Творческо хоби може да забави стареенето на мозъка на молекулярно ниво
Според изследване, включващо участници от различни страни, занимаващи с танци, музика, изобразително изкуство, а също така любители на видеоигри, се оказало, че заниманията с творческо хоби, независимо дали е това е рисуване, танго или свирене на китара, може да забави стареенето на мозъка. Особено силно въздействие за подмладяване на мозъка се наблюдавало при хората, танцуващи танго. Аналогичен ефект върху мозъка оказвали и стратегическите видео игри.
При анализа в новото изследване, проведено от голям международен екип от учени, е бил използван методът на „мозъчните часовници“ – модели, които измерват разликата между хронологичната възраст на индивида и биологичната възраст на неговия мозък. Оказало се, че в областите на мозъка, които са най-податливи на стареене, заниманието с творчески дейности увеличава броя на връзките между различните мозъчни области. Даже при участници, чиито мозъци били „по-млади“ от тези на по-малко опитните им връстници, усвояването на творческо умение от нулата имало подмладяващ ефект.
Песни и танци
Предишни изследвания в същата посока показват, че творческите дейности помагат за поддържане на мозъка млад и насърчават емоционалното благополучие. Биологичната основа за тези ползи и техните „двигатели“ обаче засега остават слабо изучени и разбрани.
„Има много малко механистични доказателства“, обяснява участникът в новото изследване неврологът Агустин Ибанес от университета „Адолфо Ибанес“ в Чили.
За това изследване, резултатите от което са публикувани в списанието Nature Communications, са били взети данни от невровизуауализациите на 1240 участници от 10 различни държави. При помощта на алгоритми за машинно обучение се е оценявала възрастта на мозъка на всеки един участник. След това изследователите са приложили разработените от тях „мозъчни часовници“ за 232 танцьори, музиканти, художници и геймъри на различна възраст и нива на опит, за да изчислят тяхната „разлика във възрастта на мозъка“ – разликата между прогнозираната възраст на мозъка им и тяхната действителна възраст.
Като цяло се оказало, че и четирите хобита забавят стареенето на мозъка. Колкото по-опитни и умели са били участниците в своите хобита, толкова по-бавно е стареел мозъкът им. Тангото се е оказало особено подмладяващо – опитните танцьори са имали мозъци със седем години по-млади от регистрираната им възраст. Високото когнитивно натоварване, изискващо се в комбинациите на сложни последователности от движения, координация и планиране, го прави изключително полезно, обяснява Ибанес.
Изследователите са изградили карта на мозъка, за да оценят дали креативността има защитен ефект върху области, особено уязвими към стареенето. Те открили, че творческите дейности имат най-голямо положително въздействие върху префронталната кора, която е отговорна за много важни висши умствени функции, включително планиране на действия в последователност, логическо мислене, поддържане на работната памет, контрол върху вниманието и грешките, вземането на решения и други. Известно е, че тази област е особено податлива към когнитивния спад, свързан с възрастта.
Игри на ума
Ибанес и колегите му също така са оценили ефекта от усвояването на ново умение. Експериментът включвал 24 участници, които били обучавани да играят на StarCraft II, игра, която набляга на стратегическото планиране, и контролна група, участниците в която били обучавани на различна, базирана на правила игра, която не изисквала креативност.
Начинаещите геймъри, които играели StarCraft II по няколко часа седмично, успели да намалят възрастта на мозъка си и да подобрят представянето си както в играта, така и на провежданите тестове за внимание. Оказало се, че при тях се е увеличил броя на мозъчните връзки в зоните, свързани с вниманието, отговорни за разпознаването на обекти и тяхното възприемане. В контролната група подобни изменения и ползи не се наблюдавали.
„Не е нужно да сте Леонардо да Винчи, за да получите ползи за здравето“, заключава неврологът.
Какво следва
Според Франсиска Родригес от Германския център за невродегенеративни заболявания в Грайфсвалд, този подмладяващ ефект може да се дължи на факта, че креативността ангажира повече области на мозъка, отколкото типичните когнитивни упражнения, като пъзели и игри.
Възможно е също така креативното мислене да намалява уязвимостта към стареене.
„Тези хипотези трябва да бъдат тествани в по-нататъшни изследвания“, добавя тя.
Междувременно Ибанес и колегите му възнамеряват да оценят как креативността влияе и върху други аспекти на здравето.
„Откриват се големи възможности за комбиниране на въздействието на изкуството и здравето на човек“, резюмира той.
