С раница от емоции: Три начина да се обединят разума и чувствата на работното място

Как да използваме така наречените “соматични маркери”, тоест физиологичните реакции в определени ситуации, при общуването с колеги и клиенти?

Много от нас като представители на западната интелектуална традиция са наследили идеята, която до голяма степен се дължи на древните гърци, че емоцията и разумът са две противоположности, тоест чувствата и мислите са като Дионис и Аполон. Но известният, невролог Антонио Дамасио предлага противоположно мнение: при вземането на решения да се опираме на така наречените „соматични маркери“, които представляват физиологични реакции, които ни ръководят в тези моменти. С други думи, това са емоциите, които определят мислите ни.

Ние винаги се стараем се да бъдем „професионалисти“ в работата си. Това извън чисто професионалните ни умения най-често се асоциира с безпристрастност, обективност, разумност и спазване на изискванията на компанията. Освен това трябва да се отнасяме еднакво добре с всичките си колеги и е желателно да оставим всичките си емоции пред вратата на офиса.

Концепцията на Дамасио за „соматичните маркери“ се противопоставя на тези идеи. Невъзможно е да отхвърлите целия си емоционален багаж, както е невъзможно да си извършите лоботомия, тоест е почти нереално да оставим емоциите си настрани от професионалната си дейност, тъй като те са неотделима част от нас.

По тази причина може да е много полезно да се разбере какво представляват „соматичните маркери“ на Демасио и как те могат да повлияят на живота на всеки от нас, особено на работното място.

Емоционалният багаж

Спомените не са просто умствени, епизодични моменти от нашето минало. Ако ви помолят да си представите образа на майка си в първия ви учебен ден или как сте реагирали на първия си домашен любимец, в главата ви ще се появи нещо повече от просто една картина. Ще почувствате множество различни съпътстващи тези моменти емоции, които често са объркващи и удивителни. Всичко, което е свързано с нашето съзнание, е пронизано от чувства. Всичко, което сме научили за света, се съхранява както в рационална, така и в емоционална форма. Това означава, че докато взаимодействаме със света, ние изпитваме придружаващи чувства, които Демасио определя като „соматични маркери“.

Например, нека си представим жена на име Мария, която винаги е била в токсични връзки; всеки партньор, с който тя е имала отношения под една или друга форма е бил насилник. Поради това тя е развила определени соматични маркери, когато се сблъска с токсично поведение. Когато някой я обиди, говори пренебрежително за нея или е особено потаен за определени неща, в Мария моментално се появява неволна телесна реакция. Пулсът й се учестява, главата я заболява, дланите й се изпотяват, не може да спи и т.н.

Дамасио смята , че освен другите последствия тези соматични маркери допълнително влияят върху процесите на вземане на решения. Мария може да се възмути от поведението на партньора си. Тя може да прекъсне връзката и да спре да общува с него, но може да реши да я запази. С други думи можем да открием различни соматични маркери във всяка област на живота: и там където трябва да се вземат важни решения, и там където има „история“. Например миналите срещи с X или Y ще определят как ще реагираме физически и емоционално в бъдеще на повторната ни среща с тях, тоест чувствата пораждат мисли.

Как можем да използваме соматичните маркери

Ако знаем, че вкарваме във всяка ситуация много емоция, как можем да използваме това в професионалната си дейност, прилагайки хипотезата на Дамасио? Ето три съвета:

Възстановете и поправете. Да приемем, че току-що сте имали труден разговор с колега, шеф или служител. Не е било съвсем официално порицание, но е било близо до това. Като нормален човек, вие сте преминали в режим на защита и неудобство. Започвате да избягвате този човек колкото е възможно повече. Комуникацията е сведена до минимум. Сега соматичният маркер, определящ отношението към този човек, е напрежението. Но от друга страна проблемът е в това, че работата ви изисква да да си сътрудничите с този човек. Не можете просто да го изхвърлите от живота си. Все пак споделяте общо работно място. Според изследване от 2016 г., изучавало конфликтите сред австралийски медицински сестри, един от ключовите елементи за възстановяване на връзката след труден разговор е доверието. Загубата на доверие е основният фактор, който разрушава взаимоотношенията. Затова най-добрият начин да коригирате ситуацията е да напомните на човека за неговите успехи. Покажете, че все още му вярвате и го уважавате. Трябва да му повдигнете настроението, създавайки по-непринудена обстановка, което да спомогне за възстановяване на благоприятната професионална среда.

Създайте емоционален резонанс. Използването на силата на соматичните маркери се явява ключов елемент от маркетинга и известен вече от няколко десетилетия. В сериала „Момчетата от Медисън авеню“ (на английски: Mad Men) един от главните герой Дон Дрейпър е един от епизодите споделя:

„Хората никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват“

и в това има голяма доза истина. Когато продавате даден продукт или представяте нов проект, вие искате той да предизвика някаква емоция. За тази цел той трябва да е съпроводен с някаква по-специална история. Ако това, което казвате, не резонира емоционално, то няма да остане в паметта на клиентите или колегите ви . И точно затова, трябва да помислите за създаването на история. Бет Комсток, бивш вице президент на General Electric и автор на бестселъра „Imagine It Forward: Courage, Creativity, and the Power of Change“, предлага множество съвети как да се използва силата на историите:

„Аз твърдо вярвам в „дела от съзнанието“, а не в „дела от пазара“ Като създател на брандове, аз съм убедена, че целта е да се създаде история, която да резонира в хората.“

Погледнете отвъд рамките на длъжностната характеристика. Соматичните маркери в по-широк смисъл допълват една от важните тези относно емоционалната интелигентност: всеки има история и свой собствен път към настоящето, което трябва задължително да се отчита. Влизайки в работната си стая, всеки от нас носи на гърба си цяла раница с емоционални преживявания. Бъдете внимателни към реакциите на колегите си и най-вече общувайте помежду си. Разберете поне малко за живота им. На работното място е лесно да се предвижвате от среща в среща и да виждате преди всичко позицията, а не човека. Но общуването с другите е начин да направите взаимодействието с тях доста по-ефективно и приятно. Още повече, че това помага на служителите да се справят доста по-добре и качествено със своите професионални отговорности.