fbpx

Животът без стрес има своите негативни страни

Изследване на американски учени е показало, че хората, които изпитват по-рядко стрес в ежедневието, са в по-добро настроение и са по-стабилни емоционално. Но от друга страна отсъствието на стрес негативно влияе на техните когнитивни способности, а също така на склонността им към емпатия и усещането на ярки положителни емоции. Резултатите от изследването са публикувани в списание Emotion.

Известен факт, който е доказан в многочислени изследвания, е че хроничният стрес оказва негативно влияние на нашето физическо и ментално здраве. Но ново изследване показва, че пълното изключване на стресови ситуации от всекидневния ни живот също води до негативни последствия.

Учени от Пенсилванския университет са провели серия от тестове с участието на 2804 мъже и жени на възраст от 25 до 75 години, които в продължение на 8 дена били помолени редовно да водят отчет как са прекарали деня си, а също така как са се чувствали. Всяка вечер те били анкетирани за преживените през деня стресови ситуации, такива като разногласия в семейството или проблеми на работа, и за позитивния опит в общуването с други хора. Едновременно с това участниците са правили подробен отчет за своето емоционално състояние, за изострянето на хроничните си заболявания и за други неразположения, например болки в главата, болки в гърлото или кашлица. Едновременно с анкетата на участниците им предложили да направят неголям когнитивен тест.

Анализът на резултатите показал, че животът без стрес си има своите положителни страни. Така например 10% от доброволците, които по време на иследването нито веднъж не са съобщили за преживян стрес, са били в по-добро настроение през деня, а освен това се оказало, че са по-малко подложени на риск от хронични заболявания.

В същото време се установило, че животът без стрес си има своите странични негативни последствия. Когнитивните тестове показали, че мозъкът на тези хора е средно с осем години по-стар от хронологичната им възраст. Освен това те по-рядко проявявали емпатия и получавали по-малко психологическа подкрепа от други хора. Според учените от тези резултати могат да се направят два важни извода.

Първо, неголеми ежедневни стресове, от рода на леки скандали и битови неуредици, въпреки че допринасят за не съвсем комфортен живот, потенциално могат да донесат полза за мозъка.

„Такива стресови фактори, като внезапен срив на компютъра преди важен разговор в Zoom, ни стимулират към решаване на проблема, а това е полезно за поддържане на когнитивните функции, особено с напредване на възрастта“ – казва пред изданието Neuroscience News авторът на изследването психологът Дейвид Алмейда.

Второ, стресът помага да се установи психологическа връзка с други хора. По този начин се засилва склонността към проява на емпатия към околните и да се реагира на тяхното емоционално участие. Фактически това ни прави по-човечни. В дните, изпълнени със стресови преживявания, участниците повече от два пъти по-често са получавали психологическа подкрепа от околните. И даже на следващия ден нивото на емпатия при тях е било с 26% по-високо.

По думите на психолозите в предишните изследвания като правило са се разглеждали негативните последствия от стреса. Но Алмейда смята, че проблемът може би не е в самия стрес, а в това как хората реагират на него. Според него бурната реакция води до влошаване на емоционалното състояние на човек и появата на хронични заболявания.

„Аз мисля, че преживяването на лек стрес в ежедневието , например да поспорите с някого, да се справите с появилата се неизправност в компютъра или да попаднете в задръстване означава, че водите активен и пълноценен живот. Наличието на известен стрес е показател, че вие емоционално сте въвлечен в обкръжаващия ви живот“ – резюмира Алмейда.

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x