Как чуждият език влияе на нашето мислене и памет, и променя елементи от личността ни
В днешния все по-глобализиран свят много хора редовно използват два или повече езика в ежедневието си и тази тенденция в бъдеще все повече ще се увеличава. Но осъзнават ли те как това влияе на тяхното мислене, памет и възприемане на света? Изследванията показват, че хората, които използват един или повече чужди езика, са по-практични и гъвкави, по-малко са склонни да рискуват и са по-неегоистични, а също така по-лесно се справят с травматични спомени.
Ефектът на чуждия език и душевните метаморфози
Когато Владимир Набоков редактирал автобиографията си „Говори, памет“ (Speak, Memory), той се оказал в странно психологическо състояние. Той първо написва книгата си на английски и я публикува през 1951 г. Няколко години по-късно нюйоркското му издателство го моли да я преведе на руски за емигранти. Преводът и използването на родния език му припомнило много нови подробности от детството, които той добавил към окончателното издание, публикувано през 1966 г.
„Преводът на руски на това, което първоначално беше английски преразказ на руските ми мемоари, се оказа дяволска задача“, пише той. „Но мисълта, която до известна степен ме успокояваше, беше, че подобни много метаморфози, познати на пеперудите, никога не са били изпитвани от човек.“
През последното десетилетие психолозите все повече се интересуват от използването на такива психични метаморфози, предизвиквани от владеенето на повече от един език. В допълнение към промяната на качеството на нашите спомени, превключването между езиците може да повлияе на финансовите решения на хората и тяхната оценка на морални дилеми.
Говорейки на друг език, можем да станем по-рационални, по-отворени и по-добре подготвени да се справяме с несигурността и неопределеността. Това явление е известно като „ефекта на чуждия език” и ползите от него могат да бъдат вдъхновение за всеки, който би искал да обогати ума си.
Ефектът на чуждия език не трябва да се бърка със старата концепция за „езиков детерминизъм“ (хипотезата на Сапир-Уорф), която предполага, че специфичните думи и граматиката на даден език могат да променят нашето възприятие за света. От тази гледна точка възприятието за цвят при хората трябва варира в зависимост от термините, които използваме, при разделянето на дъгата, а възприятието на хората за време може да бъде повлияно от граматическите времена, които те използват.
В научно-фантастичната драма „Пристигане“ (Arrival, 2016) , режисирана от Дени Вилньов, учен лингвист, вербуван от американската армия, се опитва да намери начин да общува с извънземни, които са пристигнали на Земята.
Идеята в този научнофантастичен филм е, че езикът на извънземните, който е напълно различен от този на хората, по загадъчен начин оформя тяхното различно възприятие за света. Дали обаче това се случва в нашия реален земен живот все още е обект на сериозни научни спорове.
Ефектът на чуждия език не зависи от характеристиките на езика, който някой говори. Той засяга преди всичко общото преживяване при преминаването от първия език към втория.
Влиянието върху моралните разсъждения и „проблемът с вагонетката“
За професор Боаз Кейсар от Чикагския университет, който е пионер в изследванията в тази насока, въпросът е личен. Той е израснал в Израел и е живял в Съединените щати повече от три десетилетия, но все още намира, че ивритът има по-голям емоционален резонанс за него от английския. Един ден, докато се връщал вкъщи от работа, той започнал да се чуди дали това може да повлияе на нашите морални разсъждения, които често се ръководят от интуицията ни, а не от логическите ни разсъждения.
Представете си например, че стоите на пешеходен мост и виждате, че приближаващ влак (вагонетка) е на път да убие пет души, които вървят по релсата. Единственият начин да ги спасим е да бутнем стоящия до нас човек с наднормено тегло от моста на релсите пред влака. Той ще умре, но ударът ще попречи на влака да убие останалите петима души. Това се смята за „утилитарен избор“ във версия на мисловен експеримент, известен като „проблемът с вагонетката“. Много хора изпитват такова отвращение от идеята да тласнат този човек към смъртта му, че предпочитат да не предприемат никакви действия, въпреки че това означава много повече загубени животи.
За да провери своите догадки за влиянието на различните езици върху вземането на решение Кейсар и неговия екип провели следния експеримент. Те помолили участниците, които изучавали испански като втори език, да обмислят тази дилема или на родния, или на изучавания език. Както той и предполагал, те били много по-склонни да направят утилитарен избор, когато използвали испански език, а не английски. Изненадан от резултата, Кейсар дори отложил публикуването на резултатите от изследването си в научния печат.
„Просто не повярвах на данните“, казва той.
Но при последващата му съвместната работа с Алберт Коста от университета Pompeu Fabra в Барселона били регистрирани същите резултати при различни участници от САЩ, Европа и Азия. В една извадка участниците били два пъти по-склонни да изберат утилитарния вариант, говорейки чужд език.
Чуждият език и когнитивни изкривявания
Междувременно Кейсар насочил вниманието си към класическите когнитивни изкривявания , като например „късогледо отвращение от загуба“ (myopic loss aversion) . При него експериментите показват, че хората не са склонни да рискуват да загубят малка сума пари при наличие на шанс да спечелят голяма сума, дори ако шансовете са наклонени в тяхна полза. Ако дадете на хората 50% шанс да спечелят, например 2,50 EUR , или им предложите шанс за гарантиранo 1 EUR, повечето хора ще изберат гарантираните пари. Това може да ви донесе печалба в краткосрочен план, но ако сте вземали много подобни решения, това сериозно е ограничило печалбите ви.
Късогледото отвращение от загуби е сериозен проблем за инвеститорите, но Кейсар е установил, че тази тенденция е много по-слабо изразена, когато залозите се представят на чужд език.
„Хората просто мразят перспективата да загубят“, смята Кейсар. „Но те я мразят по-малко на чужд език.“
По-нататъшните експерименти показали, че общуването на чужд език може също така да намали „ефекта на фреймиране“, представляващ склонността ни да се влияем от конкретна формулировка на информация, и „ефекта на невъзстановимите разходи“, представляващ нежеланието ни да изоставим неуспешно начинание, в което вече сме вложени много усилия и средства.
Освен това се оказало, че „превключването“ между различни езици може да повлияе на качеството на паметта на хората, оценката на морални дилеми и възприемането на реалността.
Едно от най-интригуващите изследвания тествало „сляпото петно на пристрастията“ – очакването, че по-малко грешим, отколкото средностатистическия човек.
„Смятаме, че другите хора са глупави, а ние не“, обяснява Михал Бялек, доцент в Университета на Вроцлав, Полша.
В съответствие с констатациите на Кейсар, той установил, че говоренето на чужд език разрушава този егоистичен модел на мислене.
Изминали са много години, откакто Кейсар публикувал първата си статия за ефекта на чуждия език. През същия период много други психологически открития претърпяха крах, но не и ефектът на чуждия език.
„Все още е валиден и възпроизводим“, казва Симоне Сулпицио, доцент в университета в Милано-Бикока, Италия, който е провел мета-анализ, изследващ доказателствата за ефекта на чуждия език до настоящия момент.
Но той и Бялек подчертават, че са нужни повече изследвания на механизмите, които са в основата на този ефект.
Влиянието на чуждия език върху паметта
Психолозите също така изследват как ефектът на чуждия език може да повлияе на много други области на нашата психика. Да вземем например паметта -темата за размишления на Набоков. Ние кодираме нашите спомени, използвайки вербални разкази: специфични думи, които предизвикват определени асоциации, свързани с дадено събитие. В резултат спомените от детството може да изглеждат по-малко ярки, ако някой си ги припомни, използвайки различен език, придобит по-късно в живота. Това може да е недостатък за някой, който пише мемоари на чужд език. От друга страна, това може да помогне на хората да се справят по-лесно с болезнени събития от миналото. При експериментите хората, които си спомняли детска травма на чужд език, демонстрирали по-малко емоционално страдание от тези, които говорили за събитието на родния си език.
Друго изследване на Кейсар, проведено от неговия аспирант Лий Грант, показало, че ефектът на чуждия език може да попречи на създаването на фалшиви спомени. В един експеримент участниците отначало получили списък със свързани думи, такива като „сън“, „дрямка“, „легло“ и „почивка“. Когато по-късно паметта им била тествана, много участници погрешно си спомнили, че са чули думата „сън“, която не била в списъка. Това е стандартен тест за склонността на хората да формират фалшиви спомени и вероятността за тяхното възникване се оказала значително по-малко вероятна да се случи, ако участниците изпълнявали задачата на друг език.
В последващ експеримент екипът показвал на участниците два видеоклипа на обири от филмите „Розовата пантера“ и „Рифифи“ и след това им пускали аудио истории за същите събития, които съдържали някои фалшиви подробности. Това можело да обърка спомените на хората и те да започнат да включват дезинформация в собствените си спомени. И отново участниците успявали да избегнат повече от тези грешки, когато слушали описанията на чуждия език.
Кейсар съветва хората да мислят по-внимателно и осмислено, когато използват чужд език:
„Трябва да сте сигурни, че това, което казвате и как вие разбирате нещата, е правилно.“
Как другият език променя личността
Ефектът на чуждия език може даже да се отрази на елементи от нашата личност. Силвия Пурпури от университета в Тренто, Италия, е изследвала „толерантността към двусмислието“, която се отнася до разбирането от хората на неопределеността и тяхната готовност да действат в непознати ситуации. Това например може да повлияе на нашето поведение при променящо се работно място.
„Тези, които имат високо ниво на толерантност към двусмислието, демонстрират по-голяма гъвкавост и адаптивност, което води до по-хармонична работна среда и общи успешни резултати“, обяснява Пурпури.
Позволявайки на хората да обсъждат нови идеи, търпимостта към двусмислието може да подобри творческото решаване на проблемите. Привличайки на работа, участници, владеещи италиански и английски език, Пурпури и нейните колеги установили, че хората получават по-високи оценки по този признак, когато са били мотивирани да използват втория си език.
В днешния все по-глобализиран свят много хора редовно използват два или повече езика в ежедневието си, но може да не са наясно как това може да повлияе на тяхното мислене, памет и възприемане на света.
„Хората трябва да разберат, че ако изберат да използват един език вместо друг, това ще има системно въздействие върху процеса и резултата от това, което правят“, казва Кейсар.
Предстоят още много изследвания за ефекта на чуждия език, особено в случаите, когато може да има неприятни последици. Но в определени ситуации той може да бъде полезен инструмент за промяна на начина, по който мислим, като ни позволява да бъдем по-безпристрастни, обективни и гъвкави в мисленето си. Например, може съзнателно да преминете към втория си език, когато проучвате важна инвестиция, за да оцените по-рационално рисковете. Или, когато се сблъскате с психологически проблем, може да откриете, че описването на ситуацията на друг език ви помага да успокоите някои от вашите страхове и тревоги. А ако мислите за спорен въпрос, можете да опитате да прочетете за него в чуждестранен вестник: това може да ви направи по-отворени към фактите и по-малко податливи на влиянието на когнитивните пристрастия – вашата незабавна инстинктивна реакция.
За тези, които вече говорят друг език, това може да бъде неочаквана награда за трудния и продължителен процес на усвояване на чуждия език. За тези, които все още не са го направили, подобни перспективи могат да осигурят допълнителен стимул за обучение. В крайна сметка опитът на Набоков не е изключителен. Всички можем да претърпим метаморфози, потапяйки се в думите и идиомите на другата култура.
