Фъбинг: защо при физическа среща хората заменят приятелите си с екрана на смартфона

Американски учени са изследвали факторите, които влияят върху склонността на хората да поглеждат често в смартфоните си по време на среща. Тези фактори включвали показатели за индивидуалното психично здраве и черти на личността. Това поведение, известно като фъбинг, оказвало силно влияние върху удовлетвореността от отношенията с приятелите.

Фъбингът (phubbing) е поведение, което се свързва с навикът постоянно човек да се разсейва от своето електронно устройство по време на разговор със събеседник. Освен че то е укоримо от етична гледна точка, може да бъде признак за продължителна депресия и тревожност, и се наблюдава най-често при хора с по-високи нива на невротизъм.

Смартфоните отдавна са ни приучили към подобна „многозадачност“, но твърде близкото приятелство с електрониката понякога става прекалено натрапчиво и създава сериозни проблеми в комуникацията. В социална среда прекомерното внимание, отделено на тези устройства, може да се смята за проява на грубо отношение. Самата дума phubbing (актът на игнориране на събеседниците, за да насочите цялото си внимание към телефона) на английски се е появило благодарение на остроумното съединяване на две думи – phone(телефон) и snubbing (пренебрегване).

Авторите на ново изследване за явлението фъбинг, проведено в Университета на Джорджия в САЩ, са въвели леко модифицирана нова дума fphubbing (f от friends), което означава пренебрежително поведение на фъбинг конкретно към нашите приятели. То може да има сериозни последици за взаимоотношенията, но изследователите са открили много фактори, които карат хората да игнорират приятелите си, предпочитайки мобилния екран пред тях. Статия с резултатите от това изследване е публикувана в списанието Behavior & Information Technology.

Това изследване се е фокусирало върху това кои индивидуални фактори, включително показатели за психично здраве (като депресия и социална тревожност) и черти на личността (доброжелателност и невротизъм), са най-силно свързани с фъбинга и как това поведение влияе на удовлетвореността ни от отношенията с приятели ни.

Наблюдавайки група доброволци, изследователите установили положителна връзка между депресията и социалната тревожност, провокираща fphubbing: хората, изпитващи депресия, са по-склонни да прибягват до фъбинг в приятелския си кръг. Същото се отнасяло за хората, изпитващи социална тревожност, които можели да предпочетат взаимодействие чрез мрежата пред директната комуникация лице в лице със събеседника си. Личностни черти като невротизъм също влияели върху предразположеността към фъбинг.

„Разбира се, някои хора с високи нива на социална тревожност или депресия са по-склонни да са пристрастени към своя смартфон“, казва Джухюн Сун, водещ автор на статията, която е защитила на тази тема магистърска степен по комуникационни изследвания в Университета на Джорджия, а в момента е докторант в Университета в Оклахома.

В допълнение, изследователите установили, че склонността към фъбинг водило до намаляване на нивото на удовлетвореност от приятелските взаимоотношения. Разпространението на феномена фъбинг ни принуждава да преосмислим някои фундаментални представи за това как технологиите могат не само да прекъсват, но и да прекратяват социални взаимодействия и колко бързо новия поведенчески модел ще се приеме или не от обществото.

„Забелязах, че много хора използват телефоните си, когато обядват с приятелите си, при това независимо от вида на връзката им“, казва Джухюн Сун. – „Хората вероятно се страхуват да пропуснат нещо важно. С всеки звуков сигнал или звук ние съзнателно или несъзнателно гледаме телефоните си. „

Отначало, тя разгледала някои от негативните причини, които обясняват предразположеността към фъбинг, пристрастяването към смартфоните и съответно навика да се четат постоянно известията, които се появяват на екрана, независимо дали това е времето или последните новини.

Важен момент в това изследване се оказало наблюдението, че по-приятните в общуване хора са по-малко склонни към фъбинг в присъствието на своите приятели. Според Сун, по-доброжелателните хора са склонни да бъдат по-кооперативни, учтиви и приятелски настроени както в своите междуличностните отношения, така и в общата социална среда.

„При тези хора има по-голяма потребност да поддържат социална хармония, като същевременно избягват всичко, което може да разруши взаимоотношенията“- обяснява Сун.- „В лични разговори доброжелателните хора характеризираха фъбинга като нещо грубо и неучтиво спрямо събеседниците си.“

Въпреки че приятните хора могат да дават приоритет на силните приятелства, изследванията също така показали, че дори и в техния случай фъбингът ставал по-вероятен, когато на срещата присъствали трима или повече човека. Според учените тази динамика може да повлияе на разпространението на фъбинга в контекста на работната среда.

„Въпреки че много хора смятат фъбинга за проява на грубост, те продължават да го правят“, казва Сун. – Повечето хора смятат, че фъбингът в група може да не изглежда толкова отблъскващо, тъй като говорещият се игнорира само от един събеседник, който се е вперил в екрана на телефона си, а не от всички наведнъж. По-големият брой хора в групата може да е една от причините, провокираща фъбинга.“

В същото време изключването на телефона може да показва проява на подчертано уважение, тъй като цялото внимание е насочено към събеседника.

„Това също е сигнал: слушам внимателно всичко, което казвате, тази среща е важна за мен, аз съм целият/та във внимание“, казва Сун.

Само времето ще покаже дали хората ще задълбочават навиците си към фъбинг, особено тези, които са по-тревожни, и ще продължават ли да са „втренчени“ в екраните си при физическа среща с приятели, или пък постепенно ще започнат да се връщат към директната комуникация, особено в приятелска среда.