5 парадокса на изкуствения интелект: Защо невронните мрежи все още не са ни направили по-продуктивни?
Как това се свързва с откритието на Нобеловия лауреат Робърт Солоу, направено преди 40 години, а именно: „Компютърната ера е навсякъде, освен в статистиката за производителността“, пише той през 1987 г. Икономистите очаквали появата на транзисторите, микропроцесорите и интегралните схеми през 60-те години на миналия век да ускорят растежа на производителността. Но темпото вместо това се забавило за сравнително дълъг период. Днес парадоксът на Солоу до голяма степен се повтаря, но с изкуствен интелект.
Икономистът Торстен Слок в своя блог перифразира Солоу :
„Сега изкуственият интелект е навсякъде, освен в макроикономическите показатели.“
Според него в момента въздействието на изкуствения интелект не се отразява в данните за глобалната заетост, производителност или инфлация.
Проучванията потвърждават това. В скорошно изследване на бизнес перспективите в САЩ, Великобритания, Германия и Австралия, 90% от 6000 анкетирани изпълнителни директори и висши мениджъри заявяват, че изкуственият интелект през последните три години не е повлиял на заетостта или производителността в техните компании.
Освен това се оказало, че около две трети от ръководителите използват невронни мрежи, но средно само 1,5 часа седмично, а 25% изобщо не използват изкуствен интелект. Междувременно бизнес очакванията остават високи: анкетираните очакват през следващите три години изкуственият интелект да увеличи производителността с 1,4% и производството с 0,8% .
Колко оправдани са тези очаквания и как изкуственият интелект вече влияе върху човешката производителност? Ето какво отбелязват изследователите.
1. С появата на изкуствения интелект работата само се е увеличила.
Според ActivTrak, компания, която произвежда софтуер за проследяване на корпоративната производителност, времето, прекарано в служебни имейли и чатове, се е удвоило, откакто служителите са започнали да използват изкуствен интелект. Междувременно средната сесия на фокусирана работа в момента е с 9% по-кратка, в сравнение с тази през 2023 г. Други изследвания потвърждават, че инструментите с изкуствен интелект само са увеличили обема на работа. Хората са започнали да работят по-бързо, поемат по-широк спектър от задачи и в крайна сметка прекарват повече часове в работа.
2. Изкуственият интелект не е добър във всички видове задачи
През 2023 г. изследователи от MIT Business School са установили, че с помощта на изкуствен интелект висококвалифицираните специалисти изпълняват поставените им задачи с 40% по-ефективно от тези, които не използват невронни мрежи. Ако обаче на изкуствения интелект бъдат възложени задачи извън неговата област на експертиза, производителността спада средно с 19 процентни пункта. Самите специалисти често не могат точно да определят кои задачи са подходящи за машина и кои изискват човешка намеса.
3. Изкуственият интелект помага с творческите задачи, но прави съдържанието еднообразно
В експеримент на британски изследователи участниците са били помолени да създадат, следвайки примера на Хемингуей, кратки истории от осем думи. Изкуственият интелект е помогнал на авторите да напишат по-увлекателни истории от тези, които биха могли да създадат те самите. Това е било особено вдъхновяващо за тези, които са се затруднявали с творческите задачи. Оказало се обаче, че историите, написани в съавторство с изкуствения интелект повече си приличат помежду си от текстовете, написани от хората без машинна помощ.
4. Изкуственият интелект спестява време в ежедневието, но не подобрява работните умения
Проучване сред 200 000 американски семейства показало, че хората най-често се обръщат към невронните мрежи, за да проверяват рецепти, за медицински съвет, да правят онлайн покупки, да планират пътувания и да сортират обяви за работа. Учените установили, че изкуственият интелект наистина е ефективен в тези области: производителността в ежедневните задачи се е увеличила от 76% до 176%. Респондентите обаче са предпочитали да прекарват освободеното време с приятели или в гледане на телевизия, така че това не се е отразило на професионалните им умения.
5. Колкото повече инструменти с изкуствен интелект използвате, толкова повече умора изпитвате.
Разработчикът на експерименталния софтуерен инструмент CuaAI, позволяващ на моделите с изкуствен интелект буквално да „използват“ компютъра по същия начин, по който го прави човек, Франческо Боначи описва тази умора като „парализа на vibe-кодера“, а изследователите от Boston Consulting Group наричат подобно явление „пържене на мозъка с изкуствен интелект“. В тяхно проучване са участвали 1488 американци. Оказало се, че когато анкетираните са използвали максимум три инструмента с изкуствен интелект, производителността им се е увеличила, но веднага щом започвали да използват повече от четири, самооценката им за производителността рязко спадала. Участниците в изследването съобщавали, че започвали да правят повече грешки и да изпитват „замъгляване“ в мозъка. Оказало се, че когато човек проверява и сравнява резултатите от няколко инструмента с изкуствен интелект, нивата на умствена умора се увеличават с 12%, а умората от вземането на решения – с 33%.
Неотдавнашно проучване на MIT показва, че през следващите десет години може да се очаква производителността да се увеличи с 0,5%.
„Не мисля, че трябва да подценяваме тези 0,5% за десет години. Това е по-добре от нула“, отбеляза авторът на изследването и Нобелов лауреат по икономика Дарон Аджемоглу.
Може би си струва просто да изчакаме – в края на краищата, бумът на информационните технологии през 70-те и 80-те години на миналия век в крайна сметка доведе до скок на производителността през 90-те и началото на 2000-те години след десетилетия на спад.
Учените обаче отбелязват, че изкуственият интелект не се развива по същия начин както предишните информационни технологии. През 80-те години на миналия век, отбелязва Торстен Слок, компаниите-пионери успяваха да поддържат високи цени за дълъг период, защото конкуренти не се появяваха веднага. Днес, поради ожесточената конкуренция между разработчиците на големите езикови модели, инструментите с изкуствен интелект бързо поевтиняват и стават достъпни много по-бързо за почти всички. По тази причина Слок смята, че повишаването на производителността зависи не толкова от самите технологии, колкото от това колко активно компаниите ще започнат да ги внедряват в своя работен процес.
