Как знанието на няколко езика влияе на главния мозък?

Освен, че владеенето на два или повече езика дава възможност за общуване в много по-широка обществена среда, то се отразява на по-доброто функциониране на главния мозък. Ново изследване показва, че знаещите повече езици по-бавно съобразяват, но от друга страна при тях се наблюдава по-добра невропластичност. Освен това се наблюдават известни промени в някои области на главния мозък, които са пропорционални на езиковия опит. Резултатите от новото изследване са публикувани в научното списание Brain and Language.

Повечето хора могат да разговарят само на един език, който те са изучили в ранното си детство, благодарение на родителите и останалите обкръжаващи ги хора. Но в света има хора, които владеят едновременно няколко езика. Някои от тях ги научават благодарение на това, че родителите им имат различни родни езици. Останалите получават нови знания за чужд език в училище, в университета и в други различни форми на обучение. Логично би било да се предположи, че знанията на няколко различни езика по някакъв начин ще се отрази на работата на главния мозък. Но в науката направените просто така предположения не се ползват с особено доверие и затова са нужни доказани факти. С търсенето на доказателства , че знанието на няколко езика влияе на функционирането на главния мозък, учените се занимават не едно десетилетие. Наскоро се появиха резултати от ново изследване, в което се установило, че знаещите много езици по-бавно съобразяват. Но това въобще не означава, че те са по-глупави.

Влиянието на езиците върху мозъка

В новото изследване, проведено от екип от Университета на Вашингтон в Сиатъл, взели участие 35 доброволци, от които 17 владеели свободно английски и испански език, а останалите 18 знаели само английски. Всички те били изследвани с помощта на функционална магнитно-резонансна томография (фМРТ), която проследявала притока на кръв в определени области на главния мозък. Ако в една или няколко области се събирала повече кръв, това означавало, че те са активни.

По време на сканирането участниците чували различни думи и виждали набор от четири изображения. На картинките бил изобразен прозвучалия обект, а също така предмети, чието звучане било много подобно. Например, от звуковите колонки звучала думата „ cloud” (облак), а на картинките били показани облак (cloud) и клоун (clown), а също така други съзвучни обекти. Участниците трябвало да открият колкото си може по-бързо прозвучалата от колонките дума.

По време на експеримента учените забелязали, че носителите на два езика правили своя избор забележимо по-бавно. Но изследователите отбелязват, че в никакъв случай това означава, че те са по-глупави. Работата е там, че те съхраняват в мозъка си наведнъж два и повече „речника“. Така, чувайки една дума, говорещите на няколко езика хора са „избирали“ в главата си сред по-голямо количество думи и ги сравнявали с показаните изображения. Именно по тази причина на тях им е било необходимо повече време. При носителите на един език това ставало по-лесно. Те чували думата „клоун“ и без особено размисляне избирали съответната картинка.

Освен това изследователите констатирали, че се наблюдават структурни различия в разпространението на бялото вещество в различни области на мозъка, свързани с възприемането и възпроизвеждането на реч при двете изследвани групи. Като цяло изводите от проведеното изследване показват, че въпреки известното забавяне при разпознаването, владеенето на два езика:

(а) подобрява невропластичността на мозъка на човек;

(б) степента на настъпилите промени в мозъка са пропорционални на езиковия опит;

(в) потапянето в различни езикови среди оказва по-силно въздействие върху различните мозъчни области и върху различните структурни характеристики на мозъка.

Кои са полиглотите?

Прието е хората, владеещи много добре два езика, да ги наричат двуезични, при владеене на три – триезични и така напред в зависимост от броя на езиците, които се владеят. Всички те са обединяват под общия термин полиглоти. Като правило, те придобиват навиците си на владеене на тези езици по два начина: естествен и изкуствен. При естественото придобиване на двуезичието, човек обикновено е принуден от обстоятелствата да научи двата езика, например ако родителите му са носители на различни езици или пък от най-невръстна възраст трябва в семейството и външната среда да общува на различни езици. При изкуственото придобиване на знанието на друг език, човек обикновено го изучава чрез посещението на специални курсове или ако заживее сред чужда езикова среда.

В хода на различни многочислени изследвания учените са доказали преимуществата на полиглотите пред хората, които владеят само един език. Първо, повечето от тях имат по-развити умствени способности, тъй като поддържайки активност на два езика, те си изработват умение да се концентрират на две неща едновременно. Второ, полиглотите притежават развито въображение и знания, за което свидетелстват това, че много научни и културни дейци владеят поне по два езика. За да могат да работят и творят в различна среда, на тях им се налага да могат да общуват поне на два езика. Трето, всички тези хора могат да общуват с много повече и по-различни хора, да създават приятелски връзки в различни езикови среди и така техния кръг на общуване да е много по-широк.

Едно от странните преимущества на полиглотите е, че те могат по-лесно и успешно да се възстановяват след прекаран инсулт. Иследване доказало, че двуезичните имат два пъти по-висок шанс да възстановят когнитивните си способности след инсулт от едноезичните, дори когато се вземали предвид фактори като тютюнопушене, високо кръвно налягане, диабет и напреднала възраст.

Като минус за двуезичните деца може да се посочи това, че децата от смесените бракове започват да говорят по-късно. Това е така, тъй като те чуват много повече нови думи , които трябва да разпознаят, да ги запомнят и да започнат правилно да ги използват. Въпреки по-късното проговаряне при тях е доказано, че едновременното изучаване на двата езика при малките деца подобрява когнитивните им способности. Много често тези деца започват да говорят на смес между двата езика, но с помощта на родителите разделянето става по естествен начин, когато те са на 3-4 години.