Как да подобрим жизнената си устойчивост, особено в сложни времена? Съвети на клиничен психолог

Как да не падаме духом даже и в тежките моменти на живота? Какво е по-опасно за психиката – eдин голям проблем или много дребни, прерастващи в продължителна криза? Сега, когато към продължаващата вече почти две години пандемия се добави и войната в Европа след агресията на Русия в Украйна, проверка на устойчивост преминават не само държавите и техните икономики, но и всеки човек поотделно и тези въпроси стават особено актуални. Според логиката на нещата би трябвало справянето с продължителна криза да е по-трудно. След един мощен удар ние имаме време да дойдем на себе си. А хроничният стрес от типа на социални и физически ограничения заради дълго съществуващ проблем въздействат на психиката без пауза, изтощавайки нашата способност към съпротива. Но за щастие в психологията не винаги работи пряката логика.

Изследване, проведено от Джордж Бонано, професор по клинична психология в Колумбийския университет, показва, че шансовете да се издържи кратка мощна буря или продължително лошо време, са приблизително еднакви. Краткосрочният или дългият стрес са по определение необичайни ситуации, към които ние сме еднакво неподготвени. Разликата е само в това, че в случай на едномоментно травматично събитие ние трябва да обработваме информацията за последствията от стреса със задна дата. А при продължителна криза преживяванията и преработването на травмата стават едновременно. От една страна това усложнява задачата, но от друга ни дава време да стартираме механизмите на жизнената устойчивост. Съвременната психология определя жизнената устойчивост като способност за ориентиране в кризисна ситуация и излизане от стреса с минимални поражения върху менталното и физическо здраве. Това не е вроден талант, който вие или притежавате, или не. По-скоро това са набор от навици, който всеки може да развие благодарение на новия жизнен опит. Как да го направим? Ето няколко общи принципа.

Оставайте във връзка с околния свят

Жизнената устойчивост зависи от различни фактори, много от които не могат да бъдат контролирани. Но социалната подкрепа, по мнението на Бонано, е една от най-важните. И това може да се контролира. В тежки времена понякога ни се иска да се оградим от околния свят. Причините могат да бъдат различни: чувството на срам, страх от критика или нежеланието да предизвикате стрес в другите. Но когато ни е трудно, много е важно да се поддържа връзка с останалите по всички възможни начини. Ако не можете да се срещате с близките си хора, пишете им или им звънете. Влезте в група по интереси, обменяйте идеи, запознавайте се с нови хора. Понякога е достатъчно лесно да споделите с някого своите преживявания. Не е задължително жизнената устойчивост да е начин да се справяте с всичко сам. Понякога е нужно да осъзнаете своята слабост и да се опрете на някой друг.

Приемете болката

Способността към жизнена устойчивост помага да се преживее травматично събитие, но това не го прави по-малко травмиращо. Както показва още едно изследване , проведено от Бонано, жизнено най-устойчивите хора след тежки загуби не скриват своята скръб. Да се приеме болката, не означава, че сте се предали. Важно е да се осъзнае какво се случва с вас в дадения момент , без да се опитвате да отричате очевидното.

Приемането е предпоставка за решаването на проблема. Още един психологически парадокс се състои в това, че колкото е по-голяма готовността да се приеме болката, толкова по-малка болка изпитваме. Той обяснява това с това, че ясното осъзнаване на своето емоционално състояние ни дава усещане за контрол над ситуацията, даже ако вие не можете да я промените. Затова Ен Фреди, основател на консултантската фирма Anne Grady Group, съветва ясно да идентифицирате своите чувства.

„Когато вие определяте своето физическо усещане, вие заставате в ролята на страничен наблюдател и чувството на болка намалява.”

Фокусирайте се към това, което може да контролирате

Ако сте приели ситуацията като даденост, във вас се появява възможността да се съсредоточите на главния въпрос: „Какво мога да направя в тази ситуация“. Така вие се фокусирате на това, което може да управлявате. Даже и да не можете да промените обстоятелствата, това още не e задънена улица.

„Ние винаги можем да променим самите себе си“ споделя австрийския психиатър Виктор Франкъл в книгата си „Човекът в търсене на смисъл“, в която той обобщава своя опит от оцеляването в нацистки концлагер.

В момента, в който вие започвате да разбирате, че така стеклата се ситуация може да бъде контролирана, във вас се връща способността за планиране.

„А когато се появява пространство за следващата крачка, на вас ви става по-леко на всички нива, защото вие повече не се чувствате заложник на ситуацията“ – смята Пол Дейвис-Лаак, основател на Института по стрес и жизнена устойчивост.

Възприемайте проблема като изпитание

Още една ефективна стратегия за повишаване на жизнената устойчивост е умението да се намира възможност за растеж в трудна ситуация. Такава смяна на ракурса на възприемането на стресовите и травмиращи събития се нарича „когнитивна преоценка“. За да се развие тази способност е полезно при сблъсък с проблеми да си задавате въпроси, като:

„Какво мога да науча от тази ситуация? Каква полза мога да извлека от този негативен опит?“

Главното е да не се бърка този подход с позитивното мислене. Същността не е в това, да се настроим към позитивно възприятие. Необходимо е реално да превръщаме негативната ситуация в стимул за позитивно развитие и да намираме в нея нови възможности за растеж.

Развивайте адаптивната си гъвкавост

Има общи фактори на психологическата устойчивост: материалната обезпеченост, доброто образование, възрастта. Но жизнената устойчивост е динамичен показател, обяснява Майкъл Рутер , професор по еволюционна психиатрия в Кралския колеж на Лондон. Това ви дава преимущество в една ситуация, но може да е слабост в друга. Затова, ако един подход не работи, не се отчайвайте, а пробвайте нещо друго. Както подчертава бизнес-консултантът Селда Койдемир, главното е да се помни, че неспособността да се справим с конкретни трудности не свидетелства за това, че сме недостатъчно устойчиви. Да си устойчив в психологически аспект не означава да стоиш прав и да не падаш. Понякога успехът се състои в това да паднеш с най-малко загуби и да намериш начин да се изправиш.