Горчивите плодове: Значението на негативните спомени от младостта
Добре ли е тревожните спомени от младостта да се съхраняват в паметта ни за дълго време?
Животът е пълен с радостни събития, етапи и триумфи, които остават с нас: дипломиране, сватба, раждане на дете или даже обикновен поход в планината могат да останат в паметта ни за дълго време. Хората имат изключителна способност мисленно да пътешестват във времето, което осигурява различни психологически ползи: от способността да се управляват емоциите до способността да се поддържа последователна, рационална история на живота и чувство за собствено достойнство. Като се има предвид важността на подобни спомени, психолозите обръщат голямо внимание и на факта, че мнозина помнят най-добре какво се е случило лично с тях в миналото.
Научните изследвания показват, че хората над 40 години, когато размишляват върху живота, обикновено избират за любими периоди юношеството и младостта. Не е изненадващо, тъй като това са едни от най-напрегнатите периоди в живота на човек, изпълнени с ярки впечатления от нови събития. Това може да са етапите, които вече споменахме, или пък първата среща с любимия човек или започването на първата ни работа. Повечето хора имат важни спомени от късните си тийнейджърски и двадесетте си години. Това е периодът от живота, когато човек, като правило, осъзнава кой е и какво място заема в обществото. В резултат на това събитията на тази възраст се помнят по-добре, отколкото в други периоди от живота, като например ранното детство, когато остават само няколко ярки спомена, или след 30-годишна възраст, когато животът често става по-стабилен и донякъде еднообразен.
Психолозите наричат това явление „бум на спомени“ (reminiscence bump). Спомените от късното юношество и ранната зряла възраст се възстановяват в нашата памет по-бързо от спомените от предишните и последващите периоди от живота. По този начин, ако начертаете графика на разпределението на спомените през целия си живот, то за тези години ще се наблюдава значително покачване на кривата.
Въпреки че хората често предпочитат да си спомнят приятни и радостни събития, в паметта остават не само възторжените и красиви моменти като първата целувка, но и болезнено неловките, например, когато сте били отхвърлени от някого, когото наистина сте искали да целунете. Всъщност неудобството и срамът се асоциират с най-различни преживявания по време на юношеството и младата зряла възраст. На пръв поглед те изглеждат незначителни, но много често стават определящи в историята на живота ни.
Както се оказва, „бумът на спомени“ е едно от най-надеждните открития в областта на изследването на паметта и представлява глобален феномен, обхващаш хората по целия свят. Освен това именно тези спомени от късното юношество и младата зряла възраст изглежда се запазват по-дълго, отколкото спомените от други периоди от живота, при хора,страдащи от болестта на Алцхаймер и други видове деменция. Като цяло, когато хората си спомнят за лични неща, събитията от тяхната младост се превръщат в най-вероятните теми за обсъждане.
Когато си спомнят минали събития, хората също така са склонни да проявяват известно „положително пристрастие“, тоест щастливите или изпълващите с гордост моменти в живота превъзхождат отрицателните. Например раждането на дете може да е било стресиращо и дори травматично, но впоследствие се помни с радостта, което то е донесло. Едновременно с откриването на „бумът на спомени“ психолозите се опитваха да намерят подобен аналог за негативните събития: например, умишлено караха хората да си спомнят събития, свързани с тъга, страх или гняв. Подобни изследвания обаче не доведоха до идентифициране на подобни „изблици“, което доведе до заключението, че юношеството и младата зряла възраст се запомнят по-добре, но само във връзка с положителни събития.
Но неотдавнашна поредица от изследвания опровергава тази теза. Опирайки се на постиженията в психологията на развитието и социологията на престъпността, екип от учени е установил, че при някои спомени с негативно значение също се проявява ефекта на „бума на спомени“. Тези емоционални спомени отразяват болезнени преживявания, свързани с неприятни усещания, срам и съжаление.
Предишните изследвания явно не са успели да открият това явление при негативните житейски преживявания и по всяка вероятност това се дължи на факта, че изследователите не са идентифицирали конкретната подгрупа от негативни емоции, свързани със спомените. В същото време социолозите се придържат към различна линия при своите изследвания, изучавайки честотата на престъпното поведение в юношеството и ранната зряла възраст. Проследявайки възрастта на хората по време на участието им в престъпна дейност, социолозите установили, че повечето от тях са били на възраст между 15 и 25 години, което съвпада почти точно с възрастта на „бума на спомени“.
За щастие само малка част от населението извършва престъпни деяния. Но така или иначе през този период често се случват по-малки морални прегрешения, междуличностни разногласия и досадни казуси. Както и в случаите с успехите в края на юношеството и младата зряла възраст, грешките и инцидентите, които се асоциират със съжаление, срам и неудобство, също се случват именно през тези периоди. Може би, като механизъм за психологическа защита, хората рядко си спомнят за тях. Въпреки това, когато тези събития предизвикват съответните емоции, т.е. когато хората бъдат помолени да назоват първия спомен, който им идва наум, чувайки думите „смущение“, „съжаление“ или „срам“, повечето от спомените обикновено са от юношеството и младата зряла възраст.
Завършването на училище обикновено е запомнящо се събитие, свързано с радост и гордост. Успоредно с това във всеки от нас възникват негативни спомени, свързани със същия период например, че са те хванали да фалшифицираш подпис на родителя си или други подобни инциденти.
Друго събитие, което обикновено се помни от този период от живота, е търсенето на работа, най-вече първата или тази, за която отдавна сте мечтали. Сигурно и досега си спомняте с усмивка за радостните усещания от това събитие, но много често паралелно с процеса на търсене са се случили други доста неприятни моменти.
Други негативни събития, които често се припомнят през този период, включват семейни конфликти, случаи на тормоз и различни други дребни неприятности, например как изпускате таблата в училищната столова.
Напълно разбираемо е защо вълнуващите и щастливи събития се помнят и остават в паметта дълги години. В крайна сметка е психологически здравословно да се фокусирате върху удовлетворението и постиженията, които придават смисъл на живота. Психолозите са предложили няколко обяснения за причините за „бума на спомените“. Някои отбелязват, че юношеството и ранните години на зрялата възраст са изпълнени с нови, за пръв път случващи се преживявания, , които могат да се превърнат в ориентир за бъдещи подобни събития, укрепвайки паметта за първоначално случилото се. Други смятат, че ключови положителни, културно одобрени житейски събития, като брака, обикновено се случват по време на периода на „бума на спомени“, което прави самия период значим в нашата памет. Трети пък смятат, че тъй като годините на „бума“ са идентични с периода на развитие, когато се формира личната и социална идентичност, важните спомени от този период може да останат изключително значими. Но тези теории са били формулирани, когато изследователите не са знаели за съществуването на „негативния бум на спомени“, предизвикващ чувства на неудобство, съжаление и срам.
Какво може да обясни защо спомените, свързани с тези сложни емоции, продължават десетилетия? Това са епизоди на лична неудовлетвореност и прекъсване на връзката с важни хора. По този начин хората могат да си извлекат ценни уроци от болезнените преживявания и да избегнат повтарянето на подобни ситуации в бъдеще. Например, първият спомен, при който вашите родители са ви преподали урока „не лъжи“, сигурно е силно подсилен от срама, който този спомен предизвиква. Подобни случаи могат да доведат до последици, формиращи характера, като например да си дадете лично обещание в бъдеще „винаги да действате като честен човек“. Ровейки се в своята памет всеки от нас със сигурност може да изкара на повърхността спомени и преживявания, които свързваме или с осъзнаването на това кои сме всъщност, или, обратно, с разбирането, че „аз вече не съм този човек“. Изследванията показват, че тези преживявания са непропорционално най-вече свързани с юношеството и младата възраст.
Случва ли се така, че след 30 годишна възраст хората да станат перфектни и да не грешат? Разбира се че не. Но неприятните спомени, формирани по време на юношеството и младостта, могат да бъдат особено ценни за личностното израстване. Способността лесно да си припомнят подобни емоционално заредени събития помага на възрастните да избягват обстоятелства, които подкопават здравословните взаимоотношения и положителното себеусещане през целия живот.
