fbpx

„Обърнати навътре“: какви са невробиологичните и психологически особености на интровертите?

Колко типа проява на интровертност има, какви са техните невробиологични и психологически особености, защо интровертите са толкова некомуникативни и как те могат да превърнат слабостите си в свои силни страни?

Още през 1921 г. в своята работа „Психологически типове“ знаменитият психолог Карл Густав Юнг е разделил хората на интроверти и екстроверти. По неговото определение интровертът е човек, който е обърнат към себе си и възприема реалността индиректно, през призмата на своя вътрешен свят. При екстровертите поведението основно се мотивира от външни стимули. През 50-те години на миналия век психологът Ханс Айзенк е доразвил теорията на Юнг, като той е смятал, че интровертите се различават от екстровертите с повишената си чувствителност към външните стимули. Съвременната наука потвърди неговите идеи, но направи няколко важни допълнения.

4 вида интроверсия

Дълго време научните дефиниции не можеха да предадат пълното описание на образа, който хората получават, когато чуят думата „интроверт“ и как се чувстват самите интроверти. Досега може би най-пълното и точно описание е това, дадено от психолога Джонатан Чийк от Уелсли Колидж. Обобщавайки научните теории и изследвания, той идентифицира четири типа (или прояви) на интровертност – социална, умствена, тревожна и сдържана:

1. Социален интроверт. Ето как традиционно другите си представят интроверт: човек, който предпочита да общува в малки групи от хора или да прекарва времето си сам. В същото време социалната интровертност не може да се отъждестви със срамежливостта: в този случай ограничаването на социалните контакти е съзнателен избор, а не проява на социална тревожност.

2. Мислещ интроверт. Човек, който е съсредоточен върху вътрешния си свят, склонен да размишлява и анализира своите действия, мисли и емоции. Той винаги пропуска външните стимули през своя филтър на рефлексия. Често е в света на фантазиите и винаги е пълен с идеи.

3. Тревожен интроверт. За разлика от социалните интроверти, този тип хора избягват контактите, защото се чувстват несигурни относно своите социални умения. В същото време нивото им на тревожност не намалява, когато останат сами със себе си. Те са постоянно преследвани от мисли за проблеми – минали, настоящи и бъдещи.

4. Сдържан интроверт. Човек, който се опитва да не се поддава на емоциите си и избягва всичко ново. Той мисли предварително за думите и действията си, въздържайки се от спонтанност.

Естествено гореизброените характеристики са само най-основните. Степента на тяхната проява при интровертите варира индивидуално.

Невробиологията на интроверсията

Доказано е , че сред интровертите има по-малко импулсивни хора. Очевидно това се дължи на някои техни невробиологични особености. В свое изследване японски учени са установили, че в сравнение с екстровертите, интровертите имат повече сиво вещество в областите на мозъка, отговорни за мисленето и планирането. Това има своите плюсове и минуси: рискът от нерационални действия е по-малък, но вероятността от развитие на тревожност и депресия е по-висока.

Друго изследване потвърждава теорията на Айзенк, че интровертите са по-чувствителни към външни стимули: за да се почувстват емоционално преситени на тях са им нужни доста по-малко външни стимули. Може би всичко това е свързано с допамина, невротрансмитер, чрез който мозъкът за определени наши действия ни възнаграждава с чувство за удовлетворение и по този начин ни насърчава да ги повтаряме. Експеримент е показал, че интровертите произвеждат няколко пъти по-малко допамин от екстровертите в отговор на парична печалба в три от шестте мозъчни области, отговорни за възнаграждението.

Разлика в производството на допамин в мозъка на интроверт (вляво) и екстроверт (вдясно) в лявата и дясната медиална орбитофронтална кора и в дясната страна на nucleus accumbens.
Защо интровертите са толкова необщителни?

В търсене на отговор на този въпрос американски учени са провели експеримент, в който на хора с различни нива на екстраверсия са им били показвани последователно лица и цветя. Мозъчната им активност се следяла с помощта на електроенцефалограф. Оказало се, че човешките лица не привличат вниманието на интроверта повече, отколкото изображенията на цветя, докато за екстроверта лицето е било много силен външен стимул. Това може да се види и от скока на активността в теменната област.

Мозъчна активност в теменната област при интроверти (лявата графика), хора със средно ниво на екстраверсия (център) и изразени екстроверти (дясната графика) в отговор на изображения на лица (плътни линии) и цветя (пунктирана линия). Колкото по-ниско се спуска графиката, толкова по-интензивна е реакцията.

Това не означава, че интровертите са напълно безразлични към социалния контакт, но явно те изпитват по-малко удоволствие от общуването и не се нуждаят от него толкова, колкото екстровертите, които дори са склонни да хуманизират роботите. За разлика от екстровертите, които се опитват да разширят кръга си на контакти, за да си осигурят възможно най-голяма социална стимулация, интровертите имат достатъчно стимули, които получават, когато са сами със себе си или в малки познати компании.

Интровертите и щастието

Изследванията показват, че нивото на удовлетвореност от живота сред интровертите е много по-ниско, отколкото сред екстровертите. Може би причината за това е склонността им към руминация (превъртане на едни и същи болезнени мисли, ако става въпрос за миналото или най-лошите сценарии, ако става въпрос за бъдещето), „копаене“ в себе си и прекомерен анализ. Всичко това може да доведе до тревожност и депресия.

Интересното е, че интровертите могат да увеличат нивата си на щастие, ако от време на време се държат като екстроверти. Това е показало голямо междукултурно изследване, включващо хора от САЩ, Китай, Япония, Венецуела и Филипините. Участниците са попълвали в продължение на 20 дни на интервали от няколко часа въпросник, състоящ се от две части. В първата част те описвали себе си и поведението си в съответствие с петфакторния модел на личността (екстраверсия, доброжелателност, съвестност, отвореност към преживяване и емоционална стабилност). Във втората част на въпросника се оценявало емоционалното състояние на субектите. Оказало се, че когато интровертите говорят повече, създават нови запознанства и се държат по-открито, те са по-доволни от живота си. И това не е изненадващо, защото активните и разнообразни социални връзки, които обикновено са по-развити при екстровертите, са мощен фактор за удовлетвореността от живота.

За да мислят по-креативно, интровертите трябва да се отпускат

До тези заключения са стигнали австралийски учени след експеримент, при който интроверти и екстроверти са използвали различни техники, за да се научат да активират креативността си. Доброволците били разделени на случаен принцип в две групи. В едната било демонстрирано обучаващо видео с техники за стимулиране на творческо мислене (например с упражнения за използване на случайни обекти за генериране на идеи). В другата група показвали видеоклип, в който се преподавали техники на дишане, релаксация и медитация. Оказало се, че при последващо решаване на тестове за оценяване на творческо мислене, за интровертите релаксацията и медитацията били много по-полезни, а за екстровертите – изучаването на практически техники.

Демонстрация на ефективността на различните техники за активиране на творческото мислене за екстроверти (първите три колонки) и интроверти (втори три колонки): „control“ – резултати от контролния тест преди упражнението, „relaxation“ – резултатите от теста след упражненията за релаксация и осъзнатост, „ideation“ – резултатите от теста след упражненията за творческото мислене

Учените предполагат, че причината за този ефект се крие в това, че за интровертите е важно временно да спрат потока от мисли и да освободят мозъка си за генериране на нови идеи, а за това медитацията и другите практики за релаксация и осъзнатост са идеални.

В некомуникативността се крие слабостта и силата на интровертите

По начина на мислене интровертите са по-ориентирани към себе си. Оттук и стереотипните представи, че за интровертите не са подходящи занимания, предполагащи напреднали комуникативни умения. Всъщност всичко не е толкова еднозначно. Липсата на комуникативни умения сред интровертите се компенсира от повишеното им внимание и аналитичните им способности.

Добър пример в това отношение е изучаването на чужди езици. Интровертите и екстровертите използват различни стратегии, за да развият това свое умение. Екстровертите се опитват да намерят и използват всяка възможност за комуникация с носители на езика, докато интровертите се фокусират върху работата с информация. В същото време, както показват изследванията, няма връзка между нивото на владеене на чужд език и отвореността за общуване.

Пример за друг стереотип е, че липсата на комуникация води до неумението да се разберат и оценят хората. Всъщност е точно обратното. Както са установили учени от Йейлския университет, интровертите са по-добри в анализирането и оценяването на хората, отколкото екстровертите. Това най -вероятно се обяснява с факта, че за разлика от екстровертите, които изразходват цялата си енергия за установяване на комуникация с максимален брой хора, интровертите в своите контакти се фокусират върху наблюдение и анализ. Освен това на интровертите им помага склонността към саморефлексия: благодарение на познанията за собствената си психология, те често отгатват мотивите на другите хора.

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x