FOBO – страхът от по-добрия вариант. Какво представлява той и защо ни пречи в живота?

Много от вас сигурно са чували за страха от пропуснатите възможности FOMO – Fear of Missing Out (ние също сме писали за него) . Неговият автор Патрик Макгинис, смята, че той е бич за цифровото общество, който води до стрес, неувереност, завист и депресия. Но той има не по-малко страшен събрат: FOBO – страх от по-добрия вариант. И ако FOMO ни подтиква да се захващаме с всичко възможно, то FOBO представлява неговата пълна противоположност – той ни парализира.

FOBO – Fear of Better Option е начин на мислене, при който вие, вземайки решение, се стремите да изберете най-добрия вариант. Но в търсенето на идеалния вариант вие не се отказвате от всички останали. На вас ви е неприятно, даже невъзможно, да се спрете на някой от възможните варианти и вие продължавате да живеете в света на неопределеността, а не в света на „да“ и „не“.

Но това въобще не е лесно. Вие изразходвате скъпоценно време и сили за обмисляне на разнообразни алтернативи, само за да проточите времето до момента, когато трябва да вземете решение и да се заемете с други задачи.

Може би, поставяйки решението в най-дългото чекмедже е приятно и даже комфортно, но разплатата за това няма да закъснее. FOBO заема много време, изтощава и не води до резултати. Ако не се избавите от него , страхът от по-добрия вариант може да нанесе непреодолими щети върху вашата кариера и даже повече – върху вашия живот.

Този навик може да повлияе на живота и на другите хора. Човек, страдащ от FOBO, се превръща в тежест за околните, за всички, които чакат, че той ще поеме върху себе си поне някакви отговорности и няма да държи останалите в безтегловно състояние. Докато решението не е взето, очакващите го хора не могат да си планират отпуската, деловото пътуване, срещите, стратегията за преговори, да определят срок за проекта и даже деня на сватбата. Те никога няма да са уверени, че на вас може да се разчита, тъй като ако вие откриете нещо „по-добро“, вие ще премислите, ще изкажете своето съжаление и или ще се „скриете в храстите“, или ще направите някакъв опит да имитирате, че ще си удържите на думата, а в най-лошия вариант просто ще престанете да отговаряте на позвъняванията и съобщенията. Не е важно, по какъв начин вие ще покажете това, но фактът е, че вие не поемате никакви ангажименти.

Затова FOBO е по-вреден от FOМO. Страхът от пропуснатите възможности не ви превръща в безнравствен човек, докато страхът от по-добрия вариант го прави.

FOBO ви кара да казвате „може би“, когато трябва да поемете някаква отговорност, да мълчите, когато се взема окончателното решение за бъдещите планове, да отлагате в последния момент, ако пред вас, даже и илюзорно, се е появил по-добър вариант. Ако FOМO нанася вреди само на този, който страда от него, то от FOBO, а по-точно от неговия носител, страдат всички наоколо.

Освен това FOBO е доста по-дългосрочен проблем, отколкото FOМO. Това е болест, предизвикана от изобилието на възможности и тя като правило, се задълбочава с напредване на възрастта, с това,че сте се превърнали в по-солиден и материално осигурен човек, а това ви дава повече варианти за избор. Именно тогава FOBO излиза от рамките да откажете среща на кафе или вечеря, и започва да прониква във всички аспекти на личните ви и делови взаимоотношения.

С колкото повече възможности разполагате, толкова по-широк става вашия избор, което прави по-голяма съблазънта да съхраните ценността на алтернативите, и не е важно, че вие напразно изразходвате времето си или обиждате другите. При това вие все по-малко се вълнувате, как вашето поведение влияе на околните. В края на краищата вие имате избор.

Съхраняването на ценността на алтернативата

Вие страдате от FOBO, само ако наличието на алтернатива за вас е толкова важно, че парализира всякакви други действия. Вашето главно правило е никога да не затваряте нито една врата, да не отхвърляте нито един вариант.

Независимо от това дали вие обмисляте плановете си за почивните дни, търсете партньор в живота или работа, вие с голямо неудоволствие ще се отказвате от съществуващите варианти. Продължавайки да събирате различни възможности, вие се утешавате с мисълта, че във всеки един момент може да премислите, тъй като не сте затворили нито една врата.

Процесът на вземане на решения в такъв случай е насочен не само към избора на най-доброто решение, но и за съхраняване на максимална гъвкавост. Иначе съществува риск , че резултатът ще е по-лош, отколкото предишния. Вие ще съжалите за пътя, който не сте избрали, а това ще ви направи нещастен. Вашият живот няма да следва оптималния вариант, а това си е мъка отвсякъде!

Именно реакцията на този страх прави така, че вие да държите отворени всички варианти, без да отписвате нито един и да проточвате до безкрай. В този смисъл вие сте скъперник. Но вие не събирате счупени чашки, стари обувки или стари вестници с надеждата, че някога ще ги прочетете. Вие събирате възможности. Вие не искате да се събудите и да започнете да съжалявате, че сте се съгласили да отидете на ски или сте вложили парите си в недвижими имоти. Хората, чакащи решения от вас, могат да се изморят безкрайно да ви угаждат , но ако те са решили да продължат по-нататък сами, то това ще бъде тяхно решение, а не ваше. Докато не сте казали „не“, вие нямате за какво да съжалявате. Живеете с усещането, че имате шанс да получите всичко, което сте поискали и заслужили, както и шанс и да живеете дълго и щастливо. Така според вас нерешителността се превръща в последната преграда от неправилните действия.

Ако вие сте уверени, че можете да контролирате сроковете за вземане на решения, то вие сте убедени и в това, че все още имате лостове за въздействие. При богатството на варианти е лесно да повярвате, че сте стопанин на съдбата си. За съжаление вие грешите. Известно време FOBO може и да не ви вреди, но в крайна сметка няма да ви доведе до нищо добро. Колкото повече протакате с решенията, толкова повече се увеличава риска, че много от потенциалните варианти просто ще изчезнат.

Източник: Откъс от “The FOMO Sapiens Hand Book” на Patrick J. Mcginnis, която може да си свалите тук