Чувството на трепет и преживяване на трансцендентното: как срещата с нещо възвишено влияе на нашето физическо и психично здраве
Защо съзерцанието на природата, духовните практики, въздействието на музиката и танците оказват толкова голямо влияние върху нас? Съвременните невронаучни изследвания потвърждават, че в основата на трансцендентното преживяване, което придружава тези състояния, лежи сложна, почти неизразима и практическа неизмерима емоция като трепета или благоговението. За това е толкова вълнуващо да се разбере какви промени настъпват в нашата неврофизиология, в себеусещането, в чувството за смисъл и отношенията с другите, когато изпитваме чувството на трепет.
Трепетът като отделна емоция
Емоциите са краткотрайни състояния, които включват различни преживявания, когнитивни и физиологични процеси и определено поведение. Дълго време вниманието на изследователите е било насочено към шест основни емоции, сред които само една положителна – радостта. Оттогава ситуацията се промени и науката се зае с изучаването и на други положителни емоции, включително значителен напредък е постигнат в определянето на характеристиките на такава емоция като трепета или благоговението (много често тези понятия се използват като синоними). Благоговението възниква тогава, когато се сблъскваме със стимули, които излизат извън рамките на обичайната ни система на възприятия. Изследване, обхващащо данни от повече от 25 различни култури, показва, че хората изпитват благоговение, когато се сблъскат със смелостта и добротата на другите, с природата, участват в колективни дейности (танци, ритуали и церемонии) или религиозни и духовни практики, слушат определена музика, наслаждават се на различни форми на визуалните изкуства, при раждане и смърт.
Отделно състояние ли е благоговението? Различно ли е то например от страха или ужаса? Колко общо има с чувството на радост или красота? Може ли по някакъв начин да допринесе за подобряване на здравето и благополучието ни? Последните данни сочат, че трепетът е специално състояние, което възниква в пресечната точка на осем до десет други емоции. Субективното преживяване на трепет, фиксирано в самоотчетите на участници в различни изследвания, се оказва различно от такива емоции като страх, ужас, възхищение, радост и проява на интерес. Този извод може да се направи и от резултатите на проведените широкомащабни компютърни изследвания на емоционалните реакции на участници към кратки, емоционални видеоклипове, музикални клипове и произведения на изобразителното изкуство. В лабораторните изследвания на чувството на трепет и ежедневните оценки в дневниците на доброволците за естественото му проявление, три четвърти от записаните преживявания са били предимно положителни, а около една четвърт са пропити с усещания на заплаха и са възприемани като по-негативни. Степента, в която възниква чувството на трепет в отговор на заплаха, е по-изразена в някои култури, като японската например. Това предполага, че това чувство до голяма степен се определя от културата. По-общо казано, трепетът, предизвикан от заплаха, не е свързан с подобряване на състоянието и в някои определени контексти може да ни накара да се почувстваме по-зле и да бъде вредно за нашето здраве.
Чувството на трепет се изразява в характерно движение на лицевите мускули, включително повдигнати вежди, широко отворени очи и отворена, леко увиснала уста, а също така често се придружава от вокализации от типа “уау”. Неотдавнашни изчислителни изследвания (машинен анализ на повече от 2 милиона видеоклипа) са показали, че мимическите, телесните и гласовите изрази на благоговение се появяват при 25 различни емоции и се срещат в сходни контексти в 144 култури.
Как чувството на трепет подобрява психическото и физическото здраве
Всяка емоция има вероятност да подобри психическото и физическото здраве чрез специфични ефекти върху мисловните модели, социалното поведение и физиологията. Напредъкът в разбирането на процесите, свързани с чувството на трепет, посочва пет начина, по които краткотрайните преживявания на тази емоция са от полза за здравето.
Промени в неврофизиологията. Физиологичният профил на трепета – повишен тонус на блуждаещия нерв, намалено симпатиково активиране, повишено ниво на окситоцин и намаляване на възпаленията – е свързан с подобрено психическо и физическо здраве. Това става ясно от изследвания за повишен оптимизъм, емпатия и благополучие. Промяната има благоприятен ефект върху характеристики като откритост към другите и просоциалните тенденции; намаляване на тревожността, депресията, социалното отхвърляне, а също така върху сърдечно-съдовите и автоимунните заболявания.
Промени в себеусещането. Установено е, че повишеното внимание към себе си е свързано с различни психични проблеми, включително депресия, тревожност, проблеми с възприемането на собственото тяло, самонараняване, злоупотреба с наркотици, хранителни разстройства, както и социални проблеми като ксенофобия и тормоз. Чувството на трепет, напротив, намалява прекомерното внимание към себе си. В различни изследвания, включващи реакции към изображения на природа или примери за визуално изкуство, е установено, че благоговението намалява нивото на самофокус. Например , в изследване, проведено в американския Национален парк Йосемити, участниците били помолени да нарисуват себе си, след като са посетили площадка за наблюдение, от която се откривали невероятни живописни гледки към цялата долина. Изследователите установили, че хората рисували себе си в много по-малък относителен физически размер в сравнение с контролно неутрално състояние. Тези резултати били потвърдени от и от записите в дневниците на участниците, според които, когато те записвали за преживяването на трепет, те мислели много по-малко за себе си.
Засилване на просоциалността. Емпирични изследвания показват, че мимолетните преживявания на трепет, предизвикани в лабораторни и естествени условия, водят до по-голям фокус към сътрудничество, жертвоготовност и споделяне. Например, установено е, че експериментално предизвикано чувство на трепет (в отговор на видеоклип за природа) е карало хората да предпочитат по-просоциално, равно разпределение на ресурсите и са били по-склонни да жертват времето си за благотворителност, в сравнение с други положителни емоции. Освен това изследвания, проведени сред живата природа, са установили поведенчески доказателства за социална солидарност. Съответните емпирични доказателства постоянно показват, че такова просоциално свързване увеличава субективните усещания за благополучие и дори може да увеличи продължителността на живота.
Интеграция в социалните мрежи. Нашите емоции структурират моделите на социалните ни взаимодействия. В изследвания от различен тип – независимо от това как се изпитвало и фиксирало чувството (в офлайн отчети, лабораторни или естествени условия) – преживяването на благоговение е карало хората да се чувстват по-интегрирани в социалните си взаимоотношения и като цяло по-свързани със социалния и природен свят.
Повишаване на чувството за смисъл. Обикновено смисъл намираме в преоценката на житейски събития, намирането на връзки между настоящите събития и миналото, както и в ценностите и социалните взаимоотношения. Чувството за смисъл е свързано с намален дистрес и депресия, личностно израстване и подобрено психическо и физическо благополучие. При преживяванията на благоговение необходимостта от адаптация в резултат на среща с различни стимули води до търсене и създаване на смисъл. Това може да се отнася за специфични социални контексти и, по-общо, за различни житейски сценарии.
Преживявания на възвишеност: практически примери
Трепетът често възниква в трансцендентни състояния, например сред природата, на концерт, по време на духовни практики или психоделически опит. Тези моменти карат хората да се чувстват вдъхновени, силни и мощни, но така, че това да изглежда неподвластно на описание. При подобно преживяване на трепет, то може да доведе до полза за физическото здраве и благополучието на човек.
Последните емпирични изследвания показват, че преживяването на трепетно благоговение, освен другите положителни емоции и глобалния положителен афект, намалява симптомите на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) при ветерани от войните и при младежи от рискови групи. Други изследвания показват, че трепетът, който възниква в различни ситуации, усилва чувството за социална интеграция, лично благополучие и субективното усещане за наличието на достатъчно време. Въпреки това, тръпката, свързана с оценка за заплаха – например да си в епицентъра на земетресение, страхът от всемогъщия отмъстителен Бог или участие в протестно шествие, което може да ескалира в насилие, едва ли ще донесе полза и вместо това може да предизвика хроничен стрес и психологическа травма.
Могат да се определят няколко основни варианта за трансцедентално преживяване, което съпровожда възникването на чувство за благоговение.
Природата. Според научни изследвания контактът с природна среда има благотворно влияние върху здравето, като намаляване на нивото на стрес, намаляването на възпаленията, повишена парасимпатикова активност и подобряване на имунитета. Експерименти с участието на американски тийнейджъри с ограничени възможности и бойни ветерани са установили, че престоят на открито по време на рафтинг е намалил стреса и симптомите на ПТСР , като едновременно с това се е подобрило самочувствието на участниците. Освен това чувствата, които възникват сред природата, включително благоговението, намаляват зациклянето върху себе си.
Мистични преживявания и духовни практики. Според различни изследвания чувството за духовност, което при някои хора се свързва с чувството за връзка със свръхестествени сили, често възприемани като божествени, и религиозността – придържане към формализирани религиозни вярвания и практики – са от полза за ума и тялото.
Както в класическите трудове на един от патриарсите на психологията американецът Уилям Джеймс, така и в скорошни научни изследвания на тази тема, трепетът заема централно място в преживяването на мистичен опит, което хората често определят като духовен. Това преживяване се култивира чрез религиозни ритуали, церемонии и практики (като молитва, песнопение или свещена музика), които са свързани с по-силни социални връзки, повишено благополучие, намалена тревожност и депресия, и намаляване на смъртността по всякакви причини, включително от рак и сърдечно- съдови заболявания. Всеки духовен опит предизвиква промени в себеусещането, а тръпката, която го придружава, намалява субективния и физиологичен стрес, и вероятно стимулира просоциалните тенденции и чувството за смисъл.
Колективни движения: музика, танци и церемонии. Колективните синхронизирани движения, които се срещат при групови ритуали, церемонии, колективно пеене, празнуване, а също така и в моменти на възхищение от музиката и танца, могат да предизвикат чувство на трепет и благоговение. Това се дължи на общия неврофизиологичен профил на участниците, намаляването на чувството на самоценност, повишеното усещане за съпричастност и принадлежност към групата.
Например, разкази за усещанията на трепет можем да срещнем при описанията на масови религиозни празници, такива като ирландските паради в деня на Св. Патрик, поклонническите шествия на индуисткия фестивал Магха Мела в Индия, в Деня на мъртвите в Мексико и много други. Празнуващите убедено заявяват, че са част от нещо много по-голямо от тях самите, а именно, че са част от духовна общност, която повишава тяхната решителност и ги дарява с физическа издръжливост.
Подобен ефект върху появата на чувство на трепет е констатиран не само при религиозни, но и при нерелигиозни колективни събирания, такива като музикални или арт фестивали. Оказва се, че музиката е един от най-често срещаните източници на благоговение. Например, когато слушат музикално произведение, хората могат да се почувстват зашеметени, да се чувстват като част от музиката, да се възприемат като по-нищожни и да се пренасят в друго състояние на съзнанието, отличаващо се с други закони за времето, пространството и причинно-следствените връзки. Емпирични изследвания потвърждават, че музиката може да подобрява физическото състояние на човек. Например при недоносени бебета музикотерапията има благоприятен ефект върху честотата на сърдечния ритъм и дишането, необходимото наддаване на тегло и намаляване престоя в болнично заведения.
Друго състояние, при което хората изразяват и изпитват трепет, е при групови или соло танци. Освен това хората често заявяват за усещането, че тяхното „аз“ се слива с това на другите и се повишава чувство за свързаност. В бразилско проучване ученици в гимназиалните класове са правили танцови движения с ръцете и главите си като това ставало или в синхрон с другите под такта на метроном, или без синхрон с тези, намиращи се около тях. Участниците, които са „танцували“ в контакт с другите, се чувствали по-свързани с останалите. Освен това при тях се наблюдавал по-висок праг за усещане на болка, което е показател за по-високи нива на опиоиди. Това преживяване било придружено и от усещане за сливане с другите. Нещо повече, данните от изучаването на ефектите от танците показват цялостно подобрение във физическото и психическо здраве на танцуващите. Например, изследвания за ефектите на танцово-двигателна терапия са установили, че участниците изпитват намалени симптоми на тревожност, стрес и депресия, както и подобрено цялостно качество на живот.
