Нов анализ на кръвта открива рак четири години преди появата на симптоми
Учените са разработили метод за диагностика на рак с помощта на анализ на кръвта, който открива заболяването няколко години по-рано, отколкото традиционните методи за диагностика. Това откритие може да спаси много човешки животи, тъй като ранното диагностициране на рака дава много повече шансове той да бъде лекуван успешно. Подробни резултати за новото изследване са публикувани в списанието Nature Communications.
Известно е, че колкото по-рано бъде открита една болест, толкова по-лесно и успешно тя се лекува. За онколкогичните заболявания, които ежедневно отнемат много човешки животи, това е с двойно по-голяма валидност. Именно затова медиците отделят такова голямо внимание на профилактичните прегледи и диспансеризацията.
Главният проблем при раковите заболявания е, че методите за обстойно изследване, такива като биопсията (когато за анализ се вземат проби от тъкани) са доста трудоемки за лекарите и неприятни за пациентите. Трудно е да си представим, че всеки от нас ежегодно с профилактична цел ще си прави биопсия на всички „онкозаплашени“ органи.
От друга страна неинвазивните методи, като анализите на кръв за онкологични маркери, все още са далеч от съвършенството. По тази причина много научни екипи по целия свят работят над подобряването им.
Преди известно време изследователи от компанията Singlera Genomics и няколко други научни центъра са разработили тест, известен под името PanSeer, който открива зараждащ се тумор, благодарение на ДНК анализ. Маркер за това е била метил група (СН₃₋), която се е присъединявала към определени участъци на молекулата на ДНК. За да се направи тази диагностика единствено е била необходима кръвна проба от пациента.
Резултати от първите тестове на новия метод са излезли още през 2017 година. Но за да може този метод да се приближи до клинично използване, са били необходими още доста всеобхватни тестове.
По тази причина учените са се възползвали от резултатите на мащабно изследване, започнато в Китай през 2007 година. Повече от 123 хиляди човека редовно са давали кръвни проби в продължение на 10 години и са преминавали основен медицински преглед. Доброволците са били мъже и жени на възраст от 35 до 75 години. В момента тази огромна база от 1,6 милиона кръвни проби се съхранява в Университета Фудан в Шанхай, Китай.
На базата на данни от това изследване учените са проверявали способността на PanSeer да открива рак на стомаха, на белите дробове и черния дроб, а също така рак на дебелото черво.
За тази цел медиците са използвали проби от 605 участника, които по време на даване на пробите са нямали никакви симптоми за онкологично заболяване. При 191 от тях в период от 1 до 4 години след това е бил диагностициран рак. Освен това, изследователите са анализирали кръвни проби на 223 пациента, които в момента на даване на пробите вече са имали диагноза рак.
В резултат на тези тестове PanSeer е открил признаци за раково заболяване в 91% от случаите, при които е бил диагностициран в следващите 1-4 години. Освен това „сигнал за тревога“ новият тест е давал и при 5% от изследваните, които в следващите години са оставали здрави. При пациентите, които са имали вече диагноза по време на вземането на пробите, тестът в 88% от случаите е давал положителен резултат. По думите на разработчиците тези цифри са много обнадеждаващи, че PanSeer действително може да стане нов метод за ранна диагностика.
Крайната цел на учените е този метод да се превърне в редовен профилактичен метод, използващ анализа на кръвта при ежегодните медицински прегледи.
„Но първата задача е проверката на хора от групи с повишен риск, определени на база семейна история, възраст или други известни рискови фактори“ – обяснява един от членовете на екипа Кун Чжан (Kun Znang) от Калифорнийския университет в Сан Диего.
Разбира се, резултатите не могат да бъдат основание за поставяне на диагноза рак и за начало на лечение, отчитайки факта, че при 5% от здравите хора, той дава положителен резултат. Но той може да стане повод за следващо по-задълбочено изследване , което да покаже дали при пациента действително е започнало образуването на злокачествени тумори. Друг недостатък на новия метод е това, че той не може да определи кои точно тъкани са засегнати и затова след него ще е необходимо използването на традиционните методи. Авторите са уверени, че са на крачка от клинични изпитания и в близко бъдеще можем да видим практическото му използване в медицинската практика.