fbpx

Програмирай миналото: какво ще си спомняме за пандемията след 10 години?

Изследователят на паметта Джулия Шоу от Университетския колеж на Лондон разказва как да избегнем лъжливите спомени за необикновения период, който в момента изживяваме.

От началото на карантината времето и паметта сякаш загубиха смисъл. През март дните ни се струваха невероятно дълги, като това усещане се подсилваше от постоянните новини, които оказваха радикално влияние на нашия живот. Често човек можеше да се хване на мисълта от рода на „Можете ли да повярвате, че са минали само еди-колко си дни от момента , когато се оказахме затворени вкъщи?“. Сега вече всичко е наобратно. Често се опитваме да си спомним колко седмици минаха оттогава, когато всичко започна.

По време на карантината обстановката напомняше на фантастичен пейзаж от една от картините на Салвадор Дали. На известната сюрреалистична картина са изобразени сребърни часовници, като един от тях е провесен като риза, съхнеща на мъртъв клон. Този часовник, мек и податлив като презрял кашкавал, изобразява онова, което Дали е наричал „камамбер на времето“. В опит да предизвика нашето чувство за реалност, той е нарекъл тази картина „Постоянството на паметта“. Тя ни напомня, че времето и паметта са свързани, и че двете не са точно това, което ни се струва.

Източник: Mike Steele / Flickr CC BY 2.0

Това, че обективно знаем, че всеки ден се състои от еднакво количество часове, няма никакво значение в сравнение с това как ние усещаме неговата продължителност. По данни на проведени изследвания, на нас ни се струва, че времето тече по-бавно, ако то не е „запълнено“. Когато промените са малко и ни се струва, че фактически нищо не се случва, усещането е като при разтичащите се часовници на Дали.

Така се случва, когато ние оценяваме нещо ретроспективно. Оглеждайки се назад, ние смятаме, че наситеният момент е продължавал по-дълго от еднообразния, а годината ни се струва по-дълга, ако в нея са се случвали повече запомнящи се събития. Колкото повече уникални и важни събития вие можете да си спомните за определен интервал от вашия живот, толкова той ви се струва по-дълъг от ретроспективна гледна точка.

Независимо от това, кой сте вие, вашият живот вероятно доста се е променил след избухването на пандемията. Вие не сте можели да ходите на работа, да общувате с приятелите си, да посещавате различни мероприятия и вероятно се е появило усещане, че се повтаря едно и също всеки ден. На вас вие е било трудно да структурирате своя ден без обичайната работна рутина или сте живеели в суматохата между грижите за децата и дистанционната работа, като не сте можели да участвате в публичната дейност, която обикновено запълва дните ви .

Често, възприемайки времето, вие всъщност възприемате промените. Ако те във вашия живот са малко, то на вас ви е сложно да приемате времето както обикновено. Това обяснява защо исторически важните периоди ни се струват по-дълги. Карантината също може да окаже дългосрочно влияние на нашия спомен за това време. Ние неизбежно ще се връщаме отново и отново към този безпрецедентен период, в който се оказахме, когато той завърши. Но какво ще си спомняме за пандемията след 10 или 50 години?

Нашите вътрешни времеви рамки, нашите автобиографични спомени са ни нужни за да бъдат те в ролята на „до“ и „след“, тоест това, което изследователите на паметта наричат „времеви ориентири“. Тези ориентири позволяват на човек да организира своя живот в цялостно повестование. Всеки хубав наратив се базира на сюжетна линия от емоционални пикове и спадове, а не от плоска линия от емоции и събития. По думите на психолозите Йохана Питц и Мария Давиденко , „всеки важен момент от времето, който се различава от ежедневието, може да бъде времеви ориентир“. Възможно, вие организирате своите спомени около един определен момент: например, след като сте се влюбили, до момента в който сте са разболели или след като сте преминали на нова длъжност. Ориентирите обикновено включват ярки спомени за силно напрегнати моменти от вашия живот. Тези ориентири са тясно свързани със структурата на вашата автобиографична памет.

Ако човек няма подходящи ориентири, то е голям шансът, че спомняйки си за миналото, човек ще се обърка. С течение на времето твърде е възможно, той даже да започне да си „спомня“ за събития, които въобще не е изживявал. Мен като изследовател лъжливата памет много ме безпокои. Открих, че в съзнанието на хората могат да се внедрят чужди спомени за криминални или много емоционални събития и че лъжливите спомени за тях могат да ни се струват толкова „истински“, колкото и реално случилите се събития. Без времеви ориентири обърканите илюзии, които може да поражда нашата памет, могат да се усилват.

Отсъствието на времеви ориентири по време на изолацията може да доведе до увеличаване на белите петна в нашата памет. А мозъкът има тенденция да запълва тези празноти и понякога ги запълва с „боклук“. Нашите спомени най-вероятно са засегнати и от фейкове, разпространяващи се в мрежата, или манипулативна информация споделяна от хората около нас, обичащи да побъбрят. През следващата година сигурно ще ни е много трудно да определим, какво действително сме правили, виждали или чувствали по време на този период.

Но това не са лоши новини. Знаейки, как ви влияят възприятията на времето, вие може да възстановите поне малко контрола върху това какъв ще остане във вашата памет този период от живота. Ако искате да разделите потока от информация на отделни осмислени части, важно е да избегнете рутината. Търсете нови идеи и впечатления. Идеално би било да са онези моменти, които са свързани с емоции или са изисквали усилия. Спомнете си най-ярките моменти от това какво сте правили по време на карантината.

Например, по време на изолацията ние с моя партньор започнахме да организираме тематични вечери, посветени на страни, в които ние никога не сме били. Изучавахме фактите, слушахме политически подкаст за тях, готвихме национални ястия и гледахме документален филм за определеното място. Възможно, това изглежда прекалено претрупано, но именно по тази причина това работи като ориентир.

Идеалните времеви ориентири включват кратки и интензивни изблици на емоции и интерес. И въпреки че изучаването на чужд език или прочитането на световен шедьовър от 800 страници вероятно ще ви донесе удовлетворение в дългосрочна перспектива, заниманията, които продължават няколко седмици, не могат да ви бъдат добър ориентир.

Надявам се такъв подход ще ви помогне поне малко по-нормално да усетите времето в тези ненормални времена. Но за да запомните нещо точно и ясно, това е недостатъчно. Почти всеки учен, изучаващ паметта, ще ви каже, че ако искате да съхраните някакъв спомен за себе си и потомците, трябва да го запишете. Именно сега. Независимо от това колко емоционални, интересни или исторически са били вашите изживявания по време на пандемията, вие ще ги забравите. Ако действително искате да запазите спомените си автентични, единственият начин е да отделите малко време и да ги опишете .

Източник

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline