Носталгията по „бъдещето“: как тъгата по неслучилото се ни помага да оценим това, което имаме

Повечето от нас познават носталгията като леко тъжен спомен , да речем, от сватба, абитуриентски бал или за родния дом. Като цяло това е положително чувство, макар и с нотка на тъга за това, което вече е минало. Но в последно време все повече се говори за феномена на носталгията по „бъдещето“, как той се появява и как може да ни е полезен.

Освен конвенционалната гледна точка за носталгията по миналото, напоследък психолозите стигнаха до извода, че има и други видове носталгия, включително такива, които не са толкова насочени към миналото, колкото към бъдещето. От своя страна те могат да бъдат класифицирани съответно на очаквана носталгия (anticipated) и изпреварваща (anticipatory). Съществуват доказателства, че различни емоции могат да бъдат изпитвани изпреварващо, например удоволствие, безпокойство, гордост, раздразнение от себе си и чувство на облекчение, но психолозите започнаха да разглеждат носталгията в този аспект едва през последните няколко години.

Очакваната носталгия се определя като предусещане как един ден ще почувствате носталгия по определено преживяване, тоест очакваните емоции са предположение за това как ще ги изживеете в бъдеще.

В същото време, според , изпреварващата носталгия представлява усещането за загуба на това, което все още не е изгубено и което все още се случва. Разликата между очакваната и изпреварващата носталгия е в това кога се преживява емоцията: в първия случай се предполага, че тя ще възникне в бъдещето, във втория – в настоящето.

Така тъгата от изпреварващата носталгия се появява преждевременно и е усещане за загуба на това, което все още имате. Психологът Кристин Бачо от колежа Les Moines в Сиракуза, Ню Йорк я определя като сложна торта с няколко времеви слоя: съдържа тъжно преживяване на човека в настоящето, във въображаемото бъдеще, в което настоящето вече е станало минало, и рефлексия на собствените чувства в настоящето и въображаемото бъдеще.

Ако например сте прекарали известно време с любим човек, който живее далече от вас и сте се почувствали предварително тъжни, че той ще си тръгне, вие сте изпитали изпреварваща носталгия. В същото време ако сте били заедно и в него момент сте се хванали, че си представяте как ще ви е тъжно след раздялата, вие сте изпитвали очаквана носталгия.

Обикновената носталгия по миналото, тоест личната носталгия съчетава радост и тъга и според изследванията нейните психологически ефекти са предимно положителни. Според психолозите тя е полезна за психичното здраве – кара ни да се чувстваме по-свързани с другите хора, добавя оптимизъм и ни дава по-дълбоко разбиране за смисъла и целите. Хората, които са по-склонни към лична носталгия, като правило са по-ангажирани от обикновеното с текущите събития. (Съществува и друга форма на носталгия по миналото, наречена историческа носталгия или анемоя, която се определя като преживявания за период от миналото, в който човек всъщност не е живял и тя е свързана преди всичко с неудовлетвореност от настоящето, характеризира се с цинизъм или песимизъм).

Що се отнася до новите й „бъдещи“ разновидности, то очакваната носталгия, очевидно има предимно положителни ефекти – например повишено удоволствие от преживявания момент. Но изглежда, че това не е така с изпреварващата носталгия.

Бачо и колегите и, създавайки „Въпросник за изпреварващата носталгия“, за оценка на склонността на хората към нея, са установили, че тези, които мислят повече за бъдещето, изпитват изпреварваща носталгия по-често. Освен това хората, склонни към нея, трудно се наслаждават на настоящия момент, дистанцират се от него, за да се тревожат по-малко, докато той отмине. Също така те са по-склонни към тъга и тревожност.

„Изпреварващата носталгията може да накара родителя да се почувства тъжен, докато гледа как детето си играе, защото всички ние знаем, че детството не може да продължи вечно и детето пораства“, обяснява Бачо.

Но от друга страна изпреварващата носталгия не е толкова лоша: понякога хората могат да прибягнат до нея в лоши дни, за да ги преодолеят по-лесно. В свое друго скорошно изследване Бачо и нейните колеги са срещнали публикация в блог от 2020 г.: „Носталгия по карантината от COVID-19: беше страшно време, но ще ми липсва нашето принудително семейно обединение.“

В последното си изследване екипът на Бачо се е фокусирал върху използването на изпреварващата носталгия в маркетинга и рекламата. Например как рекламата на Kodak ни напомня, че малките моменти от живота са мимолетни, а продуктите на компанията ще ви избавят от съжалението, че сте ги пропуснали. Освен това по време на своите експерименти учените са открили, че изпреварващата носталгия може да намали удоволствието и положителното настроение в приятните ситуации, но в неприятните се случва точно обратното, давайки възможност по-ясно и трезво да се оцени момента.

„По време на трудни времена изпреварващата носталгия може да смекчи негативните емоции и да предизвика повече положителни чувства“, казва Бачо. „Въпреки стреса от трудностите, тя напомня на човек, че може да пропусне положителните моменти.“

Разделянето на носталгията на изпреварваща и очаквана има значение, тъй като те ни въздействат различно.

„Разбирането на разликите между тези видове носталгия може да помогне на хората максимално да се възползват от предимствата им и да избегнат потенциалните капани или недостатъци“, казва Бачо.

Тя дава пример за свое общуване с болен роднина, когато се е улавяла на мисълта, че в него момент вече са липсвали онези моменти, които са били между тях и които тя е успяла да оцени.

„Сега приветствам изпреварваща носталгия, тъй като тя ми напомня за необходимостта да ценя моментите, и добрите и лошите, които съставляват най-важното в живота“, казва тя.

От своя страна очакваната носталгия може да ни накара да се стремим да направим семейната си „банка от спомени“ по-богата и да очакваме с нетърпение по-положителни и смислени преживявания с близките си, за които да се връщаме в бъдещето.

Носталгията в многото и форми винаги е била наш спътник. Чувството на носталгия е било основна тема още в митовете и поезията, в Библията и в Омировата Одисея, в литературата на всички времена, което говори красноречиво за този човешки феномен и че едва ли има човек, който никога не е преживявал такива чувства.

Но ако забележите, че носталгията по щастливите времена ви пречи да се наслаждавате на настоящето или внася тъга в душата ви за това, което се случва сега, защото един ден ще изчезне, просто не си струва да и се отдавате.

„Трябва да изпитваме емоциите си естествено и да не ги преследваме“, съветва Бачо. „Мисля, че носталгията е толкова парадоксална, колкото и щастието: колкото повече се стремите да го постигнете, толкова по-малко щастлив се чувствате.“