Защо различните култури имат различна представа за щастието?

Много хора намират смисъла на своя живот в търсенето и намирането на щастието. Ако се говори по-общо, щастието може да се определи като състояние, в което човек е удовлетворен от всичко, което се случва в живота му. Но за някои удовлетворението идва с печеленето на повече пари, а други се чувстват добре, защото те и техните близки хора се чувстват добре и са здрави. Наскоро американски учени от Калифорнийския университет в Ривърсайд и Тексаския университет в Хюстън са провели изследване, в което проучили как хората в различни социокултурни региони възприемат „западната“ и „източната“ концепции за щастието, формирани във времето от различните култури. Резултатите от изследването съвсем наскоро са публикувани в изданието PLOS One.

Какво е това щастие?

Според учените, в повечето случаи, особено в западния свят, хората гледат на щастието от егоцентрична гледна точка. Това за много от тях се изразява в упорит труд, който води до материално богатство. Болшинството възприемат щастието като „американската мечта“. Смята се, че ако човек е постигнал успехи и висока позиция в професионалния си път, има семейство и може да си позволи всичко, което си поиска, значи е щастлив. Но на щастието може да се гледа и по друг начин.

Авторите на изследването са обърнали внимание , че в източните култури гледат на щастието по съвършенно друг начин. Сред източните народи, и особено в Япония, хората преди всичко мислят за близките си хора, които ги обкръжават, а не за собствената си персона. По всяка вероятност това се дължи на факта, че хармонията в тези общества лежи в основата на източните духовни учения, като будизма, даосизма, конфунцианството. В същото време, докато в страните от западния свят хората се стремят към независимост и индивидуализмът е силно изразен, то в Азия хората по-скоро се стремят към взаимозависимост и хармонични междуличностни взаимоотношения. За първите щастието се асоциира най-вече с богатство и силни усещания, а за вторите – здраве и спокойствие.

По този начин разликите в културите определят и различния поглед към света. Още един пример в този смисъл е това, че представителите на западната култура се стремят към възможно най-високо уважение към себе си. Всеки иска да стане по-добър от другите и да произведе възможно най-силно впечатление на околните. За жителите на Азия по-голяма ценност представлява гордостта за своето семейство, а самооценката стои на втори план.

Разликата във възприемането на щастието

За да проверят своите предположения как жителите в различните страни възприемат усещането за щастие, учените са провели анкета с повече от 15 000 участника от 63 страни, представляващи 7 социокултурни региона. Основната част от участниците са били студенти, тъй като сред тях такава мащабна анкета може да бъде проведена най-лесно. Една от основните цели на анкетата била да се установи коя концепция за щастието, източната или западната, е най-популярна в различните страни. Както се оказало, резултатите от изследването били лесно предвидими.

Действително болшинството от студентите от западните университети (преди всичко САЩ) отговорили, че за да има човек усещането за щастие са нужни повече пари и да се чувства независим. Студентите от източните страни отговорили, че за тях преди всичко е важно семейството и добрите взаимоотношения с обкръжаващите ги хора. Интересно е, че участниците от Африка и Близкия изток са срещали трудности в своя избор между концепцията за независимо щастие, разработена в САЩ (Subjective Happiness Scale; Lyubomirsky & Lepper, 1999) и концепцията за взаимозависимото щастие, разработена в Япония (Interdependent Happiness Scale; Hitokoto & Uchida, 2015). Това подсказва, че тези две обобщени представи за щастието не са изчерпващи в световен мащаб.

Учените предполагат, че в бъдеще трябва да се извърши доста по-детайлно проучване на представите за щастието в зависимост от различните социокултурни региони, за което ще е нужно провеждането на още по-мащабно изследване от тук представеното.