Лингвисти разказаха как децата по-добре запомнят нови думи
По-малко знаеш – по-добре учиш? Психолози обясниха в какъв контекст малките деца запомнят по-добре нови думи. Резултатът се оказал парадоксален. Получените по-рано знания по-скоро пречат, отколкото да помагат на малките ученици. Изводите от новото изследване ще са полезни не само за младите родители, но и за учителите в различните учебни заведения. Резултатите от изследването, проведено от екип от Университета на Айова (University of Iowa) и Университета на Източна Англия (The University of East Anglia), начело с Лариса Самуелсън, са публикувани в Journal Experimental Child Psychology.
Психолозите са изучавали как децата на възраст от 1 до 5 години усвояват нови думи. Този процес много отдавна интересува учените. Известно е, че процесът върви по съвършено различен начин от този при възрастен човек, усвояващ чужд език (разликата е даже в мозъчните центрове, които се задействат по време на тези процеси). Например, на година и половина активният запас от думи на детето се попълва със средна скорост минимум една дума на всеки два часа.
„Ние искахме да разберем повече за способностите на децата да се обучават и да запомнят нови думи – разказва Самуелсън – Да предположим, че детето вече знае наименованията на предметите, които го обкръжават. След това пред неговия поглед попада непознат предмет. Едновременно с това то чува непозната дума. Предишните изследвания показаха, че в такава ситуация детето възприема новата дума като наименование на тайнствения предмет.”
Авторите са сравнили две ситуации : когато познати предмети и техните наименования са известни на детето отдавна и устойчиво, и когато скоро преди това за пръв път се е сблъскало с тях. В кой случай детето ще запомни по-добре абсолютно нова дума?
В експеримента са участвали 82 деца. Децата са виждали нов предмет (играчка във вид на птица). Те трябвало да запомнят , че тя се казва blick.
На участниците от първата група новият предмет им бил показван заедно с други добре известни им предмети, такива като топки или малки колички-играчки. Децата от втората група виждали новата играчка заедно с два нови предмета, които психолозите им показали малко преди това. Това били гърненце за мед (което им обяснили , че се казва zeb) и сито (yok).
Накрая децата трябвало да покажат, че са разбрали, какво е това blick (молели децата да вземат в ръцете си един или друг предмет). След това те имали петминутно прекъсване (децата оцветявали картинки). А след това изследователите проверили колко добре децата са съхранили в своята памет връзката между току-що научената дума и предмета.
За голямо учудване на учените, по-добри показатели показали децата, които били запознавани с тайнствения blick в обкръжението на слабо познатите zeb и yok, а не тези, които са виждали добре известните им предмети, като топки и колички. Освен това се установило, че деца на възраст две години и половина се справят по-добре от тези, които са още на две.
„Новото изследване предлага още един начин за подобряване способностите на децата да запомнят връзката между предмети и думи. Те трябва да се обучават в контекста на предмети, наименованията, на които те за запомнили скоро преди това” –добавя Самуелсън.
Този контраинтуитивен подход най- вероятно работи по този начин, тъй като на процеса за запомняне на нови думи не пречат вече добре известните думи. В непозната среда децата може би по-дълго запазват концентрация за усвояване на нови за тях думи. Екипът смята да проведе следващи изследвания в същата насока за да се разберат по-добре механизмите на запомняне при децата.
