Влиянието на климата и човешкото въздействие са повлияли различно на млекопитаещите в различните точки на планетата

В миналото многообразието, външният вид и екологичните нужди на съвременните едри представители на бозайниците в тропиците и субтропиците са зависели от човешкото въздействие и промените в климата. Понастоящем, тези фактори също оказват влияние, но както и преди, в различните части на планетата влиянието на климатичните и антропогенни фактори не е еднакво. За това се съобщава в научно изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, като най-непредсказуема се оказала териофауната (фауната на бозайниците) в Мадагаскар.

Биосферата постоянно търпи множество промени, но най-значителните понастоящем са предизвикани от човешката дейност и промените в климата (като първият фактор в момент значително превъзхожда втория). За учените е много важно да разберат, как на тези промени реагират животните (в частност, бозайниците) и как тези фактори са въздействали в миналото.

Изследователски екип начело с Джейсън Камилар (Jason M.Kamilar) от Масачузетския технологичен институт е събрал данни за 515 вида едри бозайници, живеещи на суша, които обитават Индо-Малайската, Неотропическата, Афротропическата и Мадагаскарската биографически области, като са отчитали по 105-170 вида за всяка област. Именно тези области са най-богати на различни видове животни. Учените са оценявали до колко близки роднини са животните вътре в конкретните общества, с какъв размер и тегло са те и с какво се хранят.

Освен това под внимание са се вземали координатите на всяко група животни, средната годишна температура и валежите на тази територия в сегашния момент, през средата на холоцена (примерно преди 6000 години, когато се е наблюдавал топъл период) и по време на максимума на последното обледеняване (преди 22 000 години). Информацията за климата от тези периоди , за които няма преки наблюдения, са взети от модела WorldClim. Влиянието на човека в тези исторически периоди се е отчитало, базирайки се на данни за площите на различните общества, явно създадени при участието на Homo sapiens – полета, пасища и други подобни. За доисторическите период учените са използвали друг подход, а именно от съвременното разнообразие на животните се е „изваждало“ това, което би могло да бъде, ако по вина на Homo sapiens никой вид никога не е изчезвал.

Оказало се, че в различните биогеографически области, в доисторическите периоди и по-късно, относителното влияние на климата и човешкото въздействие върху състоянието на конкретния вид бозайници не е еднакво, а освен това се е променяло с течение на времето. Например, най-силно се е отразила промяната на климата по време на четвъртичния период върху териофауната в Афротропичната област, така че тя по-слабо корелира със състава и характеристиките на местните животни понастоящем. На съвременния облик в Индо-малайската област силно са повлияли съвременните и миналите промени на климата. В Неотропическата област (тоест Южна и Централна Америка) добре се забелязва както влиянието на човека, включително преди 2-6 хиляди, така и сегашните промени на климата.

Мадагаскарската област се оказала най-трудно предсказуема. Корелация между степента на родствени връзки, размера и хранителните предпочитания на бозайниците от този остров и някакви климатични и антропогенни въздействия практически не били установени. Вероятно, това е свързано с това, че островът отдавна (преди 65 милион години) е бил изолиран от всички континенти, и представители на много видове бозайници там е нямало. В резултат се е получило много своеобразно общество от бозайници , голямата част, от което е от полумаймуни. Тоест главният фактор, който е повлиял е бил географическата откъснатост от другите сухоземни райони, а не климата и човешкото въздействие.

Така че влиянието на днешните промени на климата върху разнообразието и екологията на бозайниците зависи от това за коя част от планетата става въпрос. Това е изключително важно при опитите да се прогнозира как ще се промени териофауната в резултат на съвременните преобразования на биосферата. Да се използват едни и същи екологични модели, както показва настоящето изследване, би било много неправилно.