Учените искат да правят филми от нашите сънища

Екип от изследователи от различни американски университети работи над проект, посветен на пресъздаването на нашите сънища на екран. Засега не е ясно за какво ще може да бъде използвана тази технология.

В основата на проекта е независимият изследовател на съня Даниел Олдис. Той поставя основен въпрос, който учените вече изучават десетки години: обучаваме ли се, когато спим и може ли сънят да повлияе на нашето поведение в реалния живот? Олдис и другите участници се основават на тезата, че когато човек спи, неговото тяло се движи. „Вашите очи и мускули по време на сън се държат точно така, както по време на бодърстване. Ние се обучаваме, когато спим, и това влияе на нашата личност” – обяснява Олдис.

Споровете на учените за ролята на съня

Около тази тема дълго време се водят дебати от психолози и невролози. От една страна, част от експертите смятат, че сънищата са резултат на случайни импулси в мозъка, докато други смятат, че те имат голямо значение в нашия живот и са свързани с нашето здраве. За такива твърдения има няколко доказателства. Доказано е, че сънят ни помага да обработваме нашите емоции, да превръщаме краткосрочните си спомени в дългосрочни и потенциално да предотвратява депресия.
Някои психолози още използват сънищата за терапевтични цели, за да помогнат на пациентите си да разберат себе си и своята психика. Рубин Нейман е един от тях. Той не само се застъпва за силата на сънищата, но и смята, че съвременното общество преживява „епидемия на липсата на сън”.
„Ние така пренебрежително се отнасяме към нашите сънища. Това е същото като да се преструваме, че Луната не съществува” – казва той.

Досегашни експерименти за изследване на съня

През 70-те години на миналия век Олдис е участвал в ранните изследвания, които се фокусирали на влиянието на сънищата върху нашия живот. Именно тогава учените открили, че нашето тяло се движи, докато спим. Тази информация станала за Олдис отново актуална, когато той прочел, че изследователи от Япония успели да запишат изображения от сънища при помощта на функционална магнитно-резонансна томография (functional magnetic resonance imaging – fMRI). Тогава той си помислил, а защо да не се опитаме да запишем движенията на човек и неговата реч по време на сън?
„Ако всичко това го съединим ще се получи филм” – смята той.
Новото изследване се фокусира над следния въпрос: може ли сънищата да се превърнат във филм? За да отговори на този въпрос Олдис започнал сътрудничество с когнитивната невробиологична лаборатория към Тексаския университет в Остин. С помощта на електромиограми изследователите успешно записали движенията на човек по време на сън и ги записали на видео.

Освен това Олдис се опитал да запише реч по време на сън. Той прикрепил електроди към речевите мускули на спящ човек. В резултат на това той успял да отличи някои елементи от неговата реч, но не успял да извлече от тях смисъл и да реконструира пълни изречения.

Идея за създаване на филм от изображения, реч и движения по време на сън

В допълнение на тези експерименти, Олдис събрал екип от около двадесет изследователи на съня, невробиолози и психолози от различни академични институции от цялата страна, за да могат съвместно да съберат всички компоненти заедно и да създадат първия филм-сън. Следващото лято те ще се опитат да запишат движения, реч и изображения от сънищата на трима доброволеца.
Засега не е ясно дали е възможно това и предстои още много работа за да се разбере. Главната сложност, с която се предполага, че ще се сблъска Олдис и екипът му е записването на изображения. И докато той още не се е опитвал да записва изображения по време на сън, екип от Киотския университет в Япония вече го е направил това. Изследователи начело с невробиолога Юкиацу Камитани открили, че с помощта на fMTI от съзнанието на събуждащ се човек могат да се възстановят” дълбоки изображения” – когато той мисли за сова, например да се види размита форма на сова.
Учените разработили дълбочинна невронна мрежа, която може да извлича информация от различните нива на визуалната система на мозъка – от светлина до изображения на лица. След това мрежата възстановявала тези слоеве, за да възпроизведе изображението от мозъка. Екипът на Олдис не работи с Камитани, но следващото лято те планират да използват подобен метод за извличане на изображение по време на „осъзнат” сън, тоест тогава, когато спящият разбира, че спи. Това ще позволи на Олдис да каже на участника в експеримента за какво да мисли и ще проверят дали движенията, речта и изображенията, които се записват, ще съответстват на истинския сън.
Разбира се, това, което Олдис е осъществил досега и планира да направи е само проверка на това дали е възможно да бъдат записани нашите сънища. Засега не ясно за какво това е необходимо и какво ще можем да правим с тази технология, ако тя действително е успешна.

„Както и Луната, така и сънищата са реални. Трябва да пробваме. Както би казал Кенеди „Ние ще се опитаме да разберем сънищата през това десетилетие, не защото това е толкова просто, а защото е сложно”. И да се надяваме, че това ще донесе някаква ценност” – казва Олдис.

Съмнения в целесъобразността на такива експерименти

Но не всички смятат така. „Има нещо демонично в това, което прави Олдис. Разбира се, не в прекия смисъл. Аз уважавам и ценя неговата дейност. Но недостатъкът се състои в това, че ние се опитваме да възпроизведем съня в реалния живот, а не да влезем направо в него. Това е същото като да извадим рибата от водата. Но в края на краищата на нас ще ни се прииска да дишаме под водата, нали?” – обяснява Нейман.
В същото време Нейман се оплаква от обезценяването на сънищата в нашата култура и твърди, че всичко, което може да привлече внимание към тази тема, може да е полезно. В това с него е съгласен психологът Дейдре Барет.
„Положителното в това е, че се появява нов метод да виждаме сънищата. Тази възможност може да ни даде допълнителна информация за тях” – смята тя.
Ако това стане реалност, тази технология ще може да се използва с терапевтични цели. Тъй като много от нас не помнят сънищата си, възможността да ги възпроизвеждаме ще ни дава допълнителна информация за психическото състояние на пациента. Но това е много спорен въпрос. В края на краищата, записите трябва да бъдат много точни, а да не повтарят базовите движения и речта на спящия. Психолозите, работещи със сънищата, повече се фокусират върху емоционалната съставна, отколкото физическата.
„ Никой не мисли за емоционалните данни. Освен това не е ясно как те могат да бъдат представени визуално. А ние усещаме много добре емоциите в различни сънища и това е много важно. Когато си спомняме нашите сънища, ние първо си спомняме нашите усещания” –казва Барет.
Проектът на Олдис се намира още на доста ранен етап. Възможно е минат десет или двадесет години, докато технологията да може да записва пълноценен филм-сън. А засега остава само да гадаем колко време ще е нужно това да се случи.

Източник