fbpx
На фокусПсихологияЧовекът

Илюзия ли e свободната воля? Даже и да не е, приемете я за по-спокоен и щастлив живот

Идеята, че всички наши решения се определят от събития в миналото, може да изглежда депресираща, но също така може да бъде и емоционално освобождаваща.

Ако искате да направите впечатление и да внушите екзистенциален страх сред гостите си на следващата приятелска вечеря, можете да се обърнете към концепцията за детерминизма. Според нея всички събития, включително нашите действия, се определят от предварително съществуващи причини. Съответно детерминистите твърдят, че стандартната концепция за свободната воля не е нищо повече от илюзия, тъй като функционирането на нашите умове е просто продукт на причинно-следствена последователност, започнала още с Големия взрив.

Не е трудно да се разбере защо тази идея може да обърка хората. Ако е вярно, тогава се оказва, че всички ние сме просто кукли на конци в една студена, нечовешка Вселена, нямащи реална свобода на избор: нито какво да закусваме, нито кого да обичаме и така с всичко в нашия живот. Още по-стряскащото е, че детерминизмът отваря голяма морална бездна: как можем да обвиняваме серийния убиец за всичките му злодеяния и да благославяме Майка Тереза, когато и двамата са продукт на космическа формула, независеща от тях самите?

Наистина, трудно е да се намери скептик по отношение на детерминизма, който да не е загрижен за неговите морални или емоционални последици. Но от друга страна трудно могат да се открият безалтернативни аргументи за съществуването за свободната воля. В много случаи отрицателите на детерминизма може би ако не изцяло, то поне отчасти са мотивирани преди всичко от отвращението от тази идея. В този случай може би обяснението за личните ползи от детерминизма може да бъде по-убедително доказателство от представянето на други концептуални аргументи защо нещата трябва да са по този начин.

Детайлизирането на успокоението от предопределената Вселена не е просто академично упражнение. Изследвания показват, че в психотерапевтичната практика пациентите, които се придържат към детерминистичен мироглед, стават по-емпатични, по-малко озлобени, по-социално осъзнати и по-малко склонни да се борят напразно с превратностите на живота. Вместо да предизвиква страх, детерминизмът може да се превърне за мнозина в положително трансформиращ личностен фактор. Въпреки че е трудно за преглъщане, той може, когато е напълно усвоен, да доведе до редица емоционални ползи – като един вид метафизичен антидепресант.

Интересно е, че тази концепция до голяма степен съвпада с концепцията за фатализма в миналото и настоящето, но не и в бъдещето, който е един от фундаменталните постулати, наред с дихотомията на контрола ( кое зависи от нас в нашия живот и кое не), лежащи в основата на стоицизма, но специално на тях ще посветим друга публикация.

Признаването, че действията на хората са били предопределени, може да доведе до много по-спокойна реакция при възприемането на своите и нечии други неправилни действия. Гневът се основава на предположението, че някой е могъл да действа по различен начин (ето защо ядосаните хора желаят толкова страстно да ви инструктират какво бихте могли да направите по различен начин). Ако обаче го погледнете в светлината на детерминизма, предположенията на гневното мислене се стопяват като лед на слънце.

Ако действията на хората не са свободно избрани, тогава няма смисъл да им се сърдим.

Сигурно сте се сблъсквали на работа с колега, който има репутация на брилянтен, но сприхав човек (или пък може би вие самия/ата сте такъв). Той често се дразни от некомпетентността на колегите си и самата мисъл как може да са толкова неспособни, непрофесионални и просто глупави, по всяка вероятност му причинява доста психически проблеми.

Но използвайки аргументацията на детерменистите, че поведението на неговите колеги, както много явления във Вселената, се дължат на редица фактори, които са извън техния контрол , като естествен талант (или липса на такъв), ниво на образование, чувствителност към стрес, натоварване в организацията и т.н., лежат в основата на възприеманите грешки и провали на неговите колеги. Някои от тези фактори може наистина да са били въпрос на избор – например всички те са избрали дадената месторабота– но дали те са направили своя избор свободно или в следствие на дадени обстоятелства преди това? Всеки избор зависи от мотивацията и въпреки че всички правим избори, ние не можем да изберем какво точно ни мотивира да направим определения избор.

Ако действията на хората не се дължат на свободен избор, тогава няма смисъл да им се ядосваме – както няма смисъл да се ядосваме на някого за нещо, което не зависи от него, като зелените му очи или хълцането. Това не означава, че не трябва да се опитвате да променяте света около себе си към по-добро и понякога дори да успявате. Но ако сте водени от гняв, е по-вероятно да се съсредоточите върху наказването на предполагаемия нарушител – често за ваша сметка – вместо върху постигането на полезен, просоциален резултат.

Лек за чувството на вина и срам

Емоцията на вина се основава на усещането, че сте направили нещо нередно (което може да е причинило вреда на другите), докато емоцията на срам предполага, че има нещо нередно с вас лично. Понякога вината и срамът могат да бъдат полезни емоции. Ако отидете на футболен мач на любимия отбор с приятели, вместо да присъствате на партито за рождения ден на леля си , тези емоции може да ви вдъхновят да се откупите по-късно с красив букет и мило извинение. В повечето случаи обаче чувството за вина и срамът водят до ненужни самокритични размишления.

Чувствайки се виновни и засрамени, хората често представят себе си като свободни агенти, избиращи измежду множество възможни различни варианти на поведение и личностни черти, и следователно заслужаващи всякакво кармично наказание. Но ако човек разбере, че животът му до този момент е протекъл по определен причинно-следствен сценарий, то е много възможно чувството на срам и вина да се разсеят. Ако условията на Вселената не са му позволили да стане някой друг, а не какъвто е в този момент, то тогава как той може да се обвинява за това? И след като оцени житейския си път в рамките на по-широка причинно-следствена схема, може би ще прецени, че не всичко се е подредило толкова зле (а може би напротив – даже много добре).

Просветен възглед за гордостта и привилегиите

Тези, които следват пътя на детерминизма, придобиват известна отстраненост не само от своите недостатъци, но и от своите достойнства. Каквото и да постигнете в живота, независимо дали е спечелването на престижна международна награда или спечелване на награда за най-добро ястие в квартално кулинарно състезание, то трябва да бъде признато като стечение на независещи от вас фактори.

От гледна точка на детерминистичния мироглед всичко хубаво, което ви се случва, се възприема като благословия.

Често се случва хора, които дали заради заради скромния си произход, дали заради не особено престижното си образование, когато постигнат сериозни успехи в бизнеса или професията, започват да ги отдават изцяло на огромната си сила на волята и изключителните си способности. Съответно хората, които не са достигнали тяхното ниво на успех, заслужават само презрение, което те често сеят около себе си в изобилие. Съответно започват да получават подходящата обратна връзка, губят социални си контакти и често биват изолирани от хората, които са им били близки преди това.

От гледна точка на детерминизма такава позиция е напълно необоснована. Наистина, някои от най-великите хора в историята, на които може би може да им бъде простен известен нарцисизъм, разбират незначителността на ролята си в собствения им успех. В интервю за The Saturday Evening Post през 1929 г. Алберт Айнщайн казва:

„Кариерата ми несъмнено се определя не от собствената ми воля, а от различни фактори, върху които аз нямам никакъв контрол… Не си приписвам заслуги за нищо.“

Този мироглед е мощно противодействие на гордостта и арогантността. Осъзнавайки това човек придобива нещо много по-ценно от самовъзхвалата: чувството на благодарност. В един детерминистичен светоглед всяко добро нещо, което ви се случва, се възприема като благословия – като прекрасен подарък, който сте получили, а не като възнаграждение, което сте спечелили.

Разбира се, това не отменя стойността на положените усилия и правилността на информираните решения. Тези действия увеличават вероятността да постигнете целите си и да постигнете живота, който желаете. Това обаче означава, че вашите усилия и избори са събития, които в крайна сметка не могат да бъдат приписани на вашата воля и следователно е неуместно да си ги приписвате като заслуга.

По този начин детерминизмът може да бъде мощен шамар в лицето на привилегиите. Да осъзнаеш, че не си спечелил позицията си в обществото за особено големи заслуги, а просто ти е предоставена от Вселената, означава да почувстваш как моралният пейзаж се променя под теб. На каква морална основа привилегиите са запазени за малцина, а не разпределени между мнозина?

Повишаване на емпатията към другите

Детерминистичният възглед за човешкото поведение е научен възглед, тъй като се стреми да разбере този феномен, обяснявайки как той се е появил. Един от приятните странични продукти на този подход е появата на по-дълбоко чувство на емпатия. Като си направите труда да разберете причините за поведението на даден човек, в крайна сметка можете да научите много повече за него.

Необходима е известна интелектуална смелост, за да възприемете мирогледа за причинно-следствената сложност. Но по този начин може да разберете поведението на хората около вас, с което вие не сте съгласни или не разбирате.

Възприемането на причинно-следствен подход към действията на другите също така може да помогне да се преодолее разпространеното когнитивното пристрастие, известно като „фундаментална атрибутивна грешка“ – тенденцията да се надценява доколко поведението на друг човек се дължи на неговата личност (например „Той е просто ядосан човек“) и да се игнорира ролята на контекстуалните фактори (например, почувствал се е обиден от нечии коментари). Детерминистичният поглед към поведението ни насърчава да разширим върху останалите хора онази степен на разбиране, която обикновено запазваме за себе си.

От друга страна свободната воля ни отличава от другите хора, предполагайки, че всички сме отделни същества, надарени със самоопределение и неподчиняващи се на обикновените закони на Вселената. Ако сте независими по този начин от останалия свят, това може да означава, че можете да манипулирате света около себе си , без да си навредите. Човек може даже да разглежда вярата в свободната воля като тайна съставка в идеологията на индивидуализма, която оправдава експлоатацията на природата и другите хора.

Необходима е известна интелектуална смелост вместо горепосочения подход да приемете детерминизма и светогледа на причинно-следствената сложност. Това отваря огромни перспективи: по-ясна визия за мястото ни във Вселената, освобождаване от ненужния гняв, гордост, вина и срам, и по-дълбока съпричастност към хората около нас и техните проблеми. Детерминизмът може също така да ни насърчи да видим, че собственият ни живот и интереси са неразривно свързани с интересите на другите хора, като по този начин да им причиняваме по-малко вреда и да носим около себе си повече добро.

5 2 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
2 Comments
oldest
newest most voted
Inline Feedbacks
View all comments
Калина Ченкова
Калина Ченкова
2 months ago

Чудих се дали да пиша, защото дълго време не можеше да се коментира. Дори сега не знам дали е редно, но ще изпратя поне това… Малко се обърках от заглавието: Илюзия ли е свободната воля? Даже и да *не е* (реална(?)), приемете я за по-спокоен и щастлив живот. Та, реалността ѝ не е трудна за преглъщане. Нямах представа какво точно представлява детерминизмът, но си го описал брилянтно. Не знаех, че до голяма степен съм детерминист. И все пак. Познай обаче за по-трудно дали искам да вметна нещо за индивидуализма. Толкова много искам, че това е поне трети съвсем различен коментар… Read more »

Last edited 2 months ago by Калина Ченкова
futurist_ad
Admin
2 months ago

От името на futurist.bg Ви пожелаваме прекрасни Коледни празници и щастлива 2024 година!

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

2
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x