъщност отразяват действието на разпределен сложен механизъм, а Аз-ът е просто емерджентно (което не е характерно за нито един от съставните елементи) свойство на целия мозък.
Това става особено ясно, когато загубим дори един аспект от когнитивните си способности, един аспект от това „общо“ – например паметта си или мотивацията, възприятията или езика, способността да се концентрираме, да вземаме добри решения, да съчувстваме на другите, да планираме или да мислим напред. Тогава може да започне да ни се струва, че вече не сме тези, които бяхме някога, че сме загубили част от себе си, тоест личната си идентичност.
Изследвания върху хора с мозъчни заболявания показват, че „Аз-ът“ или личната идентичност се състои от много различни когнитивни процеси. Загубата на един от тези процеси води до загуба на специфични способности, например епизодична памет, семантична памет, възприятия, внимание, поведенчески контрол или представите ни за собственото ни тяло. Но това, което е особено важно, изследванията също така показват, че хората не губят изцяло самосъзнанието си, губейки някой от тези когнитивни модули.
По същество всички тези различни когнитивни процеси заедно създават „Аз“-а. Те са основните градивни елементи на ума: именно те съставляват това, което Марвин Мински, един от пионерите в изкуствения интелект, нарича „общество на ума“. Когато част от това „общество“ стане нефункционално, обществото остава, но вече е различно, тоест се формира различна личностна идентичност.
Важна обаче е не само индивидуалната личностна идентичност. Някои психолози твърдят, че социалната идентичност е също изключително важен, ако не по-важен, компонент на самосъзнанието. Според известните социални психолози Анри Таджфел и Джон Търнър социалната идентичност е начинът, по който ние се определяме чрез взаимоотношенията си с другите, включително социалните групи, към които принадлежим. По този начин, докато личната идентичност определя как „Аз-ът“ ни се различава от другите, социалната идентичност се отнася до това как хората се отнасят към други членове на групата, към която принадлежат („Ние“).
Мозъчните нарушения могат да променят личността, но също така могат да окажат дълбоко въздействие върху социалната идентичност на хората. Някои социални психолози твърдят, че самосъзнанието (убежденията за личните качества, които ни правят такива, каквито сме) се състои от две отделни части: лична идентичност и социална идентичност. Но отделянето на личния „Аз“ от социалните групи не е лесна задача. Както казва американският философ Дейвид Кар:
„Личната идентичност е и социална идентичност“.
Принадлежността към дадена група е ключова част от социалната идентичност. Според социалните психолози Баумайстер и Лиъри, нуждата от принадлежност към определени групи е фундаментална за човешкото съществуване. Тя може да доведе до повишено самочувствие и удовлетворение от живота, придавайки на живота повече смисъл и цел. Някои психолози също така твърдят, че включването в социално интегрирани групи дава еволюционно предимство за индивидите. Като част от мрежата, която си сътрудничи за доброто на групата, те са по-добре защитени, имат по-голям шанс да оцелеят до зряла възраст, да се размножават и да отглеждат потомство.
Без членство в група, много хора се чувстват нещастни, изпитват стрес и понякога не са в състояние да функционират нормално. Това се отразява негативно на тяхното благополучие. Самотата е свързана със значително повишен риск от коронарна болест на сърцето, инсулт, депресия, тревожност, по-силно изразен когнитивен спад и преждевременна смърт.
Но присъединяването към нова група може да бъде изключително трудна задача за новодошъл. Първо, важно е да се разбере как функционира групата. Какви са нейните правила и норми? Какво е неприемливо и какво е допустимо? Второ, важно е да се установят добри взаимоотношения с членовете на групата, в идеалния случай с влиятелните хора в нея, които могат да лобират за по-лесен достъп. И накрая, новодошлият трябва да демонстрира, че се придържа към „културата“ на групата и нейната етика.
Нищо от това не е лесна задача. За тази цел се изискват фундаментални когнитивни способности: способността на човек да възприема и успешно да се фокусира върху важната информация за групата, върху разбирането на нейното значение и мотивацията да се прилагат тези знания в различни социални контексти, без да предизвиква недоволство в останалите членове на групата.
Пациентите с мозъчни заболявания демонстрират ярко как дори най-елементарните мозъчни функции играят ключова роля в определянето на това кои сме ние. Те са съществени компоненти в „обществото на ума“, което формира нашето „Аз“, но освен това са от решаващо значение да останем част от обкръжаващото ни общество.
Новодошлият в нова социална група се нуждае от определени когнитивни способности, за да се асимилира или интегрира успешно. Някои хора са способни на това, успешно адаптирайки се към новите обстоятелства, което им позволява да придобият статут на „един от групата“ и да се „впишат“ в нея. Но не всеки е способен да направи това.
Дори и успешно да попаднат в групата, запазването на членския им статус не е гарантирано. Това изисква постоянно съобразяване с нормите – правилата и стандартите за поведение, приети в групата. Когато не успеят да ги спазват, взаимоотношенията с другите се оказват под заплаха.
Хората с неврологични разстройства често изпитват именно това, тъй като поведението им се променя значително от болестта. Поради когнитивните последици от мозъчното разстройство, те вече не се считат за приемливи в своите социални среди. Важно следствие е, че когнитивните процеси, които стават нефункционални при тези индивиди, обикновено са от решаващо значение за поддържане на социалната идентичност, взаимоотношенията с другите и личната идентичност.
Фундаменталните когнитивни функции като възприятия, внимание, епизодична и семантична памет, мотивация, поведенчески контрол и възприемането на собственото тяло допринасят за формирането на нашата идентичност. Личностните черти и емоционалните реакции, разбира се, също са важни за определянето на „Аз“-а. Но пациентите с мозъчни разстройства ярко демонстрират как дори част от основните мозъчни функции играят ключова роля в определянето кои сме ние. Те са съществени компоненти на „обществото на ума“, което формира нашето „Аз“, но са и от решаващо значение за оставането в това общество.
