fbpx

„Черен лебед“ – какво представлява той и можем ли да се подготвим за него?

За „черни лебеди“ се започва да се говори всеки път, когато по света се случва някакво глобално събитие, което никой не е очаквал. Терминът е въведен от известния американски математик и икономист от ливански произход Насим Талеб и напоследък той се използва и употребява все по-често, понякога и не особено сполучливо. Но в същност какво представляват „черните лебеди“, как те възникват, как се отразяват на живота ни и на пазарите, могат ли да бъдат предсказани?

Какво представлява „черният лебед“?

„Черен лебед“ представлява събитие, което отначало ни изглежда рядко срещащо се и труднопрогнозируемо, но постафактум често се оказва напълно логично, изхождайки от така стеклата се ситуация.

Самият термин има латински корен „rara avis in terris, nigroque simillima cygno“, което се превежда като „рядка птица на земята, подобно на черен лебед“. То се е употребявало, когато трябвало да се опише нещо много рядко срещано, почти невъзможно. Работата е там, че до края на 17-век се смятало, че лебедите са само бели, докато холандски изследователи не открили за пръв път черен лебед в Западна Австралия.

За пръв път теорията за събитията, описвани като „черни лебеди“, е описана от американския математик и икономист Насим Талеб през 2004 година в неговата книга „Надхитрени от случайността“ , а през 2007 година той въвежда и самия термин в следващата си книга „Черният лебед. Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара“.

Талеб предлага три основни критерия, по които събитията могат да бъдат отнесени към „черните лебеди“:

– Неочакваност, в това число и от експертите;

– Значителни последствия;

– Поява на рационално обяснение след като то вече се е случило.

По мнението на Талеб ярки примери за такива събития са : Първата световна война ( започнала след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд от сръбския терорист Гаврила Принцип), разпадането на СССР, терористичния на 11 септември 2001 година в Ню Йорк, световната финансова криза през 2008 година.

Защо възникват неочаквано такива събития?

Ето главните грешки, които не ни позволяват да предскажем появата на „черните лебеди“.

Ефектът на „балоните“. Хората са склонни повече да се доверяват на информацията и мненията, които са разпространени в тяхното обкръжение или сред тези, които имат авторитет пред тях. При това всичко, което противоречи на техните убеждения, се игнорира.

Злоупотреба с математическите методи в реалния живот. Например, теорията на игрите често се използва за прогнозиране на вероятността за печалба в лотария или на карти. На практика всичко е много по-сложно и трябва да се имат предвид даже тези фактори, за които ние не знаем. Друг пример е Гаусовото (нормалното) разпределение, където вероятността да се случи събитие по краищата на кривата се оценява като изключително ниска, а в реалния живот това не е така.

Използването на ретроспективен анализ. В този случай бъдещите събития се предсказват на база минали такива. Главната грешка и тук е, че ние смятаме, че знаем достатъчно много, за да можем успешно да прогнозираме и че всичко ще се развива по един и същ сценарий.

През 2007 година почти едновременно с публикуването на книгата си „Черният лебед. Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара“ Насим Талеб публикува статия в The New York Times, където той обяснява влиянието на „черните лебеди“ върху нашите базови представи за света:

„Едно единствено наблюдение може да опровергае всеобщото убеждение, базирано на хилядолетни наблюдения за милиони бели лебеди. Всичко, което ви е необходимо е една единствена (и както се казва достатъчно некрасива) черна птичка“.

С други думи, такива събития из основи преобръщат нашата картина за света, доказвайки, че всичко, на което тя се базира е достатъчно ненадеждна и даже илюзорна конструкция.

Този тезис поражда недоверие към всякакви експертни оценки, които се основават на общоизвестни принципи и формули. По мнението на Талеб, на прогнозите, касаещи бъдещи инвестиции, може да се вярва не повече, отколкото на астрологичните такива. Един „черен лебед“ може както да разбие пазара, така и да предизвика взривен растеж на едни или други активи и никой не може да се подготви предварително за това.

„Ние прогнозираме търсенето на нефт в перспектива от 30 години, не разбирайки, че не знаем какво ще бъде то следващото лято. Съвкупните грешки в политическите и икономическите прогнози са толкова чудовищни, че гледайки техния списък на мен ми се иска да се ощипя, за да се убедя, че не спя“ – смята Талеб.

В качеството на потвърждение на своите тезиси Талеб посочва събитията от 11 септември 2001 година в Ню Йорк. Тогава никой не е оценил обективно всички възможни рискове просто заради това, че такова развитие се е смятало за изключително слабо вероятно. Взривяването на кулите-близнаци в центъра на Ню Йорк се е смятал за най-рискования и трудноизпълним вариант. Именно заради своята неочакваност терористичната акция е успяла.

Теорията за „черните лебеди“ Талеб разпространява и върху известни личности, които не са били оценени приживе, такива като Едгар Алън По и Артюр Рембо. По неговото мнение, ако техните съвременници са можели да се откажат от обичайните си логически убеждения, то те са щели да могат на време да разпознаят техния талант, изпреварил времето.

Може ли да се предскаже появата на „черни лебеди?

Отначало Талеб предлага да направим преглед на традиционните си източници на знания, с помощта на които ние формираме представите си за света и ключовите събития, започвайки от СМИ. Журналистите често се фокусират на това, което със сигурност ще заинтересува тяхната аудитория, игнорирайки онова, което им се струва скучно и несъществено. Това създава изкривена и необективна картина.

За да се оцени доколко реалността се разминава с нашите представи, Талеб предлага да си спомним всички ярки събития в нашия живот и да ги оценим доколко предсказуеми са били те за нас. При това според него колкото е по-неочаквано е било едно събитие, толкова по-голям ефект то е оказало.

Освен това той съветва да погледнем на фактите, за които не сме знаели предварително, но които са изиграли съществена роля в развитието на събитията. Именно неизвестното, скритото от нас, според Талеб влияе на протичащото събитие и води в това число до появата на „черни лебеди“. Например, в 30-те години на миналия век французите за изградили Линията Мажино (която се е смятала за непревземаема) на мястото, където немците по време на Първата световна война са нахлули във Франция. След няколко години войските на Хитлер с лекота са я избегнали, нападайки от другата страна.

Насим Талеб призовава да оставим това, което смятаме за норма и да се съсредоточим на нещо много необичайно и изключително. За да изпреварим всички, трябва да разгледаме най-слабовероятните сценарии и да предложим най-неочаквани идеи.

„Въпреки твърденията на хората, занимаващи се с обществени науки, всички важни открития и технически изобретения не се се случили благодарение на стратегическо планиране, а просто са били едни „черни лебеди“. Учените и бизнесмените трябва по-малко да се базират на планирането и колкото се може повече да импровизират, стараейки се да не изпуснат своя шанс.“ .

Връщайки се на събитията от 11 септември Талеб твърди, че терористичните актове е можело да бъдат предотвратени. За тази цел е било достатъчно да се монтират бронирани врати в самолетите, които надеждно да се затварят отвътре и отвън. Но авиокомпаниите едва ли биха си позволили такива скъпи нововъведения без реална опасност.. Като резултат, властите засилиха изискванията за сигурност във високите сгради и ожесточиха проверката на пътниците по летищата.

„Черният лебед“ и ефектът на пеперудата

Ефектът на пеперудата се свързва с явления, при които даже незначителното въздействие върху определен елемент в една или друга хаотична система може да доведе до сериозни и непредсказуеми последствия. Мощното влияние на нежната пеперуда върху хода на събитията намира своето отражение във физическата интерпретация на теорията на хаоса, която преди време е формулирал един от пионерите на теорията за ефекта на пеперудата Едуард Лоренц, метеоролог от Масачузетския технологичен институт, питайки: „Ще предизвика ли един размах на крилете на пеперуда в Бразилия торнадо в Тексас?“.

Теорията на „черния лебед“ и ефектът на пеперудата ги обединява това, че и в двата случая става въпрос за непредсказуеми, но много значителни събития. Но ефектът на пеперудата основно се използва в естествените науки, когато се говори за природни системи, където труднозабележими явления могат да възникнат непредсказуемо и съществено да повлияят на цялата система като цяло. Например, в метеорологията , където внезапно възникнали явления във времето могат до доведат до промени в климата или стихийни бедствия.

Въпреки бързия растеж на технологиите, Талеб не вярва, че новите технологии ще променят коренно нашето бъдеще. Според него техният ефект е много преувеличен и се забелязва единствено в отделни области.

„От всички технологии, които обещават да преобърнат бъдещето на света, аз вярвам май единствено в новата енергетика и то само заради това, че сам от нея се ползвам. Моята къща е напълно автономна и се захранва със слънчева енергия, а аз самият карам Tesla.”

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x