“Не се нуждаем от роботи, приличащи на хора”: защо разработчиците не трябва да им придават човешки черти
На човек му е присъщо да придава човешки черти на това, което създава. Изключение не направиха и роботите. Професорът от Рочестърския технологически университет (RIT) Еван Селинджър (Evan Selinger) смята, че това не винаги е добре, но да уподобява околния свят на себе си е заложено в ДНК на човека. Инженерите по роботехника не могат да се противопоставят на това. По негово мнение с този проблем може да се справи постмодернистката естетика.
Нека да разгледаме популярните гласови помощници: Alexa на Amazon, Siri на Apple и Cortana на Microsoft. Йен Богост, професор в Института за хуманитарни науки в Технологическия институт в щата Джорджия, неотдавна писа в Atlantic, че те олицетворяват проблемите между половете. Имат женски имена и изпълняват битови задачи, които в стереотипите се смятат за специфично женски. Освен това, при сексистки намеци ботовете могат само да ги игнорират или да прекратяват разговора, което е много далеч от феминистките идеали.
Някои от вариантите са малко по-добри от другите, но при всички случай да даваш на робота пол е сигурен начин за усилване на социалните предразсъдъци.
Ние създаваме роботи с нашите собствени предразсъдъци
Преди няколко месеца помолих студентите си от моя курс „Философия на технологиите” да попълнят анкетата „Говорите ли вие с човек ” , създадена от SPACE10 , „живата лаборатория на бъдещето” на Ikea. Всичките въпроси се отнасяха за личните предпочитания. В нея анкетираните трябваше да отговорят на въпроси, касаещи външния вид и поведението на роботите. Във въпросите имаше такива като, дали си струва бота да „прилича на майка или да е защитник”, дали трябва да са „самостоятелни и дръзки” или „послушни и помагащи”. Повечето студенти оцениха тези формулировки положително, описвайки ги като добър начин за описание на поведението на виртуалните помощници. При това те забелязаха половия нюанс в първите варианти за отговор, но не го сметнаха за дискриминиращ, тъй като науката отдавна е доказала наличието в майката на инстинкта за защита на потомството.
Може би това е така. Но за съжаление, в сегашно време много лесно се размива разликата между научните факти и идеологизирането на идеите. Създаването на асоциации, в които се свързва майчинството с полагането на грижи, сигурно кара да се чувстват некомфортно жените, които имат проблеми в общуването с децата си или са решили въобще да нямат деца.
Какви ще бъдат „горещите клавиши” на гласовото взаимодействие?
С какво може да ни е полезна постмодернистката естетика? Авторът на статии за технологии в New York Times и Wired Tech Клайв Томсън смята, че за освобождаването на гласовите помощници от антропоморфни черти, а също така и от сексистко отношение, ще помогне възможността за превключване на гласовете от висок женски до нисък мъжки или едновременното им звучене в унисон.
Това решение съответства на естетиката на постмодерна, защото промяната и сливането на гласове едновременно изпълнява две задачи. Напомня, че цифровият помощник е ваш събеседник, но в същия момент показва на събеседника, че не е реален.
Apple заслужават похвала за опита си да изкарат Siri извън първоначалните полови асоциации, които компанията създаде, използвайки за бота си гласа на Сюзън Бенет (бел.ред. известна американска актриса). Ако попитате Siri, дали е жена , ще получите уклончив въпрос от рода „На мен не ми е сложен пол” или „Моят глас звучи като женски, но той съществува извън пределите на разбирането на човек за пола”. Това е крачка в правилната посока, но с неправилно изпълнение. Siri ще разкрие картите си само в случай, че вие настойчиво я разпитвате. В останалите случаи тя без желание ще ви разкаже, че всичко на всичко е само бот.
Роботи, напомняйте ни, че вие не сте хора
Много добър пример в това отношение е Woebot, приложение за когнитивно-поведенческа терапия с помощта на чат-ботове. За да намалят дискомфорта, който някои хора изпитват при получаване на помощ от друг човек, а също така за да не създават илюзии за възможностите на услугата в извънредни ситуации, Woebot използва характерни за хората изрази, подчертавайки, че той е само бот. Така например, Woebot пиши на потребителите „ Аз съм само робот. Очарователен и остроумен, но все пак робот” и „ Колко е удобно, че аз имам за мозък компютър и идеална памет… Ако ми се получи, може да открия нещо, което човек може и да пропусне”. Woebot даже ви подтиква да кажете „Сър, да, сър” за да ви поправи след това „Ха, ха… А аз не съм нито сър, нито мадам”
Аз говоря за постмодернистка робоестетика, но този термин го избрах, защото нищо по-добро не можах да измисля. Концепцията за постмодернизма е нееднозначна и някои хора я свързват с дълбокия скептицизъм в отношение към истината. Аз не искам разработчиците на роботи да решават сложни философски проблеми, но апелирам към тях по-честно да представят , че това са просто машини.
Наскоро ви запознахме с мнението на Дейвид Вайнбъргър (David Weinberger) ,старши научен сътрудник в Беркмановския център по изучаване на интернет и влиянието му върху общество към Харвардския университет и автор на книгата «Everyday Chaos», че гласовите помощници, притежаващи изкуствен интелект, не трябва да имитират човек и хората трябва да имат опция да ги превключват в режим на бездушни машини ( каквито всъщност са те).
