В живота няма провали: или печелиш, или се учиш
Трудностите са като вряща вода. В тях можем да се сварим като моркови; можем да станем твърди като яйце или можем, като кафето, да придадем на водата собствен вкус и аромат. Как да не се превърнем в жертва на грешките си, а напротив, да извличаме ползата от тях , която може да открие нови жизнени хоризонти пред нас?
Животът е действие. Намерение без изпълнение е просто мечта, която ще се разсее като дим. Колкото и да се подготвяте, с каквито и ресурси да разполагате, колкото и умни да сте, няма да постигнете нещо, което сте си поставили за цел, без желанието да действате незабавно.
Още немският поет и драматург Йохан Волфганг фон Гьоте подчертава:
„Знанието не е достатъчно, необходимо е и прилагане; Не е достатъчно да искаш, трябва и да правиш.”
Постигането на целта не е свързано само с обмисляне – то е свързано с действие. Не е достатъчно да разсъждавате за някои неща – трябва да ги направите и когато започнете да действате, те сами ще заговорят за вас. Действията са вашето истинско Аз, Истинското Аз.
Мъдростта, която не се превръща в действие, е сравнима с празно бърборене и спекулации. Само този, който не прави нищо, не греши. И в същото време колко често страхът от грешки се превръща в основната ни заблуда?
Пасивността и отлагането много често ни карат да изпадаме в ситуацията, известна като „само ако…“ , когато започваме да изпитваме съжаление за това, което е можело да се случи, но не се е случило поради нашето бездействие, и след това да стигнем до осъзнаването на пропуснатите възможности. Животът се гради върху нашите действия и уроците, които постоянно извличаме от тях, благодарение на нашата рефлексия спрямо тях. В живота или печелиш, или се учиш.
Продуктивно страдание
Ние сме научени да смятаме грешките си като нещо негативно, признак на слабост и дори глупост, които искаме да избегнем на всяка цена. Оттук произтичат и нашите терзания, в добрия и лош смисъл: ние сме прави, когато се стремим към идеала си, но грешим, като позволяваме тежестта на собствените ни несъвършенства да ни притиска.
Житейският опит включва страдание, защото много често нашите очаквания не се оправдават. Но ако сме в състояние да извлечем полезен опит и нови знания от това страдание, за да постигнем щастие и успех в бъдеще, то тогава страданието може да бъде продуктивно. Всичко зависи от нас.
Страданието може да бъде безплодно, тоест да не научаваме нищо от това преживяване на болка и дискомфорт, но може да се превърне в основния лост, който задейства трансформацията на живота ни.
Както казва великият персийски поет, философ и суфистки мистик Джалалудин Руми
„Раната е мястото, през което светлината влиза в теб“
Но така също раната може да бъде мястото, откъдето да излезе нашата светлина! Ако вместо да се вживяваме в ролята на жертва, се научим да използваме раните си в своя полза и полза за другите хора, то там можем да ще открием най-голямото съкровище, което можем да си представим: привидното нещастие ще ни дари с благодат. Ето в този момент хората разперват криле. Ако проблемите ви учат на нещо, то тогава ще можете да обърнете страданието в своя полза и това ще бъде продуктивно страдание.
Когато нещастието почука на вашата врата, вие можете да оставите живота ви да продължи по инерция и надолу , или да приемете предизвикателството и да получите поредния си жизнен урок. Както казва една известната поговорка:
„Трудностите са като врящата вода. Можете да се сварите в нея като моркови; можете да станете твърди като яйце или можете, като кафето, да придадете на водата собствен вкус и аромат.“
Именно по този начин взаимодействат с реалността хората, които се стремят към успех. По принцип не е нужно да страдаме, за да придобием нов опит, но тъй като страданието е неизбежно, то ние можем се поучим от болката си и да я превърнем в ценен ресурс.
Грешката не е синоним на провал
Както пише в книгата си „Помогнете си сами” известният бразилският кардиолог и писател Лаир Рибейро , много е важно не бъркаме знанието и мъдростта. Той твърди, че в живота знанието ни помага да си изкарваме прехраната, а мъдростта да си го изградим.
В знанието, което подхранва мъдростта, ние вграждаме възможността за неуспех. Всеизвестно е, че методът на пробите и грешките позволява на науката да се развива и да върви напред към нови открития. Грешките са необходими за да придобием нов опит, който може да се превърне в най-голямото ни богатство, но само при положение, че си ги признаем и коригираме.
Когато направите грешка или преживявате криза, можете:
• да заемете позицията на жертва и безкрайно да се оплаквате, ставайки зависими от утешенията от поредицата „горкият/ата ми той/тя!“;
• да възложите отговорност на системата, на целия свят или всеки външен фактор, който мислите, че е против вас и да прекарате живота си, сочейки го с пръст без да осъзнавате, че ако прекарате линия в обратната посока от пръстта към рамото, то ще стигнете до себе си.
• да изградите стени от песимизъм, разочарование и лошо настроение около себе си, безкрайно излъчвайки жлъч и язвителен цинизъм.
Манталитетът на успеха обаче може да ви предложи различен път: можете да поемете отговорност за обстоятелствата, в които се намирате, да разберете, че грешката може да бъде използвана като мощен инструмент, което ще ви позволи да промените посоката, отхвърляйки опциите, за които вече знаете, че не вършат работа.
Ето защо грешката и провала в никакъв случай не са синоними. Грешките са голямо съкровище от гледна точка на опита, ако вие си ги признавате и поправяте. Ние постоянно се учим от нашите грешки. Провалите се случват тогава, когато нашите грешки се обличат с чувството за вина. Превръщаме се в жертва и попадаме в онова блато на неудовлетворението, откъдето трудно се излиза. Математическата формула е много проста:
ПРОВАЛ = ГРЕШКА + ЧУВСТВО ЗА ВИНА
Ако чувството за отговорност е полезно, то чувството за вината е не само безплодно, но и тласка човека в бездната на страданието и дори може да доведе до суицидни мисли. Именно затова е изключително важно да свалим този товар от плещите си, да постъпим практично и да превърнем чувството за вина в такова на отговорност. Именно така можем да скъсаме веригите, с които влачим този товар след себе си, и да ги заменим с крила, превръщайки се в суверенен господар на своята съдба.
Нека обобщим: провалът е съдбата на онези, които не се учат от грешките си, не се опитват да ги поправят и да променят хода на живота си. Нашият ориентир е съзидателното действие, което индийският философ Джиду Кришнамурти е формулирал много простичко:
„Да разбереш, означава да действаш незабавно.“
Отхвърляйки мързела или страха, и преминавайки към съзнателни действия, означава да живеем в настоящето. Защото и най-малкото действие струва повече от най-голямото намерение. И това действително е така.
Източник: откъс от най-новата книга на известния испански икономист и писател Алекс Ровира „Tu Mentalidad Buena Suerte / Your Good Luck Mentality: Claves De La Prosperidad En 30 Lecciones“