Тежка задача за мозъка. Защо ни дразнят движенията и издаваните звуци на хората около нас?
Много хора се чувстват раздразнени, когато някой чука с пръсти около тях или тресе краката си наблизо. Учените наричат това мизокинезия, което означава „омраза към движението“ и го сравняват с мизофонията – „омраза към звуците“. Защо това се случва и как да се отървем от това?
Чуждата суета
Ако човек го ядосват или дори го докарват до ярост каквито и да било звуци, издадени от други хора (например мляскане и потропване, хъркане, издухване, дишане с издаване на звуци, тананикане под носа, постоянно повтарящи се междуметия), това състояние се нарича мизофония. Терминът е въведен през 2003 г. от американските невролози Павел и Маргарет Ястребов.
Оттогава са публикувани редица научни статии в тази област и с мизофонията се занимават специализирани фондове и други целеви програми. В този смисъл много по-малко се знае за мизокинезия. Но съвсем наскоро бяха публикувани резултатите от първото голямо проучване в тази насока, проведено от учени от Канада и Белгия.
Те са интервюирали около 4100 доброволци с различен пол, възраст и социален статус. Интересували са се как хората реагират на малките повтарящи се движения на хората около тях. Около една трета от участниците признали, че изпитват чувство на раздразнение, безпокойство или дори гняв, когато поне с крайчеца на окото си забележат, че някой тресе краката си, потропва с пръсти или химикалка по масата, върти нещо в ръцете си, или драска нервно. За някои това е създавало трудности в комуникацията, оказвало негативно влияние върху обучението и работата им.
Учените свързват мизокинезията с активирането на огледалните неврони, които се включват, когато се движим сами или наблюдаваме движенията на други хора. Основната функция на тези неврони е да помагат да се разберат намеренията на другите и да участват в невронните вериги, които определят отговора. Грубо казано, човек се разсейва от всякакви движения, които попадат в зрителното му поле. Но периодично повтарящите се такива причиняват напрежение.
Мизофонията и мизокенезията заедно не са често срещани. Така в едно от фундаменталните изследвания на мизофонията, проведено през 2013 г., е посочено, че от 42 пациенти, които са се обърнали в клиниката с оплаквания от слухови стимули, само пет – по-малко от 12 % – също са имали симптоми на мизокинезия.
Откъде идва раздразнението и какво да направите по въпроса?
Огледалните неврони са отговорни при приматите, включително хората, за способността те да се учат чрез подражание, имитирайки действията на другите хора. Съществува дори мнение, че неврофизиологичният механизъм на „огледалото“ е послужил като основа за формирането и еволюцията на човека като вид.
Този механизъм е много важен за социалното взаимодействие, без него нямаше да има емпатия и съпричастност, когато се поставяме на мястото на другите. Виждайки малки повтарящи се движения на човека, ние подсъзнателно си мислим, че него нещо го притеснява. Това чувство се предава към нас и ние също започваме да се изнервяме.
В изследването била проверена и хипотезата, че мизокинезия се проявява при хора, които са твърде чувствителни и неспособни да блокират разсейващи визуални сигнали. Но тази хипотеза не се потвърдила.
Наскоро британски и американски невролози представиха доказателства, че мразенето на звуци също зависи от моторната система на огледалните неврони. По-рано мизофонията се свързваше само с особеностите на възприятието, сега е ясно, че контролът върху ситуацията играе не по-малко важна роля.
В същото време се отбелязва друг интересен факт: силата на реакцията зависи повече от това кой ги създава, а не от естеството на звуците Тоест често ние се дразним от самия човек-тригер и честотата на контактите с него. Така че най -близките ни хора и колегите по работа понякога ни нервират много повече, отколкото непознатите. Психолозите наричат това йерархия на досадата.
Някои смятат, че мизофонията и мизокинезията са неврологични разстройства, но в научната общност няма консенсус по този въпрос.
“В Международната статистическа класификация мизофонията и мизокинезията не се появяват, следователно от медицинска гледна точка те официално не са болести. Но от гледна точка на клиничната психология те могат да се разглеждат като особени прояви на повишена раздразнителност на фона на намаляване на шумоустойчивостта на сензорните системи “, обяснява деканът на факултета по психология на Московския държавен университет, докторът по психология Юрий Зинченко – Живот при условия на повишено натоварване с информация, постоянното използване на смартфони и компютри както на работното място, така и в ежедневните ситуации, особено по време на пандемията COVID-19, изостря ситуацията, особено сред жителите на мегаполисите. “
“Страдащите от мизофония и мизокинезия трябва преди всичко да се научат от една страна как да се разсейват, а от друга как да се концентрират върху по-приятни или неутрални стимули. Това не е причина те да се обръщат към специалисти, но като отделни симптоми при редица други разстройства, те се срещат доста често“, уточнява ученият.
Характерът на спонтанните движения
Ако човек постоянно потропва с пръсти, върти нещо е ръцете си или краката му постоянно потрепват, то това обикновено е знак за нервност или нетърпеливо очакване. Но за това има и физиологични причини.
„За това има много варианти: от тикове и конвулсии до компулсивни симптоми и мании – изброява Юрий Зинченко. – И всичко това на фона на прекомерния информационен фон.“
Има и друго доста оригинално обяснение: постоянното потрепване с краката е един от подсъзнателните начини за изгаряне на допълнителни калории, което също позволява на човек да отпусне схванатите си мускули при продължително обездвижване.
Преди време американски учени-медици от клиниката Майо са показали емпирично, че приблизително две трети от общия дневен разход на енергия се изразходва за поддържане на стойката и дребните движения, както неволеви, така и свързани с извършване на ежедневните дейности.
Наскоро американски експерти по хранене и физиология от Университета на Мисури потвърдиха това експериментално. В проучването са участвали двадесет души със склонност към затлъстяване. Те били разделени на две групи, като в едната участниците са стояли неподвижни в продължение на три часа, докато във втората група периодично разтърсвали краката си – по 2,5 минути на всеки пет минути. Оказало се, че във втората група физиологичните показатели, такива като концентрацията на глюкоза и инсулин в кръвта, консумацията на кислород и притока на кръв в подколенната артерия, са много по-добри, отколкото в първата.
