Кога се остарява за пенсия?

Рамзи Хабаз (Ramsey Khabbaz) и Мат Пери (Matt Perry) от Harward Business Review разглеждат ситуацията на застаряващия трудов пазар в САЩ на база няколко изследвания , направени в тази насока.

Населението на Земята застарява, а в САЩ това става с още по-бързи крачки. Данните еднозначно показват, че работниците в най-различни отрасли и поколения вече усещат последствията от тези демографски изменения. В резултат на това се изменя отношението към остаряването и излизането в пенсия.
Кога хората планират да излязат в заслужена почивка? Кога те започват да спестяват за старостта? На каква възраст започва така наречената „старост”? Или още по-важното, на каква възраст е крайно време човек да спре да работи? Какво очакват хората от живота си след пенсиониране? Как за това им помагат (или не им помагат) работодателите?
За да се разбере по-добре какво се случва на застаряващия пазар на труда в САЩ и последствията от това върху живота на хората, сме обобщили данни от много източници. Показаните графики отразяват и оптимизма, и песимизма, и неопределеността, и явните различия в оценката на ситуацията от различните поколения. Сигурно някои ще се учудят на показаните цифри, а други ще се замислят върху тях. Като цяло те позволяват да се придобие широка представа за това как застаряването изменя трудовите ресурси в САЩ.

Милениалите – безнадеждни оптимисти

Около 90% от всички работещи американци имат намерението в един или друг момент да се оттеглят от трудовия пазар. Но конкретната възраст, на която се планира края на кариерата силно зависи от поколението. Милениалите са безнадеждни оптимисти . Повече от половината от тях са уверени, че ще могат да излязат в заслужена почивка преди навършването на 65 години. Но икономическите и демографски трендове сочат точно обратното. Откъде е това несъответствие? Вероятно, за милениалите пенсионирането е твърде отдалечен период за да разсъждават за него с някаква определеност.

Междупрочем какво разбираме под пенсия? Всеки пети милениал планира след излизането си на заслужен отдих, да продължава да работи на пълен работен ден. Това ни кара да се замислим върху терминологията. Не става ли излизането на пенсия онази времева граница между периода, когато трябва да работим и периода, когато можем да избираме дали да работим или не?

Ейджизъм (възрастова дискриминация)

Понятието за старост е много субективно. Младите обикновено смятат, че тя започва приблизително на 60 години, но с възрастта тази оценка постепенно се премества. Такава тенденция ни се струва естествена, но важното е да я осъзнаваме, за да избегнем ейджизма по отношение на по-възрастните колеги.

За щастие, милениалите коригират своята представа за старостта, когато се замислят за възрастта в контекста на работата. Хубавото е и това, че значителна част от хората във всяко поколение избягват да обобщават.

Отношението на работодателите към сътрудниците си

Повече от половината от всички работещи американци смятат, че техните работодатели се отнасят добре към колегите им по-възрастни от 65 години. Би трябвало това да ни се струва чудесно, отчитайки цялостната демографска ситуация. Но проведените по-детайлизирани проучвания показват, че работодателите почти по никакъв начин не помагат на хората да се подготвят за излизането им на заслужена почивка.

Готови ли са ( и дали ще поискат ) компаниите да променят своя подход към проблема, ако трудовите ресурси продължават да застаряват с прогнозираните темпове? Това са въпроси, на които трябва да се намерят възможно най-бързо точните и правилни отговори, ако искаме да бъдем адекватни на постоянно променящата се демографска ситуация.

Източник