Отнемат ли негативните мисли енергията ни?

Енергийният разход на енергия, необходим при мисловни процеси, не зависи от това дали мислите имат негативно или позитивно съдържание, а от количеството и интензивността на работата на невроните, задействани в процеса на тяхното производство. Но от друга страна негативните мисли много често са причина за емоционални стресове, заради които ние изразходваме много повече енергия.

За да разберем, защо негативните мисли по нищо не се различават от позитивните, трябва да си отговорим на три въпроса, а именно: какво представлява мисълта, как заради нея се изразходва енергия и какво значи „негативни мисли“.

Мисълта от невробиологична гледна точка е резултат от съвместната работа на невроните, които образно казано, от различни фрагменти информация създават новo съдържание. Този процес може да се сравни с четенето, ако си представим, че във всеки неврон е кодирана една буква от азбуката. За да сe състави цяла дума, мозъкът трябва в правилната поредност да активира всички неврони, съдържащи нужните букви.

Електричеството е енергията, която е нужна за да бъдат включени невроните. За неговото производство е нужна глюкоза. Тя се отделя от храната или от вътрешните запаси на организма, попада в митохондриите на клетките (техните електростанции) и това позволява да се синтезира молекулата аденозинтрифосфат, благодарение на която невронът получава отрицателен заряд вътре в клетката. Отвън неговата мембрана получава положителен заряд и по този начин се получава електрическо напрежение. Всеки път, когато по невроните се предава информация, те губят част от своя заряд. Именно по тази причина на мозъка му е нужно гориво. Независимо дали това е трагедия или комедия, принципът е един и същ: колкото за по-дълъг период са задействани невроните и колкото по-често те се активират, толкова повече енергия се изразходва. Средно тя представлява 20% от целия разход на енергия, използван от организма, тоест приблизително около 400 ккал.

Под негативни мисли обикновено се подразбират два вида активации на невроните:

– Руминация. Тя се изразява в превъртането на едни и същи болезнени мисли, ако става въпрос за миналото или най-лошите сценарии, ако става въпрос за бъдещето. В енергиен план руминацията не изисква повече ресурси, отколкото всякакви други спокойни размисли. Но за разлика от тях, тя не дава резултат и може да продължава безкрай, активирайки едни или други групи неврони и отвличайки мозъкът от текущите задачи. Именно заради тази „умствена дъвка“ в главата ни ние губим не енергия, а концентрация. Популярна е мисълта на известния боксьор Рей Манчини, че даже една негативна мисъл на ринга е достатъчна за да те свалят в нокаут.

– Напрегнати размисли за проблеми, изискващи решения. Тук диапазонът е широк : от проблемите на работното място до личните конфликти. Това, че тези проблеми ни карат да се напрягаме, е абсолютно естествено. Случайно да си спомняте кога за последно напрегнато сте размишлявали как всичко е наред? Разбира се, при сблъсък с проблеми се активират повече неврони, отколкото в състояние на покой. Но от друга страна по необходим разход на енергия „негативното мислене“ с нищо не се различава от решаването на „неутрална“ математическа задача. Просто на мозъкът му се налага да изразходва допълнителна енергия и в единия, и в другия случай.

Но защо негативните мисли ни отнемат толкова сили? Това не правят те.

Ние се изморяваме от негативните мисли не защото изразходваме заради тях повече енергия, а заради това, че те предизвикват в нас емоционален стрес. Стресът предизвиква силно физическо напрежение, което предполага изработването на специфични хормони, засилва се изработването на глюкоза, свиват се мускулите, ускорява се сърцебиенето, повишава се кръвното налягане, нараства потреблението на кислород. А за всичко това е нужна енергия. Учените са пресметнали, че даже незначително стресово напрежение може да ни струва 200 ккал, което представлява разход на енергия нужен за 20-минутен крос в средно темпо.

Някои негативни мисли се превръщат в тригери за стрес по обективни причини. Например, така се случва при посттравматичното стресово разстройство. Но често те получават това свойство автоматично заради негативното мислене, тоест безсъзнателната концентрация върху тези аспекти на проблемите, които се намират извън нашия контрол. Например, при решаването на дадена работна задача и преодоляването на всички препятствия, които съпътстват нейното решаване, ние се концентрираме най-вече върху крайния срок. Вас ви преследва страха , че няма да успеете да завършите всичко в срок. Заради стреса във вас се засилва възбудата, отвличайки вашия мозък от решаването на другите задачи, свързани с проблема. Съответно в кръвта нараства нивото на хормона кортизол, който нарушава мисловните процеси. Като резултат вие действително не успявате да решите успешно проблема, не се вмествате в крайния срок и логично изпитвате постстресово намаляване на силите. Ако този модел на активация на невроните се възпроизвежда отново и отново, той може да се закрепи и да стане постоянен фактор за „изтичане на енергията“ и вие постоянно да чувствате, че сте в състояние на постоянна умора.