„Когнитивната гъвкавост“, а не IQ, е ключът към творческото мислене

IQ често се определя като критичния фактор за успех, особено в области като науката, иновациите и технологиите. Много хора са безкрайно пристрастени към определянето на IQ коефициента си, а други силно се интересуват какъв е той сред околните и при известните личности. Но истината е, че най-големите постижения на човешкия вид са създадени преди всичко, благодарение на такива качества като креативност, въображение, любопитство и емпатия.

Много от тези качества са заложени в това, което учените наричат „когнитивна гъвкавост“, тоест онова умение, което ни позволява да превключваме между различни концепции или да адаптираме поведението си , за да постигнем целите си при нови или променящи се условия. Тоест става въпрос за това, как да се научим да учим и за това как гъвкаво да подхождаме към начина по който учим. Това преди всичко включва гъвкавост и промяна на стратегиите за вземане на оптимални решения.

В последните години се появяват все повече изследвания, насочени към това да се разбере как хората най-добре и най-лесно могат да подобрят своята когнитивна гъвкавост.

Когнитивната гъвкавост позволява да констатираме, че това, което правим, не е успешно и да направим необходимите корекции, за да постигнем целта си. Ако обикновено пътувате до работа по един и същ маршрут, но сега по него се водят ремонтни работи, какво ще предприемете ? Някои хора остават непреклонни и се придържат към първоначалния си план въпреки забавянето. По-гъвкавите хора се адаптират към неочакваните събития и започват да търсят по-оптимално решение на проблема си .

Когнитивната гъвкавост имаше важно значение за начина, по който различните хора се справяха с проблемите, възникнали заради пандемията, която създаде нови предизвикателства в работата, обучението и бита. На някои им беше по-лесно да адаптират ежедневието си, за да успяват да свършат много повече неща от вкъщи. Такива „гъвкави“ хора от време на време успяваха да разнообразят ежедневието си, опитвайки се да намерят по-добри и разнообразни начини да прекарат деня си. Други обаче изпитаха сериозни трудности в ежедневието си и в крайна сметка станаха по-ригидни в мисленето си. Те се придържаха към своята рутиннна дейност, не проявявайки особена гъвкавост и не търсейки някаква промяна.

Огромните преимущества на когнитивната гъвкавост

Гъвкавостта на мисленето е ключът към креативността, тоест способността да измисляте нови идеи, да създавате нови връзки между идеите си и да създавате нови изобретения. Тя също така насърчава развитието на академичните и работни умения, такива като решаването на проблеми от различно естество. Въпреки това, за разлика от работната памет, тоест колко можете да запомните в даден времеви момент, креативната гъвкавост до голяма степен не зависи от коефициента на интелигентност или така наречения „кристализиран интелект“. Например, много художници може да имат средно ниво на интелигентност, но са изключително креативни и създават прекрасни шедьоври.

Противно на убеждението на много хора, креативността е важна в науката и иновациите. Например, изследователи от Кеймбридж са установили, че предприемачите, създали по няколко стартъпа, притежават по-голяма когнитивна гъвкавост от мениджърите на аналогична възраст и с аналогичен коефициент на интелигентност.

Така че е логично да си зададем въпроса дали когнитивната гъвкавост прави хората по-умни в такава степен, която не винаги може да бъде отразена в тестовете за IQ? Учените твърдят, че тя води до подобряване на „студеното познание“, тоест към неемоционалното или „рационално“ мислене в продължение на целия живот. Например при децата това води до подобряване на способността за четене и подобряване успехите в училище.

Когнитивната гъвкавост също така може да помогне за предпазване от редица предубеждения, например предубеждението за потвърждение (на английски: confirmation bias – стремежът да се търси, тълкува, предпочита и припомня информация по начин, който потвърждава или подкрепя предишни убеждения или ценности). Това е така, защото хората, които я притежават, по-добре разпознават потенциалните недостатъци в себе си и използват стратегии за преодоляването им.

Когнитивната гъвкавост също така е свързана с по – висока устойчивост към негативни житейски събития, както и с по – високо качество на живот при възрастните хора. Освен това тя е много полезна за емоционалното и социалното познание: изследванията са показали, че когнитивната гъвкавост е тясно свързана със способността да се разбират емоциите, мислите и намеренията на другите.

Като противоположност на когнитивната гъвкавост се явява когнитивната ригидност, която се среща при редица психични разстройства, включително обсесивно-компулсивните разстройства, големите депресивни разстройства и разстройствата от аутистичния спектър.

Изследвания, в които са използвани невровизуализиращи методи, показват, че когнитивната гъвкавост зависи от челните и стриаталните области на мозъка. Челните области са свързани с по-добрите познавателни процеси като вземане на решения и решаване на проблеми, а стриаталните области са свързани с възнагражденията и мотивацията.

Съществуват няколко начина за обективна оценка на когнитивната гъвкавост при хората, като едни от най-популярните са Уисконсинския тест за сортиране на карти и задачата CANTAB за пренареждане на вътрешноизмерими комплекти.

Подобряване на когнитивната гъвкавост

Добрата новина е, че изглежда когнитивната гъвкавост може да бъде тренирана. Например когнитивно-поведенческата терапия (CBT) е научно обоснована психологическа терапия, , която помага на хората да променят мисленето и поведението си. Например човек в депресия, който не е поддържал връзка с приятел от седмици, може да си обясни това с факта, че той вече е престанал да го харесва. Целта на CBT е да накара пациента да пренастрои мисленето си и да обмисли по-гъвкави варианти, например че приятелят му е бил зает или не е можел да се свърже с него.

Структурното обучение е друг перспективен способ. То се изразява в развитието на способности да се извлича информация за структурата на сложна среда и да се дешифрират първоначално неразбираеми потоци от сетивна информация. Установено е, че при този тип обучение се включват същите фронтални и стриатални области на мозъка, както и при когнитивната гъвкавост.

В момента учени от Университета в Кеймбридж заедно с колеги от Технологичния университет Нанянг в Сингапур, работят върху експеримент в „реалния свят“, за да определят дали структурното обучение може действително да доведе до подобряване на когнитивната гъвкавост.

Изследванията са показали ползите от тренировките за подобряване на когнитивната гъвкавост, например, при деца с аутизъм. След цикъл от такива тренировки децата са показали не само подобрени резултати при когнитивните задачи, но и подобрено социално взаимодействие и комуникация. Освен това било доказано, че обучението за подобряване на когнитивната гъвкавост се оказало полезно както за деца без аутизъм, така и за възрастни хора.

Понастоящем все повече психолози и невробиолози насочват своите усилия към създаване на методи за подобряване на когнитивната гъвкавост при обучението и практикуването на нови умения. Това ще осигури по-голяма жизнена устойчивост и благополучие на хората в бъдеще. Освен това когнитивната гъвкавост е от съществено значение за процъфтяване на обществото. Тя може да помогне за увеличаване на потенциала на хората за създаване на иновативни идеи и творчески изобретения. В крайна сметка това са качествата, от които се нуждаем, за да се справим с належащите предизвикателства на нашето време, включително глобалното затопляне, опазването на природата, създаване на чиста и устойчива енергетика и осигуряване на продоволствена сигурност.