fbpx
ЛюбопитноНаука и технологииТехнологии

Китай има свой план за създаване на мозъчно-компютърни интерфейси. Какви са неговите основни цели?

Китайската технология за мозъчно-компютърни интерфейси догонва американската. Но тя предвижда съвсем различно основно приложение: подобряване на когнитивните способности на човек. Може ли да е опасно това?

Съвсем наскоро на технологичен форум в Пекин китайска компания представи “отечествен” мозъчно-компютърен интерфейс, който позволява на маймуна да управлява роботизирана ръка, просто помисляйки за това. Във видео, показано на събитието, маймуна със сковани ръце използва интерфейса, за да премества роботизирана ръка и да улавя ягода. Системата, разработена от компанията NeuCyber NeuroTech и Китайския институт за изследване на мозъка, включва меки електродни нишки, които се имплантират в мозъка, съобщава държавната информационна агенция Синхуа.

Изследователите в САЩ вече тестват подобни системи с хора, позволяващи на парализирани да управляват роботизирани ръце, но подобни демонстрации подчертават напредъка на Китай в разработването на собствената технология на мозъчно-компютърния интерфейс, с което те влизат в пряка конкуренция със Запада в тази област.

Мозъчно-компютърните интерфейси, или Brain–computer interface (BCI), събират и анализират сигналите, излъчвани от мозъка, позволявайки директно управление на външно устройство, като роботизирана ръка, клавиатура или смартфон. В САЩ редица стартъпи, включително Neuralink на Илън Мъск, се стремят да комерсиализират тази технология. Уилям Ханаас, водещ анализатор в Центъра за сигурност и нови технологии към Университета Джорджтаун (CSET), казва, че Китай бързо догонва САЩ по ниво на развитие на BCI технологиите.

“Те са силно мотивирани”, казва той за азиатската свръхдържава. ” Работят с последните технологични постижения, или поне не по-лошо от когото и да било друг по света”.

Според него, Китай досега е отстъпвал на САЩ в областта на инвазивните BCI, т.е. тези, които се имплантират в мозъка или на неговата повърхност, предпочитайки да се съсредоточат върху неинвазивните технологии, които се носят на главата. Но Китай бързо набира скорост и в областта на имплантируемите интерфейси, които се изучават за прилагане в медицината.

По-голямо безпокойство предизвиква интересът на Китай към неинвазивните BCI, насочени за масово използване от населението. Ханаас който е съавтор на доклад, публикуван през март тази година, разглеждащ китайските изследвания в областта на BCI за немедицински цели споделя:

“Китай няма никакви съмнения в това”, позовавайки се на етическите препоръки, издадени от Комунистическата партия на Китай през февруари 2024 г., които включват подобряването на когнитивните способности на здрави хора като цел на китайските изследвания в областта на мозъчно-компютърните интерфейси.

В превода на ръководните принципи, подготвен от CSET, се казва:

“Такива немедицински цели като модулация на вниманието, регулиране на съня, регулиране на паметта и използването на екзоскелети с помощта на технологията BCI трябва да бъдат изучени и разработени до определена степен при условията на строго регулиране и ясна полза”.

В преведеното от китайски език ръководство се казва ьъщо така, че технологиите BCI не трябва да заменят или да отслабват способността на човека да взема решения “докато не бъде доказано, че те превъзхождат човешкото ниво и получат обществен консенсус, а също така да се избягват изследвания, които значително нарушават или намаляват човешката автономия и самосъзнание”.

Тези немедицински приложения включват преносими BCI, които разчитат на електроди, поставени на кожата на главата, също известни като устройства за електроенцефалография или ЕЕГ. Трябва да се отбележи, че електрическите сигнали от скалпа са много по-сложни за интерпретиране от сигналите в мозъка, поради което в Китай се полагат огромни усилия за използване за методите на машинното обучение за подобряване на анализа на сигналите от мозъка, се казва в доклада на CSET.

Няколко американски компании също така разработват преносими BCI, които вероятно попадат в категорията на такива, целящи когнитивни подобрения. Например, компаниите Emotiv от Сан Франциско и Neurable от Бостън започват продажбата на ЕЕГ гарнитури, предназначени за подобряване на вниманието и концентрацията. Министерството на отбраната на САЩ също финансира изследвания на преносими интерфейси, които в крайна сметка могат да позволят на военнослужещи да управляват киберзащитни системи или безпилотни летателни апарати.

Въпреки това, Маргарет Косал, доцент в катедрата по международни отношения на Технологичния институт на Джорджия, казва, че има ключова разлика между подходите на САЩ и Китай към изследванията в областта на BCI.

“САЩ не свързват гражданската наука с военните изследвания”, казва тя. “Стратегията на Китай коренно се различава и в самата си основа свързва военните и комерсиалните изследвания, и точно това предизвиква безпокойство”.

Тя посочва американската инициатива BRAIN Initiative, която беше стартирана през 2013 г. с акцент върху фундаменталните и клинични изследвания. Оттогава по тази линия са финансирани значителни изследвания по създаване на мозъчно-компютърни интерфейси за хора с парализа и слепота. През 2016 г. Китай също стартира своя собствена инициатива за изучаване на мозъка, чиято цел е разработването на технологии както за диагностика и лечение на мозъчни заболявания, така и за имитиране на човешки интелект и свързване на хора и машини.

В своята разработка, публикувана през миналата година, Косал твърди, че Китай вероятно ще внедри широко BCI технологиите в комерсиалния и военния сектори заради своята държавна структура, социокултурни норми и също така, защото целите му в изследванията в областта на невронауките са тясно свързани с военни цели.

Според нея, по-ранното внедряване от Китай на BCI може да има последствия за националната сигурност на Запада, ако тези технологии са способни да подобрят когнитивните способности на бойците и да обединят човешкия и машинен интелект.

“Ако държавата успее да използва тези технологии като оръжие, това ще промени характера на военните конфликти”, казва тя.

Джъстин Санчес, технически специалист в некомерсиалната изследователска организация Battelle, казва, че не трябва да се изненадваме, ако друга страна се откъсне напред в състезанието за BCI. Ако това се случи с Китай, САЩ и Запада могат да се окажат в неблагоприятно положение, казва той.

“Ако не разберем как да използваме тези технологии в медицината и не ги имаме налични тук, контролът може да премине към друга държава, а същото ще е вярно и от гледна точка на националната сигурност”.

Източник

5 1 vote
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x