Щастие или смисъл: от какво се нуждаем повече?
Защо се стремим към щастие? Доставя ли ни радост да намерим смисъл в живота? Може ли човек да е нещастен, но водещ смислен живот и да е щастлив, но да води безсмислено съществуване? Какво казва съвременната психология за връзката между тези понятия и тяхното значение за всеки от нас? На база различни изследвания в тази област известният психолог Скот Бари Кауфман дава своето тълкование за това какво е щастие и смисъл на живота, и може ли да има компромис между тях.
Хората може да приличат на други същества в стремежа си към щастие, но намирането на смисъл в живота е това, което ни прави хора. Рой Баумайстър.
Стремежът към щастие и смисълът на съществуването ни са два централни мотива в живота на всеки от нас. Многобройни изследвания в областта на позитивната психология показват, че щастието и смисълът всъщност се явяват основните съставни части на нашето добро самочувствие. Тези две концепции са силно свързани и често се подхранват една друга. Колкото повече смисъл намираме в живота, толкова по-щастливи се чувстваме и колкото повече щастие изпитваме, толкова повече сме вдъхновени да търсим нов смисъл и цели.
Но не винаги!
Все по-голям брой изследвания на тази тема показват , че може да има както компромиси, така и разногласия между търсенето на щастие и търсенето на смисъл в живота. Можем да си спомним например „родителския парадокс“: младите хора често казват, че биха били щастливи да имат деца, но родителите, които живеят с деца, като правило, са склонни да дават много ниски оценки за своето удовлетворение и усещане за щастие. Създава се впечатление, че родителството може да повлияе негативно на щастието, но да увеличи смисъла. Или погледнете към революционерите, които в продължение на години могат да търпят жестокост и насилие в името на голямата цел, което в крайна сметка ги води до по-голямо удовлетворение и чувство за смисъл в живота им и живота на другите.
В своята възхитителна книга „Смислите на живота“ («Meanings of Life») Рой Баумайстър използва подобни примери, за да докаже, че хората се стремят не само към щастие, но и към намирането на смисъл в живота. За същото говори и изключителният австрийски психиатър Виктор Франкъл, когато описва своя трагичен житейски опит в концентрационен лагер по време на Холокоста и твърди, че хората имат „воля за смисъл“.
През последните години редица експерименти потвърдиха тези тънки разлики между щастието и смисъла. В рамките на едно от изследванията си Баумайстър и колегите му са установили, че фактори като усещането за връзка с другите, усещането за производителност, чувството, че не си самотен и отсъствието на скука са допринесли както за усещането на щастие, така и за намиране на смисъл от това, което се случва. Но учените са открили и някои важни разлики в нашето отношение към тези аспекти на човешкото съществуване:
•Определянето на живота като лесен или труден е свързано с чувството за щастие, а не със смисъла;
• Усещането, че сме здрави, по-често се свързва с щастието, а не със смисъла;
• Доброто настроение предизвика щастливи преживявания, а не усещане за смисъл;
• Недостигът на пари влияе повече на чувството за щастие, отколкото на усещането за смисъл;
• Хората, чийто живот е изпълнен със смисъл, са съгласни, че „отношенията са по-ценни от постиженията“;
• Помощта за хора в нужда е свързана с въпроса за смисъла на живота, а не с щастието;
• Дълбоките размисли са силно свързани с осмислеността, а не с щастието;
• Щастието е повече свързано с позицията на получател, отколкото на даряващ, докато смисълът е по-корелиран с позицията на даряващ, а не на получател;
• Колкото повече хората смятат, че техните дейности са свързани с теми, които са важни за тях и техните ценности, толкова повече смисъл влагат те в дейността си;
• Да виждаш себе си като мъдър, креативен и дори тревожен е свързано с въпроси за смисъла и нямат нищо общо с щастието (в някои случаи дори има отрицателна връзка).
Изглежда, че щастието е по-скоро задоволяване на нуждите, получаване на това, което искаме и цялостно благополучие, докато придаването на смисъл на нещо е свързано с уникалната вътрешна работа на човека, а именно намирането и овладяването на собствената идентичност, самоизразяването и осмислянето на своя минал, настоящ и бъдещ жизнен опит.
Подкрепа за тази идея може да бъде намерена в приключило вече дългосрочно (лонгитюдно) изследване на Джо Ан Ейб за влиянието на щастието и създаването на смисъл. Нейната работа е преодоляла някои от ограниченията в предишните изследвания в тази област, като например разчитането само на анкети за участниците и оценка на щастието и смисъла в определен момент от време.
Ейб е анализирала мярката за щастие и чувство за смисъл в живота на участниците, въз основа на седмични дневници, които са били попълвани в рамките на един семестър. Участниците са получили свобода да пишат каквото искат, с подробен анализ на техните мисли и чувства. По този начин това изследване е дало възможност на участниците да анализират емоциите си и да осмислят преживяванията си с течение на времето.
След това дневниците са били проверени с помощта на специално разработена компютърна програма за анализ на текст. Щастието се оценявало по честотата на думите, описващи положителните емоции (смях, щастие и т.н.).
Със смисъла е било по-сложно. Съществува гледна точка, че „смисълът“ се състои от поне два компонента: когнитивна обработка, която включва осмисляне и интегриране на опита, и компонент на целта, който е по-мотивационен и включва активно преследване на дългосрочни цели, като намиране на собствена идентичност и преодоляване на тесни егоистични интереси. Ейб е оценявала когнитивния компонент на смисъла, като е анализирала честотата на причинно-следствените думи („например“, „защото“, „причина“) и думите, свързани с разбирането („например“, да разбера“, „ да осъзная“). Целевият компонент на смисъла се оценявал чрез анализ на честотата на използване на местоимения от трето лице, което е било свързвано с показването на далечни перспективи и планове за бъдещето на това трето лице.
Какво е открила Ейб ? Първо, резултатите показали, че честотата на положителните емоции били слабо свързани с оценката за адаптивното поведение на участниците на етапа на изпълнение на техните планове (продължителността на които варирала от шест месеца до 7 години). Всъщност положителната емоционалност е била по-често свързана с потискане на емоциите след това. Този извод е в съответствие с други изследвания, които показват, че даже ако в началото създаването на смисъл е свързано с негативни емоции, то може да допринесе за по-голяма гъвкавост и благополучие в дългосрочен план.
Освен това този извод демонстрира потенциалната тъмна страна на спокойното щастие. Докато щастието може да ни накара да се чувстваме добре в даден момент, с течение на времето избягването на негативни мисли и чувства може да спре стремежа ни за личностно развитие. В края на краищата за развитието на личността е необходим целият спектър от емоции. Има изследвания, които показват, че дългосрочното щастие в крайна сметка води до повишено чувство на самота и намаляване на усещането за благополучие.
Обратно, измерванията на смисъла (когнитивните процеси и цели), присъстващи по един или друг начин в текстовете, показали положителна връзка с по-голямата адаптивност на участниците. По-специално, склонността към когнитивна обработка било свързано с твърдост на характера (страст и упоритост при постигането на дългосрочни цели), а самодистанцирането било силно свързано с благодарността и доброто самочувствие и отрицателно – с потискането на емоциите. Нещо повече, взаимодействието между когнитивната обработка и самодистанцирането допълнително било свързано със степента на адаптация. Има основания да се смята, че създаването на смисъл влияе най-много върху адаптацията, ако за бъдещите перспективи се мисли от гледна точка на трето лице (той ще, той ще успее и т.н.).
Това изследване уточнява някои от положенията в активно развиващата се наука за смисъла. При изучаване на смисъла и неговите прилики и разлики с щастието, е важно да се използват различни методи. В допълнение към писмения самоанализ и писането на дневници, някои изследователи използват аналози за оценка и геномни методи. За да получи по-пълна картина, трябва да се разгледат общите данни, които се получават от всички тези методи.
Въпреки че изследването на Ейб се е фокусирало върху разликите между щастието и смисъла, трябва да се отбележи, че оптималното благополучие на човек често зависи от двата фактора. Както се отбелязва:
„Дългогодишните изследвания в областта психологията на благополучието показват, че хората са по-щастливи, когато се занимават със значими задачи и дейности, които носят полза“.
Всъщност, когато сме ангажирани с дейност, която отговаря на най-добрите ни страни (нашето най -добро „аз“), ние често изпитваме най-високите нива на удовлетвореност от живота.
По-нататъшните изследвания за приликите и разликите между щастието и смисъла могат да допринесат за подобряване на нашето разбиране за заветната точка на емоционалното благополучие: тази привидно магическа комбинация от щастие и смисъл, базираща се на значимост и доброта, което в крайна сметка може да ни доведе до по-добър и осмислен живот. А това би било действително значимо!
