fbpx

На куката: как корпорациите култивират в хората зависимости (Част 1)

Vox наскоро публикува интервю на журналиста Шон Илинг с историка Дейвид Кортрайт, в което той описва въведеното от него понятие “лимбичен капитализъм” и обяснява с какво той е опасен.

Капитализмът ловко кара хората да искат това, което не им е нужно.

Струва ли си да се чака друго от система, която работи за производството и потреблението? Компаниите произвеждат и продават продукти и е нужно те да бъдат закупувани и използвани от колкото си може повече хора. Така работи тази система.

Затова не е учудващо, че компаниите правят всичко възможно, само и само да убедят хората да купуват всичко, което те продават. Но какво се случва, когато маркетингът се превръща в активна манипулация? По-точно, какво се случва, когато компаниите използват науката и технологиите не само да разнообразят нашите развлечения, но и да развият в нас зависимо поведение?

Новата книга на историка от Университета на Северна Флорида и експерт по зависимостите Дейвид Кортрайт със заглавието „Епоха на зависимостите: как вредните навици станаха голям бизнес” (The Age of Addiction: How Bad Habits Became Big Business) се опитва да отговори точно на тези въпроси. В нея авторът излага в увлекателна история усилията на корпоративна Америка да формира нашите навици и желания.

Днес ние наблюдаваме това, което Кортрайт нарича „лимбичен капитализъм”, правейки асоциация с оная част на мозъка ни, която отговаря за удоволствията и мотивацията. С все по-доброто разбиране на психологията и неврохимията, компаниите започнаха активно да си играят с нашите инстинкти с цел получаване на печалба. Помислете си, например, за всички приложения и платформи, специално разработени за да привлекат нашето внимание чрез уведомителни звукове и да предизвикат изблик на допамин, събирайки в същото време нашите данни.

Кортрайт казва, че лимбичният капитализъм винаги е съществувал в един или друг вид, но сега неговите методи са станали много по-сложни, а спектърът на зависимо поведение е станал много по-широк, отколкото по-рано. С Кортрайт говорихме за проблемите, които предизвиква това, за това защо борбата с лимбичния капитализъм практически е безкрайна и мисли ли той, че на нас ни е съдено да живеем в потребителска антиутопия.

Шон Илинг: „Лимбичен капитализъм” е странно словосъчетание, което се появява във вашата книга. Какво означава то и защо хората трябва да знаят за това?

Дейвид Кортрайт: Лимбичен капитализъм, това е съкратеното название на глобалните отрасли, които поощряват прекомерното потребление и даже зависимостите. По принцип може да се каже и по-грубо. Те не само поощряват, но днес са стигнали до оная точка, когато де факто те създават зависимости.

Но защо „лимбичен”?

Това е свързано с лимбичната област на мозъка, която е свързана с удоволствията, мотивацията, дългосрочната памет и други функции, имащи решаващо значение за нашето оцеляване. Хората нямаше да оцелеят без лимбична система, нямаше да се размножават и по тази причина тя се е развила. Но това е същата система, която днес корпорациите използват в свой интерес по начин, който е в разрез с нашите дългосрочни перспективи за оцеляване. Това е парадокс.

Как става това?

Накратко, компаниите предлагат продукти, които предизвикват изработването на допамин, който влияе на мозъка и като краен резултат го променя, предизвиквайки определени зависимости, тоест поведение, което ни вреди. Хората винаги са продавали продукти, които могат да предизвикат привикване. Но за последните 100 години силноорганизираните корпорации започнаха да създават все повече нови търговски стратегии, провеждайки сложни изследвания и търсейки нови начини за реализирация на своите продукти и услуги.

На мен ми се струва, че капитализмът винаги е разчитал на пристрастията на потребителите, а значи това не е кой знае какво откровение.

Аз през цялото време чувам подобни думи и отговарям, че това не е точно така. Има обикновени капиталистически компании, например компаниите, които продават лопати, плугове, гвоздеи или нещо друго. В това няма абсолютно нищо лошо и по принцип свободният пазар много добре разпределя тези стоки. Това е двигателя на човечеството.

Но аз разглеждам лимбичния капитализъм като злобния близнак на капитализма, като раково образувание на тялото на капитализма. Съществува определен клас продукти, водещи до патологична зависимост и именно тази част от капитализма е особено опасна.

Така че аз не съм против капитализма, а обръщам внимание на определен вид капитализъм, който култивира зависимо поведение в името на печалбата.

За какви отрасли и стоки става въпрос? Кой работи в лимбичния капитализъм?

Ако ми бяхте задали този въпрос преди половин век, аз щях да ви отговоря, че това са алкохола, цигарите и другите наркотици. Но за последните 20 или 25 години концепцията за зависимостите значително се промени. Сега вече ние можем да говорим не само за наркотични зависимости, но и за такива като порнография, компютърни игри, социални мрежи , храна и много други.

Това, което се случи в последните няколко десетилетия е невероятното развитие на иновациите, масовото производство и масовия маркетинг. В последно време все по-нарастващата роля има интернет , който ускори този процес и откри нови възможности на лимбическите капиталисти, които могат да привличат все повече нашето внимание и да ни продават все повече стоки.

Лимбичният капитализъм във века на цифровите технологии, това е абсолютно нова ситуация.

Въпросът със цифровите технологии ми се струва особено важен. Всеки, в чиито джоб има смартфон, който използва социални мрежи, който участва в дигитални игри, така или иначе е затворник на лимбичния капитализъм. Всеки път, когато чуем уведомителен звук за лайк или ретуит, ние получаваме изблик на допамин. Ако това не е зависимост, не знам какво е това.

По принцип възниква много интересен въпрос. Предизвиква ли зависимост интернет и свързаните с него устройства, или контента в интернет? Аз мисля, че и едното, и другото.

Съществуват традиционни търговски пороци, такива като порнографията, алкохола или наркотиците, които са достъпни чрез интернет. Но също така съществуват мобилни устройства с достъп до интернет, които приличат на игрови автомати, от които вие постоянно чувате звука на монетите. Вие постоянно получавате съобщения, преживявате лайковете, интересувате се от последните постове и постоянно се страхувате да не пропуснете нещо.

И това е главното. Вие не просто реагирате на тези устройства, вие очаквате от тях нещо. Те не просто ви предоставят нещо приятно, те поддържат във вас състояние на очакване. Технологията на смартфоните се справя с това най-добре в сравнение с което и да било устройство или продукт в историята на човечеството.

Продължението следва…

към част 2

Източник

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x