Пробив в отношенията на Европа и Китай белязаха края на миналата година
Трябва да се отбележат усилията на Европейската комисия и Китай да завършат до края на миналата година новото инвестиционно споразумение . Европейската активна дипломация изигра роля и в неотдавнашното решение на Китай да приеме достигане на въглеродна неутралност до 2060 година. След това решение последва обещание и от страна на Япония за декарбонозация до 2050 година. Така че това инвестиционното споразумение може да се отчете като голям и важен успех.
Новото инвестиционно споразумение между ЕС и Китай ще донесе полза за Европа, Китай и даже за САЩ, въпреки предупрежденията от тяхна страна. В общи черти, споразумението означава желание от страна на ЕС и Китай да продължат да задълбочават икономическите си отношения, предоставяйки на всяка от страните по-гарантиран достъп до инвестиции в икономиката на другата страна. Европейската промишленост ще получи получи най-добрия достъп до огромния вътрешен пазар на Китай в момент, когато Китай встъпва в десетилетието на зелено и цифрово реструктуриране на своята икономика, и в същото време, когато Европа се опитва да остане в първите редици на технологичните постижения в тези области.
Споразумението беше сключено в периода на много грешните, и действително опасни, опити на администрацията на Доналд Тръмп не само да прекъсне икономическите връзки с Китай във високотехнологичните отрасли, но и да задържи растежа на Китай чрез алианс под ръководството на САЩ, който както се надяваше Тръмп, да бъде подкрепен от ЕС и страните от Азиатско – Тихоокеанския регион, включително Австралия, Индия, Япония и Южна Корея. Много е вероятно новата администрация на Байдън да заеме същата позиция, въпреки че по всяка вероятност това ще бъде направено по-внимателно и не толкова помпозно, както при Тръмп.
Както заявяват САЩ, целта на американската политика е сдържането на агресивността на Китай и нарушаването на правата на човека. Tрябва да се отбележи, че тази политика се поддържа от двупартийния външнополитически истеблишмънт на САЩ, който поддържа около 800 задгранични военни бази и нееднократно е започвал незаконни войни, въвеждал е едностранни санкции и в определени случай е отказвал да спазва Устава на ООН, договори и решения на Съвета за безопасност. Разбира се, трудно е да се твърди, че в дадения случай Китай се явява агресивната страна.
Безусловно, Китай трябва да подобри своите показатели в областта на правата на човека, особено в решението на въпросите, повдигнати от Върховния комисариат на ООН по правата на човека по отношение на ситуацията в Синдзян-Уйгурския автономен окръг. Но тук също така трябва да е ясно, че САЩ, ЕС, Индия и много западни страни трябва да извършат аналогични подобрения. В частност, за последните 20 години мюсюлманското население в Близкия Изток, в Южна и Централна Азия нееднократно е страдало от жестоки войни, водени от западните държави, от вътрешни репресии, от едностранни санкции на САЩ и други злоупотреби.
Факт е, че не много страни спазват напълно Всеобщата декларация за правата на човека. САЩ за свой голям срам, и досега не са ратифицирали Пакта на ООН за икономическите, социалните и културни права, докато Китай и 27-те членки на ЕС са направили това отдавна. Правилният подход в решенията на реалните проблеми в областта на правата на човека е те да бъдат обсъждани в сериозна и конструктивна обстановка, без лицемерно сочене с пръст, прекъсване или протакане на диалога, дипломацията и икономическите отношения.
Понастоящем намеренията на САЩ да влязат в конфронтация с Китай нямат нищо общо с правата на човека. В частност, при администрацията на Тръмп, политиката на САЩ беше мотивирана от стремежа към господство, казано просто и ясно. САЩ се опитват да спрат технологичния и икономически растеж на Китай, за да съхранят своето превъзходство. Но световната икономическа система не може и не трябва да работи в полза на хегемонията на САЩ, особено отчитайки , че в САЩ живее само 4% от населението на планетата.
След трагичната 2020 година, на света му е необходимо обновяване на глобалното сътрудничество, а не нова студена война, разпалвана от САЩ. Настана времето пандемията да се вземе под контрол и да се набележи нов курс за възстановяване и устойчиво развитие. Китай може и трябва да бъде пълноправен партньор в решаването на тези проблеми.
В края на краищата, през 2020 година Китай, за разлика от САЩ и Европа, успешно се справи с епидемията от Covid-19, както междупрочем и повечето свои съседи от Азиатско-Тихоокеанския регион. Сега Китай и неговите съседи трябва да помогнат на останалия свят да се внедрят нефармацевтичните мерки (тестиране, проследяване на контактите, карантината), които се оказаха успешни там, където политиката на САЩ и Европа претърпя неуспех. И при условие, че новите китайски ваксини Sinovac и Sinopac се окажат безопасни и ефективни на база на експертните оценки, то Китай трябва да започне масово производство и разпространение по целия свят.
ЕС, Китай и администрацията на новоизбрания президент Джо Байдън трябва да обединят усилията си за да може да се осъществи екологично и цифрово възстановяване на световната икономика. Сега, когато водещите емитенти се стремят към въглеродна неутралност, а Байдън планира да върне САЩ в Парижкото споразумение за климата и да задължи САЩ да се декарбонизира до 2050 година, ще се появят предпоставки за действително широкомащабно зелено възстановяване.
Освен това разработването и внедряването на нови зелени технологии, такива като възобновяемите източници на енергия, електромобилите и акумулаторите, печелят от глобалното сътрудничество. Например, съвсем наскоро китайската компания Yahua Group, най-големия производител на литиев хидроксид, подписа петгодишен договор за доставка на материали за производството на акумулатори в Tesla.
Цифровите технологии предоставят аналогични възможности. В свят, където цифровият достъп играе решаващо значение за икономическото участие, технологиите на основа на 5G обещават новаторски решения на множество проблеми, от повишаването на енергоефективността до разширяване на електронната търговия и електронното здравеопазване. За щастие, инвестиционното споразумение между ЕС и Китай ще помогне за стимулиране на цифровото сътрудничество, което може да даде огромен импулс за устойчиво развитие.
Но така или иначе, за Европа ще е важно да се противопоставя на натиска върху Китай от страна на САЩ. Основното оръжие на Тръмп против Китай беше прекратяването на износа на водещи технологии с надеждата да постави на колене Huawei и другите големи китайски технологични компании. Тази крачка се явява следствие на стратегията на САЩ за хегемония и беше използвана от САЩ по време на Студената война против СССР.
Администрацията на Тръмп оправдава своя подход спрямо Huawei с това, че Китай може да шпионира, използвайки оборудването на Huawei 5G. По-правдоподобната причина е , че оборудването на Huawei ще затрудни правителството на САЩ да шпионира другите, в това число и гражданите на САЩ. Още по-вероятната причина се състои в това, че САЩ наивно предполагат , че ще могат до безкрай да задържат технологичното си превъзходство, забранявайки доставките на водещи технологии в Китай. А междувременно Китай вероятно ще може да затвори технологичните си празноти в производството на най-новите поколения полупроводници.
Европа има право активно, дълбоко и конструктивно да взаимодейства с Китай, отделяйки повече внимание на своята постоянна и достойна политика, свързана с правата на човека по целия свят. Администрацията на Байдън трябва да се противопостави на импулса за хегемония и вместо това да възобнови конструктивните си отношения с Китай.
На дадения момент, новото инвестиционно споразумение между ЕС и Китай стана добро предзнаменования в края на минала печална година. ЕС заяви своите съответстващи външнополитически прерогативи независимо от САЩ. Но през 2021 ни чакат нови проблеми, когато светът ще трябва да промени курса си, за да може да се сложи край на пандемията и да се застане на пътя на устойчивото развитие.
