fbpx
Здраве и дълголетиеНовиЧовекът

Изследване: осмисленият живот намалява риска от преждевременна смърт

Факторът осмислен живот е по-важен от влиянието на пушенето, алкохола и физическите упражнения. Намирането на смисъл в живота намалява рисковете от преждевременна смърт, показва изследване, проведено от американски учени.

Изследователите са анализирали данните на почти седем хиляди американци на възраст от 51 до 61 години, които са попълнили психологически въпросник за взаимовръзката между смъртта и смисъла на живота.

Изводите изумили екипа, признава една от участничките в изследването Селеста Ли Пиърс (Celeste Leigh Pearce) .
Хората, при които не се наблюдавало силно усещане за смисъла на живота, който бил формулиран като „самоорганизираща жизнена цел, която стимулира изпълнението на задачите”, умирали по-често, отколкото при тези, при които той съществувал. Причина за смъртта най-често се оказвали сърдечно-съдови заболявания.


„Аз се отнасях към това изключително скептично – казва Ли Пиърс, доцент в Мичиганския университет (University of Michigan). – Но сега вече смятам това за толкова убедителен факт, че разработвам цяла изследователска програма”.

Учените са използвали данни от изследване, което се е провело в периода от 2006 до 2010 година. Оказало се, че в този период починалите хора, които нямали формулирана цел са два пъти повече, отколкото тези, които имали.

Тази връзка между ниското ниво в намирането на смисъл в живота и смъртта се проследявала независимо колко богати или бедни били участниците, независимо от пола, расата или нивото на образование. Изследователите открили, че връзката е толкова силна, че наличието на смисъл в живота се оказало по-значим фактор, определящ здравето на човек, отколкото употребата на алкохол, пушенето и физическите упражнения.

„Наред с базовите физически нужди, такива като сън, храна и течности, хората имат и психологически нужди” – казва Алан Розански (Alan Rozanski ), професор от Медицинския колеж Икан (Тhe Icahn School of Medicine), който не е участвал в изследването, но е изучавал връзката между смисъла на живота и физическото здраве.


„Нуждата в смисъл и целите стоят на първо място – добавя той. – Това е най-силния фактор за благополучие”.


Новото изследване допълва не много голямата , но растяща на брой, литература за взаимовръзката между смисъла на живота и физическото здраве. Например, през 2016 година Розански е публикувал статия в списание Psychosomatic Medicine, в която на основата на 10 изследвания той доказва, че силните жизнени цели са свързани с намаляването на риска от смърт и намаляване на случаите на сърдечно-съдови заболявания, такива като сърдечни пристъпи и инсулти.

Авторите на изследването, публикувано в JAMA Current Open, са взели данни за своята разработка от голямото проучване на възрастни американци, наречено „Изследване на здравето и излизането на пенсия”.

През 2006 година на участниците в това проучване са им задавали различни въпроси на теми като финанси, физическо здраве и семеен живот. Освен това участниците попълвали психологическа анкета, включително и сектор наречен „Психологическа скала на благополучието” . Там били включени въпроси, които трябвало да покажат колко е силно разбирането за смисъла на живот при анкетирания. Например, молили участниците да дадат оценка на такива въпроси като „Някои хора живеят безцелно, но аз не съм един от тях”.

Авторите на изследването използвали отговорите на тези въпроси, за да могат количествено да оценят силата на смисъла на живот за всеки участник. След това изследователите сравнили тази информация с данните за физическото здраве на участниците през 2010 година, включително информация за това кои са починали и от какво.

В анкетата нямало уточняващи въпроси участниците да дефинират какво те смятат за смисъл на живота. Но по мнение на изследователите, важното не е това каква е жизнената цел на човек, а това дали по принцип я има или няма.


„За едни хора това е възпитанието на децата. За други това е работата като доброволец –казва Ли Пиърс – Източникът на удовлетворение от живота може да бъде много индивидуален”.

Водещият автор на изследването Алия Алимуджян (Aliya Alimujiang), аспирант в Мичиганския университет, казва, че тя е участвала в проекта от личен интерес към осъзнатостта и благополучието. До аспирантурата Алимуджян е работила като доброволец в клиника за лечение на рак на млечната жлеза и била поразена от това, че пациентите, които можели ясно да формулират смисъла на живота си, по нейно усещане се справяли с лечението много по-добре.


„Аз имах много близки отношения с пациентите. Виждах страха, безпокойството и депресията – казва Алимуджян. – Това ми помогна да подам заявление за постъпване в аспирантура. Така започнах своята кариера.”


Ли Пиърс казва, че въпреки връзката между смисъла на живота и физическото благополучие да изглежда силна, необходими са допълнителни изследвания за да се изясни физиологическата връзка между тях. Например, дали слабото намиране на смисъл на живота е свързано с високо ниво на хормони на стреса. Тя също така се надява да бъдат изучени стратегиите за обществено здравеопазване, тоест видовете терапия и образователни инструменти, които могат да помогнат на хората да развият силни жизнени цели.

„Това, което действително ме поразява, са силните доказателства за нашите изводи, а също така постоянството им във всички публикации на тази тема. – казва Ли Пиърс – Това изглежда доста убедително.”

Източник

5 3 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x