Сърцата туптят синхронно: Как при хората се проявява влюбеността?
Учени са открили признаци на взаимна симпатия още при първата среща. Синхронизирането на сърдечния ритъм и изпотяването на дланите показвало за зараждаща се любов, установили експерти от Холандия. Очевидно при взаимна симпатия хората проявяват сходни физиологични реакции, което им позволява да формират по-силна връзка. Преди това подобен ефект се наблюдавал и между майки и техните деца.
Смята се, че ако двама души са симпатични един на друг, те несъзнателно копират жестовете, позите и държанието на партньора. Изследователи от Университета в Лайден в Нидерландия обаче са открили по-надеждни признаци на взаимна симпатия – синхронизиран сърдечен ритъм и изпотяване. Те са публикували резултатите от своето изследване в списание Nature Human Behavior.
По-ранни наблюдения показват, че оценката на потенциалния романтичен партньор въз основа на писмени или визуални стимули (като профили и снимки в приложения за запознанства) не предсказва взаимното привличане по време на първата среща. По тази причина екип от нидерландския университет се заинтересувал какво точно може да предскаже за зараждащата се симпатия.
„Въпреки че някой може да ни изглежда като идеалното съвпадение за нас в приложението за запознанства, то много е възможно да не усетим нищо, когато се срещнем с този човек в реалния живот“, казва водещият автор Елиска Прохазкова. „Това може да се дължи на факта, че привличането се основава не само на това как човек изглежда „на хартия“, но и на интуитивното усещане, което изпитваме, когато сме близко до него.”
За да проучат какво се случва на физиологично ниво, когато в хората възниква взаимно привличане на първа среща, Прохазкова и нейните колеги организирали „кабини за запознанства“ на три фестивала– музикален, на изкуствата и научен – в Нидерландия.
Те поканили 142 необвързани хетеросексуални мъже и жени на възраст между 18 и 38 години за срещи „на сляпо“ в тези кабини. Изследователите предположили, че срещата на сляпо е сравнително стресиращо събитие, което трябва да предизвика по-силни физиологични реакции в участниците.
Участниците били отделени един от друг от щора, която отначало била спусната, а след това вдигната за няколко секунди, позволявайки на участниците да си създадат първо впечатление. След това двойките осъществявали серия от два контакта, като при първият те разговаряли, а при вторият трябвало да мълчат. След всеки от тези кратки сеанси щората се спускала и участниците трябвало да оценят привлекателността на събеседника си по скала от 0 до 9. Освен това доброволците носели специални очила, които проследявали движенията на очите, монитори, отчитащи сърдечния ритъм и устройства за наблюдение на изпотяването на дланите.
Някои двойки отбелязали, че в течение на срещата, ставали по-привлекателни един за друг, докато други не могли да намерят общ език. От всички двойки 17% изразили взаимно желание да отидат на следваща среща.
Оказало се, че при двойките, които взаимно оценили отсрещната страна за привлекателна и изявили желание да се видят отново, имало определени показатели, които се синхронизирали по време на срещата. При тях пулсът им започнал да се ускорява и забавя едновременно, изпотяването на дланите, измерено чрез електрическото съпротивление на кожата, също се увеличавало и намалявало едновременно, независимо от това дали разговаряли или мълчали.
Смята се, че хората, които са симпатични един на друг, повтарят жестовете, усмивките и смеха на партньора. Учените забелязали сходно поведение и при участниците в изследването, но не могли да предскажат взаимното привличане по тези признаци.
Механизмът, лежащ в основата на физиологичния синхрон, все още е неясен, отбелязват изследователите. Но може би, когато хората харесват някого, те несъзнателно обръщат внимание на микроизразите, като например разширените зеници или изчервяването, и тялото реагира, като повтаря тези особености.
„Въпреки че не сте наясно с тези фини промени, мозъкът и тялото ви несъзнателно обработват тези микроизрази, което кара пулса и проводимостта на кожата ви да се синхронизират с тези на партньора ви“, казва Прохазкова.
Подобна физиологична синхронизация е наблюдавана преди между майки и техните деца по време на съвместна игра. Това позволява да се предположи, че синхронността може да помогне за укрепване на социалните връзки като цяло, смятат учените.
„Тези резултати са особено актуални от гледна точка на нашия съвременен романтичен пейзаж, където обменът на емоции често се свежда до бързи срещи между непознати“, резюмират изследователите.
Въпреки че новото изследване показва какво се случва на дълбоко биологично ниво, когато двама души изпитват взаимно привличане, то не може да отговори на въпроса защо се влюбваме в определени хора, отбелязва Прохазкова. Какво точно води до това чувство между хората, засега остава загадка.
