Четиридневна работна седмица: варианти, преимущества и недостатъци
Редица държави вече експериментират с въвеждането на четиридневна работна седмица. Но кои са плюсовете и минусите на този работен график и какви варианти има за преминаване на съкратена работна седмица?
През последните години много страни започнаха да тестват четиридневни работни седмици, като в повечето от тях експериментите бяха отчетени като успешни. Например в Исландия, след експеримент проведен от 2015-2019 г., включващ 2500 души, участниците са декларирали, че категорично са за намаляване на работната си седмица. През февруари 2023 г. подобен експеримент приключи във Великобритания. В него участваха около 3 хиляди души от 60 компании. В резултат на него всеки шести служител е заявил, че сега никакво по-високо заплащане няма да го принуди да се върне към петдневна работна седмица.
От ноември 2022 г. в Белгия можете да кандидатствате да работите четири по-дълги дни вместо пет, за да съберете седмичните си 38 часа в тях. Година по-рано японското правителство препоръча на компаниите да въведат подобна практика и да позволят на служителите си да кандидатстват за такъв работен график. В страната някои компании вече са въвели четиридневния график като постоянен – примери за това са една от най-големите частни банки Mizuho и финтех компанията Cross River.
Тази година в Южна Африка се провежда полугодишен експеримент. Повече от 500 служители от 28 компании работят по схемата 100-80-100, т.е. получават пълната си заплата, работят 80% от обичайното време, но въпреки това изпълняват 100% от възложените задачи. Резултатите от пилотния проект ще станат известни през есента на 2023 г.
Причини за преминаване към четиридневна работна седмица
Днес повечето офис служители работят средно пет дни в седмицата по 8-10 часа. В този режим не е лесно да се балансира работата и личния живот. Поради това много от служителите изпитват засилено нервно напрежение: сякаш участват в някакво безкрайно състезание, опитвайки се да успеят всичко. Подобна умора може да доведе не само до намаляване на производителността, но и до здравословни проблеми, като заболявания на сърдечно-съдовата система или психическо прегаряне (burn out).
Съдейки по резултатите от експериментите, промените си заслужават. Например приходите на британските компании, въвели четиридневен работен график, са се увеличили средно с 1,4%. Участниците са заявили, че спят по-добре, изпитват по-малко стрес и са подобрили баланса между работата и личния живот. Повече от половината от анкетираните споделят, че при този работен график се чувстват по-енергични и продуктивни на работа. Броят на дните, прекарани в отпуск по болест, е намалял с две трети. В резултат на това 92% от участващите в експеримента компании са решили да преминат на такъв график за постоянно.
Предимства на четиридневната работна седмица за работника и работодателя
Допълнителният почивен ден е от полза както за компанията, така и за служителя. Освен, че помага на служителите да намалят нивата на стрес, да възстановят физическото и психологическото си състояние, той спестява време и пари на служителите, които всеки ден трябва да пътуват до офиса , да харчат пари за транспорт и да ползват услуги за гледане на децата си. Освен това важно е, че по този начин родителите, бабите и дядовците имат повече време да общуват с децата и внуците си, а двойките имат възможност по-ненатоварващо да разпределят домакинските задължения помежду си.
Такава работна седмица носи ползи и за бизнеса и ето някои от тях:
– конкурентно предимство в борбата за най-талантливите кандидати на пазара на труда;
– висока лоялност на служителите;
– растеж на благосъстоянието на компанията поради отпочинали служители, които имат повече мотивация и сила да се реализират в работата;
– изграждане на екип: служителите с по-голямо удоволствие се връщат в офиса, за да се видят колеги си, с които им е липсвала комуникацията през уикенда; някои използват почивния ден, за да поканят колеги на съвместни извънработни активности.
Какво може да попречи на преминаването към четиридневна работна седмица
Първо трябва да стане ясно, че новият график не може да бъде въведен с едно щракване на пръсти от следващия понеделник. Работниците и работодателите се нуждаят от достатъчно време, за да свикнат с него.
От гледна точка на управлението много процеси трябва да бъдат реорганизирани. Повечето компании вече изпитаха нещо подобно по време на пандемията, когато трябваше да въведат дистанционни и хибридни формати на работа. Първоначално беше необичайно за всички, но постепенно тези формати станаха нормални и останаха актуални дори след премахването на ограниченията, свързани с коронавируса. По същия начин съкратената работна седмица може да се превърне в норма и обичаен формат.
В началото обаче четиридневният график може да бъде объркващ, особено в области, където по-голямата част от дейността е свързана с обслужване на клиенти. Например, ако клиентът работи пет дни в седмицата, а изпълнителят работи четири, то компанията изпълнител ще трябва по такъв начин да трансформира графика си, че клиентът му да не бъде затруднен от нововъведението и в крайна сметка да не го загуби.
Някои компании са експериментирали с удължаване на работното време, например с два часа повече през четирите работни дни и въвеждане на петъка като почивен ден. Но се оказало, че се налага решаване на проблемите на клиентите не само в удължени десетчасови смени от понеделник до четвъртък, но и в петък. По този начин работното време на много служители от компаниите само се увеличило.
Засега не съществува универсална рецепта за съкращаване на работната седмица. За спецификата на някои отделни индустрии и видове бизнес четиридневният период може да бъде успешен, докато за други може да бъде почти пагубен. За стартиращ бизнес, който тепърва стъпва на краката си, съкращаването даже на няколко часа работа седмично може да окаже критично. По всяка вероятност различните позиции в компаниите също ще почувстват по различен начин евентуалното преминаване към новия график. Например мениджър клиенти едва ли ще почувства допълнителната почивка, а разработчик, който е на гъвкав график вероятно няма изобщо да усети промяната.
Заслужава ли си въвеждането на четиридневна работна седмица?
С всички предимства на четиридневната работна седмица, такъв формат, едва ли може да се определи като универсална панацея и единствен начин да се повишат грижите за служителите. За да осигури здравословна работна среда, работодателят преди всичко трябва да осигури удобни условия за работа и почивка, да осигури прозрачна комуникация и да поддържа екипа мотивиран и здрав.
А ако говорим конкретно за графика, то четиридневната работа не е единственият начин да се подобрят условията на работа на служителите. Например, може да се остави петдневната работна седмица, но да се намалят дневните работни часове, да преразпределят същите 40 работни часа в четирите работни дена или пък по избор на служителя да се въведат четири- пет- и шестдневни работни седмици със запазване на месечното натоварване.
Освен това е доста трудно да се определи кой от работните дни е по-добре да се превърне в почивен. Има две възможности:
Прикрепване на още един почивен ден към обичайните събота и неделя. Може да е понеделник или петък. По този начин служителите ще получат цели три последователни почивни дни.
Ползване на почивен ден в средата на работната седмица. Например сряда. В този ден служителят ще може да се отпусне напълно в средата на седмицата и да отиде на работа в четвъртък с нови сили.
Ако компаниите решат експериментират самостоятелно, те трябва предварително да преценят някои фактори:
Да получат пълна увереност, че натоварването и броят на работните часове няма да се увеличават, нарушавайки цялата логика на експеримента. Не всички компании или отделни служители могат да си позволят да не работят в петък. Затова е задължително да се прецени колко от клиентите и партньорите на компанията се нуждаят от внимание през всичките пет дни от седмицата.
Да се прецени дали не би било по-добре да се даде на служителите повече гъвкавост в рамките на обичайния график? Ако човек няма стриктно работно време, плаващо и може да отложи неспешна задача за вечерта, заминавайки по лични дела през деня, това ще му позволи по-лесно да поддържа баланса между работата и личния живот.
Да се прецени дали няма да е полезно да се даде на различните екипи повече автономия. В някои дни работата във фирмата кипи, а в други цари затишие. По този начин различните екипи могат да имат много различни периоди. При повече самостоятелност мениджърите могат да преразпределят работното време и съответно работните дни в зависимост от променящото се натоварване.