Как да преодолеем пост-ваканционния синдром и без стрес да се върнем на работа
След ваканция много често е трудно да се върнем към нормалния работен ритъм. Изглежда сякаш работните ни ресурси са се изчерпали, а предишната ни мотивация е останала някъде на плажа. Това е нормално — мозъкът ни свиква бързо с приятните неща и се опитва да поддържа това състояние възможно най-дълго. Продължителната апатия към работата обаче може да бъде първата стъпка към прегаряне. Ето защо е много важно да разберем защо това се случва и как по-леко , но ефективно да се върнем към обичайния работен процес.
Защо тъжим за ваканциите
Устойчивостта на човек към външни въздействия, благодарение на вътрешните му ресурси и осъзнатост, винаги се осигурява чрез усещането, че е възможно да се контролира случващото се отвън. Така е по-безопасно: това, което е известно, е управляемо, предвидимо и организирано.
Ние свикваме да почиваме и не искаме да се отказваме от този комфортен режим и чувството за свобода. Приятните спомени остават в човек, когато почивката за него се е превърнала в нещо, което той успешно е контролирал, тоест прекарал е това време точно по начина, по който е искал. А след това идва работата, като външно и не напълно контролируемо въздействие, което естествено разстройва служителя, който се връща от почивка.
Много хора, след завръщането си на работното си място или даже преди да се върнат от почивка, започват да изпитват тъга или дори болезнена меланхолия. Това е така, защото те просто са свикнали с ваканционния режим. Изследователи от Columbia Business School и Rotterdam School of Management през 2024 г. в свое изследване са установили, че очакванията и нагласите винаги влияят на успеха в завръщането на работа чрез самоопределянето (самовъприемането, самоотношението) на индивида.
Несигурността относно бъдещето провокира човек да се държи все по-здраво за миналото и съответно да тъгува за него. През ваканцията са се появили такива ресурси като повишена самостоятелност и усещане за свобода. Именно за това връщането на работа може да се възприема като източване на ресурсите и служителите да изпитват по-силно усещане за прегаряне, очаквайки да се върнат на работа.
Какво може да се направи, ако състоянието на апатия не отшумява
Ако състоянието „Не искам да правя нищо“, „Не разбирам какво се случва“, „Забравих как е да работя“ се е проточило, това означава, че механизмите за промяна на навиците не са се задействали, а условията на работа не позволяват да се чувствате значими и необходими.
За да се задействат механизмите за промяна на навиците са необходими съвместни усилия: със себе си и с работодателя, със самоопределянето и развиването на умения за прогнозиране на целенасоченото поведение.
За да оставим почивката в миналото, макар и приятна, можем да се обърнем към теорията за планираното поведение (Theory of Planned Behavior) на Исак Айзен – трябва да формираме ясни намерения. Конкретни, стабилни, определени, абсолютно разбираеми и възприети от този, който се връща от почивка на работа.
1. Когато практически сте се подчинили на навика за почивка, вие сте станали негови заложници в емоционалното си състояние. Но за да преодолете това състояние е достатъчно даже еднократно, но ясно и точно изпълнено действие – поставете си конкретна работна задача и я изпълнете. Тоест, трябва да се мобилизирате и да решите достатъчно качествено работната задача. Това ще помогне автоматично да се задейства необходимото работно поведение.
2. Ако това ви е твърде трудно, не се опитвайте да се справите сами. Наблюдавайте и вземайте пример от околните, от тези, които вече са се справили, преодолели са пост-ваканционния синдром и работят активно. Подобни техники се използват в групи за самопомощ и самоподкрепа. Нормално е да изпитвате трудности. Важното е е да не се фокусирате изцяло върху себе си. Чуждият опит винаги ще ви бъде полезен.
3. Контролирайте собственото си поведение. Формирайте необходимата представа за себе си. Поставете си задачи (съставете си план) за първата седмица – те трябва да са реалистични за изпълнение. Хвалете себе си за всяка следваща стъпка и отмятайте със задоволство в графа „изпълнено“ всяка следваща задача. Наблюдението за промените в собственото поведение е подобно на ефекта, когато сте преодолели препятствие, направили сте пробив или пък например сте се научили да се гмуркате и сте горди с това (някои треньори завършват програмите си със скок от скала във водата). По този начин представата за себе си се променя от „Не мога, трудно е“ на „Трудно е, но мога всичко“.
Не е необходимо да се прилагат всички горепосочени точки, за някои ще проработи един вариант, за други друг. Важното е да се проследи динамиката и ако един от вариантите не проработи, да се опита друг.
На съвременните мениджъри се препоръчва да обръщат внимание на процеса за очакване на връщането на работа още даже преди начало на ваканцията. Например, да казват на служителите си, че очакват тяхното завръщане на работа, тъй като тяхната компетентност и ангажираност са ценни за компанията. Това е важно и като външно положително подкрепление за самовъзприятието на служителя в рамките на корпоративната култура.
По този начин, формирайки необходимата представа за себе си, работата като източник на вдъхновение със сигурност с нова сила ще се превърне в заряд за решителни действия при решаването на работни проблеми.
