fbpx

Бедност и мозък? Как недостигът на пари влияе на развитието на децата

Ема Янг в блога на Британското психологическо общество разказва, защо децата на необезпечените семейства имат не само по-слаба когнитивна фукционалност, но и реагират различно на много неща.

За „богата“ по световните стандарти страна, Великобритания има твърде много бедни хора. 14 милиона човека, тоест една пета от населението, живеят в бедност. От тях 1,5 милиона въобще се отнасят към категорията на крайно бедните, които не могат да си позволят даже необходимите неща за живот.

Бедността оказва влияние върху децата, излизащо далеч от рамките на материалното неблагополучие.

„За децата бедността е среда , която нанася вреда на умственото, физическото, емоционалното и духовно развитие“ –отбелязва УНИЦЕФ.

Очевидно, че психологическите изследвания в тази област са много важни и преди всичко изясняването как бедността влияе на децата и възрастните.

Психологическите последствия за децата в бедност са доста сериозни. В изследване от 2009 година, публикувано в Journal of Cognitive Neuroscience, проведено сред деца на възраст между 9 и 11 години, различаващи се единствено по своя социално-икономически статус, са открити поразителни разлики в активността на префронталната кора на главния мозък, а това е критично важно за сложно познание. Реакцията на префронталната кора при деца от много бедни семейства при различни тестове е напомняла на реакцията на жертви на инсулт.

„Децата с по-ниско социално-икономическо ниво демонстрират физиологични шаблони на мозъка, сходни с тези на възрастни хора получили нарушение на фронталния лоб“ – отбелязва Роберт Найт, водещ автор на изследването и професор от Калифорнийския университет в Бъркли.

Бедният живот може да предизвика проблеми със саморегулацията и трудности в поведението, както и трудности при разсъжденията.

„Това е тревожен звънец – продължава Найт- Работата е там, че тези деца не само са бедни и при тях има по-голяма вероятност да имат проблеми със здравето, но и в това, че мозъкът им не може пълноценно да се развива заради стреса и бедното обкръжение, свързано с ниското социално-икономическо положение. Това означава по-малко книги, по-малко четене, по-малко игри, по-малко посещение на музеи и подобни мероприятия“.

За изминалия от това изследване период, много други изследвания показаха, че бедността вреди на мозъка на децата. През 2014 година експерименти под ръководството на Мишел Тин са открили явен дефицит на словесна и зрително-пространствена памет сред бедни деца. Година по-късно в статия в JAMA Pediatrics се констатира „нестабилното развитие на мозъка“ при деца от семейства с ниски доходи. Тази недоразвитост във фронталните и темпорални дялове корелирали със съществено по-ниските показатели по математика и тестове по четене. Изследователите са открили, че на развитието на хипокампа, който отговаря за паметта, особено силно влияе стреса, преживяван от децата.

Това влияние може да е продължително. Изследване, публикувано от Гари Еванс в PNAS през 2016 година, показва, че при хора, които са били бедни в детството си, по-често се наблюдава дефицит в паметта и психологически разстройства. Друго дългосрочно изследване, проведено с 4000 семейства в Канада от Пол Хастингс през 2019 година, е показало, че животът в бедните градски квартали през детството е свързан с удвояване на риска за развитие на разстройства от психозния спектър в зряла възраст.

Тези изследвания рисуват доста мрачна картина на последствията от бедността. Но не на всички деца бедността влияе еднакво. Например, не при всяко нуждаещо се дете се наблюдава дефицит във функционирането на префронталната кора. Това говори за съществуването на защитни фактори. Други изследвания в тази област позволяват да се предположи, че голямо значение има общото ниво на стрес, а също така поведението на близките.

В изследване на екип от Университета в Илинойс, се посочва, че за намаляване на стреса могат да помогнат прости неща, като например засаждането на голямо количество дървета в училищата в неблагополучните райони. Мин Куо и нейните колеги оценили количеството на дърветата и площта на тревните площи в училищните дворове в 318 начални училища (в които 87% от децата били от семейства с ниски доходи) и открили корелация с успеваемостта по математика и четене. Колкото повече дървета имало, толкова по-високи били резултатите. Куо смята, че съществува сериозна връзка между тези показатели.

„Ако вие не обезпечите климатизация или отопление в училището, то няма нищо удивително, че децата ще реагират по същия начин. Но ние още отначало заподозряхме, че недостигът на зеленина може частично да обясни ниските резултати на тестовете.“ – казва тя.

Британско изследване, публикувано през същата година, потвърждава тези изводи. В него взели участие 4758 11-годишни деца, живеещи в градските райони на Англия. Било установено, че деца, живеещи в по-зелени райони, по-добре се справят с тестове за пространствена оперативна памет (ефектът се съхранява както в благополучните, така и в неблагополучните райони).

„Нашите изводи свидетелстват за положителната роля на зелените пространства в когнитивното функциониране“ – казва изследователя Ейрини Флури от Университетския колеж в Лондон.

Каква роля може да играе зеленината? Възможно е тя да успокоява мозъка и да възстановява способността за концентрация.

Промяната на живота на семействата на тези деца, които живеят в бедност, също би трябвало да помогне. Екипът изучавал дефицита в префронталната кора, смята, че теоретически това може да се предотврати или отстрани. По-рано се изяснило, че децата от бедни семейства чуват 30 милиона по-малко думи до навършването на четири години, отколкото децата от средната класа. Екипът отбелязва, че обикновените разговори с децата могат да повишат производителността на префронталната кора на главния мозък. За това, по техните думи, за да се променят резултатите в развитието на децата, трябва да се подчертава пред родителите важността постоянно да общуват със своите деца.

Децата, израснали в семейства с нисък социално-икономически статус, по-често се разболяват от хронични заболявания като възрастни, но отново трябва да се подчертае, че това не е неизбежно. Грижовна, внимателна и емоционално подкрепяща майка може да намали въздействието на бедността върху физическото здраве, се говори в изследване, проведено от Г.Е.Милър през 2011 година и публикувано в Psychological Science.

Софи Уикхем от Университета в Ливърпул в своя статия от 2014 година твърди, че от нивото на възприемане на стреса, доверието и социалната подкрепа зависи влиянието на бедността на нивото на депресия и параноя. Това подчертава потенциалната роля на общностите в намаляване на последствията от бедността за отделните членове. Изследването, проведено в два района в Бирмингам, показало, че устойчивостта на обществата към такива трудности като безработицата и ниския доход, може да се увеличи и то преди всичко зависи от отношенията „не само между членовете на общността, но и между организациите, особено между сектора на доброволците, местната икономика и държавния сектор.“

Разбира се, най-очевидният начин за справяне с негативните психологически последствия от бедността е да се борим със самата бедност.

Съгласно изследване, публикувано в PNAS миналата година, намаляването на финансовите трудности могат да изиграят много важна роля. В това изследване, изучаващо хората с ниски доходи, които били класифицирани като „хронични длъжници“ се установило, че еднократното облекчаване на дълговото бреме намалява безпокойството и подобрява когнитивните функции. Това позволило на такива хора да вземат правилни решения месеци наред. Изследователите твърдят, че мислите и тревогите за неплатените дългове изтощават, което вкарва хората в капана на бедността.

„Нашето изследване показва, че тъй като наличието на дълг пречи на психологическото функциониране и вземането на решения, даже на мотивирани и талантливи хора ще им е извънредно трудно да избегнат бедността – коментира Онг Циян от Националния университет на Сингапур – Бедните трябва да притежават изключителни качества или да им провърви много, за да избягат от нищетата. Трудно е да си беден. Това е по-тежко, отколкото ние си мислехме“.

Хората, които не са бедни, но които имат дългове, просто не изпитват такова психологическо напрежение.

„Резултатите от това изследване дава практически пример за разработването на добри програми за облекчаване на дълговото бреме на семействата с ниски доходи.“ – твърди Онг.

Както пише неговият екип, даже ако дълга не може да бъде опростен, той може да бъде рационализиран, за да могат хората да имат по-малко проблеми с него.

Източник

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline