Да намерим правилната метафора: как тя ни помага след достигането на целта
Учени открили, че да не се отклониш от избрания път , си струва да разглеждаш своята цел като „завършване на пътешествието”. До този извод стигнали учени от Стандфордския университет в свое изследване, публикувано в Journal of Personality anad Social Psychology: Attitudes and Social Cognition.
В течение на живота ние постоянно си поставяме цели – да вземем изпит, да пробягаме маратон, да свалим излишните десет килограма или да получим по-добра работа. Отчитайки важността на такива цели за нашето физическо и психологическо благополучие, не е удивително, че са проведени много изследвания за това как по-добре да си поставяме цели, как да работим над тях и как да ги достигаме.
Но да кажем, че всичко при вас е станало така, както сте си пожелали и какво след това? Психолозите отделят по-малко внимание на поведението на хората, след като те са си постигнали целите. И въпреки че като цяло за нас е полезно да продължаваме да се учим, да се занимаваме със спорт, правилно да се храним, много да работим и така нататък, това не винаги се случва. Например, при проследяване на резултатите от телевизионното шоу „Загубил повече от всички”, се оказало, че шест години след своето участие, повечето от участниците са тежали повече, отколкото в началото на шоуто.
Но в неотдавнашно изследване, публикувано в списание Journal of Personality anad Social Psychology: Attitudes and Social Cognition, се предлага решение. Изследователите смятат, че e много по-вероятно човек да постъпва правилно, ако мисли за достигането на целите си като за „завършване на пътешествието”, а не като за „пристигане в крайния пункт”.
Ние много силно се влияем от метафори, когато разглеждаме абстрактни понятия и аспекти на нашия живот. По тази причина Цзу-Чи Хуанг и Дженифър Аалер от Висшето училище по бизнес към Станфордския университет са предположили , че приемайки целта като завършване на пътешествието, човек може да се замисли за това, как той се е чувствал в началото, а също така за успехите и неуспехите по време на този път. Той ще почувства как се е променил, как е станал човек, способен да се държи точно по желания начин, и всичко това ще му помогне да поддържа новите си навици.
До такъв извод са стигнали изследователите, провеждайки серия от шест експеримента, в които са участвали 1 600 човека. Отначало те изучили две групи, състоящи се от повече от 400 студенти и сътрудници в университета, които наскоро са постигнали определени академични или фитнес цели. Помолили участниците да мислят за достигането на поставената цел или като за „завършване на пътешествието”, или като „достигане до крайния пункт” , или да се отнасят към това без конкретно определена метафора. Тези, които се отнасяли към целта като „завършено пътешествие” , не само изразявали по-силни намерения и по-нататък да следват тази цел, но и в действителност го правили. ( например във фитнес-групата хората с желание продължили абонамента си за своята фитнес-клуб).
В следващите изследвания екипът допълнително проучил този ефект. В изследване на 265 човека, спазващи диета, участниците имали пред себе си цел да приемат определени калории и да проследяват този процес в продължение на седем дена. След този срок, тези, които мислили за своите постижения като за „завършване на пътешествието”, с по-голямо желание заявявали за своите намерения да продължат своето диетично хранене. И това, което е важно, членовете на тази група по-силно чувствали своето личностно израстване. Това може би е бил и основния механизъм на възникването на този ефект.
Друго изследване , което включвало 14-дневна програма за разходки с цел да се изминат сто хиляди крачки, показало, че метафората за пътешествието е поощрявала позитивното поведение след като участниците достигали своята цел, но не и тогава, когато са били близко до нейното достигане. Когато целта вече се вижда, но още не е достигната, „концентрацията към крайните аспекти на този път може да е по-мотивираща, вероятно заради това, че акцентът е съсредоточен към целта, която все още трябва да се достигне”, отбелязват авторите.
Интересно е, че това явление се наблюдавало не само сред американските участници. В заключителното си изследване учените наблюдавали 106 ръководителя, които завършвали своята образователна бизнес-програма в Гана. По време на заключителното събеседване на тях им предложили да опишат получената квалификация, използвайки метафорите за пътешествието и крайния пункт. След шест месеца „групата на пътешествениците” с по-голямо желание използвали методите, научени по време на курса. Такъв подход може не винаги да проработи или даже да има неприятни последствия, например, ако пътят се е оказал тежък и некомфортен.
Но така или иначе, изследователите се надяват, че „изследването ще послужи като начало за разнообразни изследователски програми, в които ще се използват различни метафори за увеличаване шансовете за съхраняване на успеха”.
