fbpx

Марс „замърсява“ Слънчевата система с прах

Международен екип от датски и американски учени е открил, че разсеяният по Слънчевата система прах произхожда от Марс. Удивителното е, че това откритие е било направено абсолютно случайно. Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Geophysical Research: Planets.

Астрономите отдавна знаят, че в междупланетното пространство присъства прах, чиято плътност е несравнимо по-малка отколкото в земната атмосфера. Разсеяната от космическия прах слънчева светлина или така наречената зодиакална светлина може да се види с невъоръжено око. Затова е достатъчно да се окажете в ясна безлунна нощ далеч от светлините на населените места. Когато на хоризонта изчезнат и последните следи от вечерния залез, на мястото на скрилото се Слънце остава неярко светене. Същата картина може да се наблюдава непосредствено преди утрения изгрев на мястото, където ще се покаже нашата звезда. Това представлява явлението зодиакална светлина, което за пръв път е упоменато от астронома Джовани Доменико Касини през 1683 и обяснено от Никола Фасио дьо Дюилие през 1684.

Снимка на зодиакална светлина направена на 1 март 2021 г. в Skull Valley, щат Юта, САЩ. В горната част на светлинната колона се виждат Плеядите, а точно под тях Марс. Credit: NASA/JPL-Caltech

Но откъде се взема този прах във вътрешността на Слънчевата система, където са разположени Меркурий, Венера, Земята и Марс? До неотдавна астрономите смятаха, че той се донася от преминаващите астероиди и комети. Но сега явно ще им се наложи да преразгледат своята гледна точка и вина за това има една случайност. Неочакваните данни са били получени от космическата сонда Juno (“Юнона“), чиято мисия е да изследва Юпитер.

Juno е изстреляна през 2011 година. За да стигне до планетата-гигант в нашата система, на нея и се наложило да изпълни сложна маневра. Космическият апарат е стигнал до пояса на астероидите, след това се е върнал към Земята и благодарение на гравитационния „тласък“ се насочил към Юпитер, в чиято орбита се оказал през 2016 година. По този начин, Juno два пъти е пресякъл вътрешната част на Слънчевата система. И това е донесло абсолютно неочаквани данни.

Траекторията на Juno до Юпитер

На сондата са монтирани четири навигационни камери, снимащи космическото небе четири пъти в секунда. Тяхната задача е изцяло техническа, а именно да определят ориентацията на сондата. Но за всеки случай един от участниците в този проект, професорът от Техническия университет на Дания Джон Лейф Йоргенсен е програмирал едната камера да съобщава, ако в нейния кадър се появява неизвестен обект. Както самия учен обяснява, той е искал по този начин евентуално да открие някой и друг астероид.

„Аз никога не съм си и мислил, че ние ще търсим междупланетен прах“ – си признава Йоргенсен.

Когато камерата започнала да фиксира хиляди непознати обекти, изследователите се учудили много.

„Изображенията изглеждаха все едно някой си изтръскваше прашната покривка“ – си спомня Йоргенсен.

Учените започнали да разглеждат всички възможни версии, обясняващи това явление, включително и изтичането на гориво от резервоарите на Juno. Прозрението се случило, когато изследователите изчислили видимия размер и скорост на тези тайнствени „огънчета“.

Оказало се, че това са миниатюрните отломки от самия космически апарат. Частиците от космически прах, врязвайки се в неговите слънчеви панели със скорост 5-15 километра в секунда, са откъсвали от панелите микроскопични отломки.

Захранването на Juno не е пострадало от тази „бомбардировка“, тъй като в космическото пространство има несравнимо по-малко прахови частици, даже в сравнение с най-чистия въздух в земната атмосфера, така че причинената вреда на фотоволтаичните елементи е била почти незабележима. Но за сметка на това учените съвършено случайно са получили данни за разпределението на космическия прах на просторите на Слънчевата система.

По-рано с тази цел са били изстрелвани специални мисии, но техните прахосборници са били с доста по-малък размер, отколкото слънчевите батерии на Juno.

След като обработили неочаквано появилите се данни, астрономите са направили извод , че праховите частици, които се движат между Земята и астероидния пояс се движат по кръгови орбити. Това означава, че техни източници не могат да бъдат нито астероидите, нито кометите, тъй като тези космически обекти се движат по силно разтеглени траектории. Единственото космическо тяло, което се движи по подходяща траектория се явява Марс. Тази хипотеза изглежда много изящна. Червената планета се слави като най-прашното място в Слънчевата система. Заради слабата гравитация на Марс и неговата разредена атмосфера, силните бури могат да изхвърлят прах направо в космоса. Естествено е да се предположи, че по-нататък той се разсейва по цялата Слънчева система.

Освен това, тази версия обяснява някои закономерности с поведението на зодиакалната светлина, които по-рано са поставяли учените в задънена улица.

4 3 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x