Как ще изглежда образованието в света на Метавселената – глобалната мрежа от виртуални светове

Много евангелисти на Метавселената вярват, че глобалната мрежа от виртуални светове радикално ще промени живота ни както онлайн, така и офлайн, Смята се, че тази революционна технология ще промени всеки аспект от живота ни, включително образованието, работата, социалните взаимодействия и икономика. В своята книга “The Metaverse: And How It Will Revolutionize Everything ” един от най-влиятелните експерти в тази област бившият изпълнителен директор на Amazon Studios и венчърен капиталист Матю Бол пише, че това не е просто концепция на бъдещето, а неизбежна реалност, която вече започва да се оформя благодарение на технологии като изкуствения интелект, Web 3.0, блокчейн и NFT.

Бол описва Метавселената като триизмерна версия на интернет, която ще позволи на потребителите да взаимодействат във виртуалните пространства. Той вярва, че до 2026 г. значителна част от населението ще прекарва време във виртуални светове за работа, учене и забавление. Според него трудно могат да се дават прогнози как ще се развива Метавселената, тъй като е напълно възможно е да се появят технологии, които не могат да бъдат предвидени и които ще вдъхновят учените към нови изобретения , или ще доведат до ново потребителско поведение, или ще породят нови начини за нейното използване. Но има няколко области, които Метавселената вероятно ще трансформира по достатъчно предвидими начини – поне в краткосрочен план, и една от тях с голяма вероятност ще бъде образованието

Този сектор е изключително важен както за обществото, така и за икономиката, но образователните ресурси са оскъдни и изключително неравномерно разпределени. Освен това образователната система е много показателен пример за икономическия феномен, известен като „Болестта на разходите“ на Баумол (накратко това е ефектът , изразяващ се в увеличения на заплатите на работни места, където не се наблюдава повишаване на производителността на труда, в отговор на увеличенията на заплатите на други работни места, където производителността се е увеличила).

И това не е упрек, че учителите си вършат лошо работата. Просто в резултат на прилагането на много нови дигитални технологии и разработки през последните няколко десетилетия, повечето професии станаха икономически много по-продуктивни. Например счетоводителите вече са много по-ефективни благодарение на компютъризираните бази данни и софтуер като Microsoft Office. Днес един счетоводител може да се справи с повече работа или да обслужи доста повече клиенти за даден период от време, отколкото през 50-те години на миналия век, когато символ на професията са били огромните счетоводни тефтери. Това важи и за такива услуги като почистването и охраната: първите вече се възползват от по-мощно механизирано и автоматизирано професионално оборудване, докато вторите могат да наблюдават обектите с помощта на мрежа от цифрови камери, сензори и комуникационни устройства. Здравеопазването все още разчита в голяма степен на човешкия опит – но напредъкът в технологиите за диагностика, лечение и реанимация компенсира значителна част от разходите, свързани със застаряващото население.

В преподаването се отбеляза по-малко нарастване на производителността, отколкото почти всички други категории. Един учител през 2024 г. като цяло не може да преподава на повече ученици, отколкото преди десетилетия, без това да се отрази негативно на качеството на тяхното образование. Човечеството все още не е намерило начини да намали времето, определено за обучение (тоест да се преподава по-бързо). В същото време заплатите на учителите трябва да са конкурентни на другите професии, така че всички учители да не стават счетоводители (или програмисти, или дизайнери на игри) и дори да се увеличават успоредно с промените в цените в резултат на икономическия растеж. Освен времето, което учителите отделят за преподаване , образованието като цяло продължава да изисква невероятно много физическите ресурси: от размера на училището до качеството на административно-стопанското осигуряване и разходите за консумативи. Освен това разходите, свързани с тези ресурси постоянно се увеличават поради навлизането на нови, по-скъпи технологии (напр. камери и проектори с висока разделителна способност, iPad и др.). Фактическата липса на растеж на производителността в образованието става все по-очевидна от относителното увеличение на разходите. Например, Бюрото по трудова статистика на САЩ изчислява, че средната цена на продукт се е увеличила с около 260% през януари 2020 г. в сравнение с януари 1980 г., докато обучението и таксите за колежи са се повишили с 1200%. На второ място е секторът на медицинските грижи и услуги, където нарастването е с 600%.

Въпреки че образованието на Запад отдавна изостава от другите области по отношение на растежа на производителността на труда, експертите очакваха, че още малко и то ще се устреми напред. Очакваше се гимназиите, колежите и особено професионалните училища да се променят драматично и да преминат към дистанционно обучение. Че много (ако не и повечето) ученици ще учат дистанционно с помощта на видео услуги , а не в класната стая, занятията ще се провеждат онлайн и тестовете ще се базират на изкуствен интелект. Но COVID-19 ни даде изключително важен урок : „Училището в Zoom“ е ужасно. Има много предизвикателства, свързани с ученето през екрана, но като цяло изглежда, че губим много повече, отколкото печелим (или спестяваме финансово).

Най-очевидната загуба, причинена от дистанционното обучение, е загубата на присъствие. Когато учениците влязат в класната стая, те попадат в образователна среда; Тук те имат свобода на действие и попадат в една завладяваща атмосфера, която камерата е напълно неспособна да възпроизведе. :През нея човек може само да надникне в училищната среда, която е недостъпна за него. Конкретните причини, поради които присъствието е толкова важно, са обект на други по по-подробни анализи, но като цяло изследванията в областта на образованието показват, че е много по-полезно учениците да ходят на екскурзии и културни излети, вместо да се ограничават до гледане на видеоклипове; да посещават образователните институции, вместо да слушат записи у дома, да бъдат насърчавани да участват „на живо“ винаги, когато е възможно. Загубата на присъствие води до загуба на множество полезни за обучението моменти: от зрителния контакт с учителя (и неговия изпитателен поглед), възможността за учене с приятели и тактилните усещания до възможността да се конструира хидравличен робот от спринцовки, да се използва лабораторна газова горелка или да се дисектира жаба.

Трудно е да си представим, че домашното или дистанционното обучение някога ще замени напълно присъственото обучение. Въпреки това, ние постепенно затваряме празнината между тях с помощта на нови и до голяма степен ориентирани към Метавселената технологии като обемни дисплеи, гарнитури за виртуална и разширена реалност, сензорни технологии и камери за проследяване на очите. Не само 3D изобразяването в реално време помага на днешните учители да пренесат класната стая (и учениците) навсякъде, но разкошните виртуални симулации, които са вече са на хоризонта, ще имат потенциала значително да обогатяват учебния опит. Първоначално се смяташе, че виртуалната реалност в класната стая едва ли ще предостави нещо повече от възможността да „посетите“ Древен Рим (между другото, подобни посещения дълго време се смятаха за „убийственото приложение“ за гарнитурите за виртуална реалност, но в крайна сметка се оказаха доста скучни). Сега учениците ще имат възможност с помощта на VR да работят по различен начин: те ще могат да изграждат Древен Рим от нулата буквално за един семестър, научавайки на практика например как работят акведуктите. Много ученици днес, както и преди десетилетия, учат за гравитацията, като гледат как учителят им пуска химикал и чук и след това гледат видео на командира на Аполо 15 Дейвид Скот, който прави същото на Луната. Такива демонстрации не е задължително да бъдат премахнати от учебната програма, но те могат да бъдат допълнени с умни джаджи, работещи само с виртуална реалност, с помощта на които учениците след това ще могат да тестват както при земна гравитация, така и на Марс и дори под пороите със сярна киселина в горните слоеве на атмосферата на Венера. Вместо да възпроизвеждат вулканично изригване с помощта на оцет и сода за хляб, учениците сами ще могат да се гмурнат във вулкана и да раздвижат басейните с магма там, след което да полетят в небето с магмата.

С други думи, всичко, което някога е било измислено в американския анимационен сериал „Вълшебният училищен автобус“, ще стане възможно във виртуалната реалност – и то в по-голям мащаб. За разлика от експериментите в училищната класна стая по физика, тези уроци ще бъдат достъпни при поискване от всяка точка на света и ще бъдат напълно достъпни (и лесно адаптивни) за ученици с физически или социални увреждания. Някои уроци ще включват презентации от професионални инструктори (улавяне на движенията и звуците при уроците на живо). И тъй като това съдържание няма да носи допълнителни разходи (то не изисква нито допълнително време за преподавателя, нито всекидневни консумативи) и може да бъде възпроизведено произволен брой пъти, такива учебни елементи ще са на цена няколко пъти по-ниска от обикновеното обучение в класна стая или аудитория. По този начин всеки ученик ще може да прави дисекция – без значение колко богати са родителите му или колко средства е отпуснал местният отдел за образование. Всъщност учащите се дори няма да трябва да посещават мястото на обучение, за да направят това (и ако искат, те могат ще могат да предприемат пътуване през различните системи от органи вътре в организма на определено животно, вместо просто да го дисектират и разрязват).

Изключително важно ще е тези виртуални уроци да могат да се преподават от страстни учители на живо. Представете си: „истинската“ Джейн Гудол, световноизвестен приматолог и антрополог и смятана за най-добрия специалист в областта на шимпанзетата, представена във виртуална среда, да съпровожда учениците при тяхната обиколка в националния парк Гомбе Стрийм в Танзания, като учителят също се присъединява към тях и допълнително е персонализира изживяването. Цената на такова пътуване би била няколко пъти по-малка от цената на подобна екскурзия в реалния живот – особено ако говорим за пътуване до Танзания, а ползите от него дори могат да бъдат по-големи.

Това въобще не означава, че обучението с помощта на VR и виртуалните светове ще бъде лесно и просто. Педагогиката това е изкуство и не е лесно „да се повярва в нейната алгебра“. Много по-лесно е да си представите как виртуалните преживявания ще могат да обогатяват обучението, като същевременно предоставят по-голям достъп и намаляват разходите. По този начин пропастта между присъственото и дистанционното обучение постепенно ще се стеснява, ще се появят конкурентни пазари за готови уроци и преподаватели на живо, а ще се улесни достъпът до изключителни учители и тяхната работа.

Ако анализираме всичко това по-внимателно, ще установим, че такова преживяване само по себе си не създава и не изисква Метавселена. Завладяващи 3D светове, визуализирани в реално време и насочени към образованието, могат да съществуват и без Метавселена. Въпреки това, сътрудничеството и взаимодействието между такива преживявания и всички останали, както и взаимодействието с реалния свят, има очевидна ценност. Ако потребителите могат да внесат свои собствени аватари в тези светове, ще бъде по-вероятно да ги използват по-често. Ако хронологията на образователния акаунт може да бъде записана в училище и след това достъпна и допълнена другаде, учениците ще са по-склонни да искат да продължат да учат и техният опит ще бъде по-добре съобразен с индивидуалните им нужди.