Ето какво се случва, когато без предварителни условия раздавате пари на хората – изследване на OpenResearch
OpenResearch публикуваха първите резултати от най-изчерпателното досега изследване, посветено на раздаването на парични помощи без предварителни условия на бедни американци. Изследователите споделят, че резултатите от тяхното изследване ще дадат допълнителни доводи и на двете спорещи страни във водените дискусии относно ефектите от такъв вид социалното подпомагане.
Десетилетните усилия на главния изпълнителен директор на OpenAI (компанията разработчик на ChatGPT) Сам Алтман да разбере как раздаването на безплатни пари се отразява на получателите и икономиката като цяло, са дали първите си значителни резултати. От OpenResearch са установили, че раздавайки на представители на най-бедните слоеве на американското общество 1000 долара на месец в продължение на три години без никакви условия, те харчат по-голямата част от тези пари за основни нужди като храна, жилище и транспорт. Но се оказало също така, че 36 000 долара не са достатъчни, за да подобрят значително физическото им състояние или дългосрочното финансово благополучие, споделят изследователите.
Първите резултати от това, което от OpenResearch, изследователската лаборатория финансирана от Алтман, наричат най-изчерпателното досега изследване за „безплатните пари“, показват, че макар безвъзмездните средства да са имали своите предимства и да не са били изразходвани за неща като наркотици и алкохол, е малко вероятно те да бъдат панацея за решаване на някои от най-големите предизвикателства са неравенството в доходите и перспективите от навлизането на изкуствения интелект и други технологии за автоматизация да отнемат работни места.
Някои прогресивни организации в Съединените щати и други страни се застъпват за борбата с бедността с помощта на такива форми на безусловна парична помощ като универсалния базов доход. От друга страна много консервативни групи като цяло осъждат тези проекти, разглеждайки ги като подаръци за незаслужаващи хора, които отказват да работят. В този смисъл изследователите на OpenResearch и техните университетски колеги предлагат своите данни, които могат да помогнат за обосноваване на целия спектър от различни мнения.
От OpenResearch, които са получили финансиране от организации като OpenAI и правителството на САЩ, са предоставяли безусловни трансфери от 1000 долара от ноември 2020 г. до октомври 2023 г. Тези пари са осигурили 40% увеличение на доходите за 1000 души на възраст от 21 до 40 години, които живеят в домакинства с доход от около 30 000 долара годишно в 10 окръга на щатите Илинойс и Тексас. В същото време друга контролна група от 2000 души с подобни социални характеристики получавали по 50 долара на месец. По време на експеримента участниците периодично отговаряли на въпросници, касаещи различни аспекти от живота им, споделяли кредитните си отчети и си правели кръвни тестове.
Видимите ползи за тези, които получавали по 1000 долара на месец, варирали в различни сфери на живота. Те започнали да харчат повече, средно 22 долара на месец, за подпомагане на роднини в нужда или за подаръци на приятели. Участниците започнали да търсят по-често медицинска помощ, като например поставяне на брекети, а също така започнали да се хранят по-добре и да си купуват повече неща за бита и обличане.
Някои даже започнали да обмислят създаване на стартъп компании. Според едно от изследванията към третата година на изплащането на безвъзмездните помощи „чернокожите участници са били с 9 процента по-склонни от участниците в контролните групи да започнат или да помогнат за стартирането на бизнес, а при жените – 5 процента по-вероятно да започнат такъв“.
Участниците също така започнали да се преместват в други по-благополучни райони, особено тези, които започвали от стъпалото на най-ниските доходи, и започнали да отделят повече време за развлечения. От OpenResearch са изчислили, че приблизително 71 цента от всеки прехвърлен долар са отишли за увеличение на разходите за такива пера като жилището, 22 цента – за разходи, свързани със свободното време и минус 3 цента за увеличение на заимстването, тъй като получателите започнали да теглят повече заеми за автомобили и ипотечни кредити.
Увеличаването на дълга довело до намаляване на нетната стойност на активите на участниците за този период от три години. В комбинация с незначителните промени в достъпа до кредити, фалити и възбрани, изследователите правят заключението, че „тези трансфери не са подобрили дългосрочното финансово състояние на участниците“. Хората всъщност в началото започнали да спестяват повече пари и се почувствали в по-добро финансово състояние. Но те също така започнали да работят малко по-малко и разчитали безплатните пари да запълват тази празнина в семейните бюджети. За всеки $1, получен от OpenResearch, заработените средства от участниците без да се отчитат безплатните пари, спаднали с поне 12 цента, а общият доход на домакинството спаднал с най-малко 21 цента.
„Наличните пари осигуряват гъвкавост и могат да подобрят способността за вземане на решения, свързани с трудоустройството, отчитайки индивидуалните обстоятелства, цели и ценности на получателите“, пишат изследователите. Те могат да „прекарат повече време в търсене на работа, да заемат по-ниско платена позиция, която им се струва по-смислена, или просто да си вземат почивка“.
Критиците на подобни програми за подпомагане обаче се опасяват, че вместо да инвестират в бъдещето, хората в крайна сметка се отказват изцяло да работят и стават все по-зависими от подобен вид подкрепа. В хода на експеримента от OpenResearch установили, че „общият обем работа, неупражнен на пазара“, бил „твърде значителен.”
Добавете към това факта, че изследователите не са открили „никакъв ефект“ от раздадените парите върху няколко показателя за физическо здраве и благополучие, и критиците на тези програми получават допълнителни доводи за несъгласието си с подобен вид програми. Но от друга страна авторите на изследването споделят, че е важно да се помни, че участниците са показали чрез своите разходи това, което ценят най-много.
„Политиците трябва да имат предвид факта, че бенефициентите чрез собствения си избор са демонстрирали, че времето извън работа е нещо, което те ценят високо“, пишат авторите.
Ако не друго, то от OpenResearch са доказали, че поговорката „Парите могат да купят време“ е вярна. Освен това тези практически резултати могат да се използват в бъдеще за модифицирането на различен вид подпомагащи програми, които ще стават все по-актуални в епохата на изкуствения интелект и настъпващата автоматизация и роботизация.
